Замислям зе за второ дете, но ме е адски страх

  • 13 385
  • 140
# 15
Ние сме в същото положение. Една принцеса на 5 год., която вече е по - самостоятелна. До скоро изобщо не се замислях за второ дете, но нещо ни стана и двамата с таткото почнахме да се замисляме. Проблема е, че се страхувам дали ще се справя, тъй като от около година смених работата си и сегшната ми дейност /частна/ е изцяло зависима от мен, и няма да мога да се отдам на детето, но пък това няма да ми е възможно когато и да е, тъй че ...... незнам, хем го искам хем се чудя....  newsm78
Виж целия пост
# 16
Момичета не знам дали ми е мястото тук да се намесвам, тъй като аз чакам първото си детенце и може би не преценям точно ситуацията. Много исках да са близначета та да си ги отгледам наведнъж, въпреки че не знам дали щях да се справя. Но съм забелязала че човек когато започне да мисли нещо винаги размисля. Ние отдавна си мислехме за дете и аз винаги или заради работата, или заради жилище и какво ли още не все отлагахме. Сега ми се струва че просто е нямало смисъл да отлагам. Щом го искате мисля че ще се справите, макар и сами. В крайна сметка ти сама най-добре ще прецениш ситуацията и ще вземеш най-правилното решение за теб и семейството ти!  Hug
Виж целия пост
# 17
 Аз от позицията на майка, която има 9-годишно дете и ми се иска вече второ да кажа, че колкото повече времето минава, толкова по-плашещо е взимането на едно такова решение. Дечицата е добре да нямат кой знае колко голяма разлика в годините Peace Успех на всички ви  bouquet
Виж целия пост
# 18
Няма какво да чакате, ще се справиш Laughing
Успех Peace
Виж целия пост
# 19
здравейте неуверени мами да си призная и ние сме в това положение-дъщеря ми е на 5 год и едва сега се решихме за второ.Сега тя е много самостоятелна и даже тя ни втьлпи тази идея.Мислярче разлика от 5-6 год е добре а даже каката ще помага много.Дано само стане по скоро.Успех на всички престрашили се.
За някои разликата от 5-6 год. е добра, за други - от 4, за трети от 1,6-2 год.
За всеки е различно. Затова пак пиша, че най-важна е нагласата на човек и да не се изпуска момента, в който родителите поискат второ дете  Peace
Успех на всички!  Hug
напълно съм съгласна - има ли желание не бива да се изпуска момента! разликата във възрастта на децата няма никакво значение, защото всяка разлика си има плюсовете и минусите.
имам син на 7 и половина и от месец насам правим опити за второ, но засега няма резултат. дано се появи такъв преди да е отминало желанието ни и нагласата ни или по-точно моята. никой не ми помагаше с малкия и не искам да си спомня през какво преминах, но пък и много неща научих и видях на какво съм способна. вярвам в себе си и в човека до мен и съм сигурна, че ще се справим и с две деца!
важно е човек да има желание!
успех! Peace
Виж целия пост
# 20
Не ви ли притеснява след това връщането на работа или намирането на такава с две деца, взимането на болнични, за едното, след това за другото?
Притеснявам се, че няма да издържа на това тичане - работа и деца.По- късно курсове, училища.
Ами свободно време за излизания, пътувания, с които свикнах напоследък покрай работата...
Не ми го побира главата как може да се носят толкова дини под една мишница newsm78
А все по често срещам жени с по три и направо им се възхищавам на куража.

Аз или прекалено съм се размислила или все още не го искам достатъчно силно поради обзелия ме страх за да съм в такова лутане и заемане на различни позиции по въпроса.
В едни моменти си представям стаята с бебето и малката ми сладуранка, разходки в парка, но в следващия момент нахбуват лоши спомени от никнене на зъби, висока температура и прохождане на бебе- по- точно болки в гърба и кръста...

Май трябва да спра да мисля и да реша да или не.
Но как да го направя ooooh!
Виж целия пост
# 21
Здравейте момичета, аз съм съвсем от скоро във форума, но се надявам да си общуваме редовно. От два месеца си имам бебче - прекрасна дъщеря, чакана почти 12 години. И... вече мислиме за второ с таткото. Трябва само да мине времето, което е препоръчително да се изчака, след раждане по оперативен път. А иначе сами се гледаме с бебка. Майка ми е на 300 км, така че няма как да помага. Мисля, че е страхотно в едно семейство да има повече от едно дете. Аз имам брат и сестра. С брат ми разликата ни е 4 години, а със сестра ми дванадесет. Според мен няма препоръчителна разлика между децата, макар че много мои приятелки, планираха раждането на второто си дете така, че да съвпадне с тръгването на училище на първото (така имаха възможност да помагат по-активно в уроците на първолаците). Напоследък като че ли стана "модерно" да се раждат деца с голяма разлика. Имам познати жени, които са родили първото си дете съвсем млади, някои от тях - докато са следвали. След това са направили кариера и сега, когато са се утвърдили в професионален план и наближават или дори прехвърлят 40-те, се решават да родят второ дете (с разлика 17-20 години). Не можете да си представите колко подмладени и зередени с енергия са тези жени, след раждането. Така, че давайте смело, нека има повече бебета!
Виж целия пост
# 22
Aз съм мама на 3 момченца - с баби на по повече от 10000км. Което ще рече, че ги виждаме веднъж на няколко години. Домашна помошница нямам. Работя на пълен работен ден.
Определено 3 деца се гледат по-лесно от едно. А и е по-весело  Laughing Не мисля, че с нещо са ме притеснили - въпрос на приоритети - не излизаме на барове вечер, ходим по фамилни  ресторанти, където децата могат да беснеят без да притесняват околните
Виж целия пост
# 23
Това  звучи  малко по- оптимистично и стимулиращо.

Дали има други такива мами Peace
Виж целия пост
# 24
Моето мнение е, че сега му е времето- дерзай.Разликата между децата ми е 8 години.Сина родих на 22 , а дъщерята на 30. И определено съжалявам , че не избързах малко с второто дете.Винаги сме искали две деца , но с времето свикнахме с повечето свободно време, по- малко отговорност, грижи и т.н.И когато се роди дъщеря ми, определено ми беше трудно.Бабите живеят наблизо, но всяка с ангажиментите си.Така че - ако искаш второ дете- давай, а то трудностите са нищо в сравнение с удовлетворението и гордостта , че си мама на двама. newsm64
Виж целия пост
# 25
Давай смело  bouquet хвани момента
Виж целия пост
# 26
Здравейте! Дъщеря ми е на почти годинка и с таткото вече се замисляме за второ. Това което ме спира е, че за момента живеем с родителите на мъжа ми. Апартамента е голям, те са готини, не се бутаме и пречим, но все пак ние разполагаме с една стая. Мъжа ми изкарва 1000 лв аз съм на 200 лв майчински. С тези пари гледат ли се две деца? Sad Дали ще се справим? Имаме помощ от родителите разбира се. Страх ме е , че съм на 29 г. и , че много ще изостана с работата. Не , че имам бясна кариера, но тепърва да започна на 31 г.-32 г / newsm78 примерно/.

Бихте ли се решили на второ в моя случай? Ако вече сте се решили, как мислите да се справяте?
Виж целия пост
# 27
И аз съм на 29 и на всичкото отгоре живеем на квартира. Реших, че искам бебе. Има една приказка, че когато всичко материално е наред именно тогава всичко останало не става. За себе си знам, че ми е дошло времето.Деца се гледат най-вече с много любов и с не чак толкова много пари.
 Успех ти желая и мъдрост при взимането на решение Peace
Виж целия пост
# 28
Момичета, децата наистина се правят с желание и се гледат с любов. Парите са основна необходимост, но другото според мен е на първо място! Когато, преди 8 години, решихме да имаме дете, живеехме на квартира, аз завършвах университета, а мъжът ми работеше за малко пари. Забременях, родих и си гледахме детето с много любов и малко пари в една малка гарсониера. Сега живеем в собствено хубаво жилище, и двамата работим за добри пари, от нищо не мога да се оплача. Мислим за второ дете, даже и опити правим, но го няма онова желание..... може би и заради това не стават нещата.....
така че, имате ли желание - не изпускайте момента!
Виж целия пост
# 29
Имеме дъщеричка на 3г и сега съм бременна в 3 месец. Разбрах, че е дошло времето, когато се улових, че мисля за това всеки ден. А преди 5-6 месеца не си и го помислях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия