Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

kartel4e, за стереотипите - имаше в предишните теми 2 съвета, да се замени един стереотип с друг или да се "участва" в стереотипа на детето и леко да се насочва в друга посока. Зависи и кога се появява, имам чувството, че когато децата са неуверени, започват със стереотипни движения и трябва да се успокоят. Моята дъщеря имаше период, когато като се върнех от работа и запачваше да маструбира. Дори мъжа ми недоволстваше, че сигурно не я гледат добре през деня. Вгледах се по-добре в нещата и установих, че като се върна и се захвана с дом. работа без да й обръщам много внимание, тя явно се чувства пренебрегната и прави така. Започнах като се връщам от работа 30-40 мин. да се занимавам само с приятни игри с нея и тя се успокояваше. Изглежда, че така го овладяхме.

Здравейте. Често влизам и чета във вашата тема. Чудех се дали да пиша, чудех се дали нашата история има нещо общо. И все пак реших да я разкажа и да потърся мнение от вас. Имам две дъщери. Малката винаги е имала странно поведение. Интересно ми е как вие бихте я квалифицирали. Тя се роди преди новата Здравна реформа, ако мога така да се изразя. Докато навърши 5 год.възраст смени 4 участъкови лекари и поне трима джипита. Новото и джипи е от 6 годишната и възраст. Никой от всички тези лекари не беше явно достатъчно дълго нейн личен лекар за да забележи или обърне внимание на каквото и да било. Проходи рано, на 9 месеца, но проговори, когато беше почти на 3 години. Първата и дума беше "копче" Повтори го просто механично. Преди това не помня да е казвала мама или тати. Всъщност не помня нищо да е казвала. До 5 год. възраст се случваше да се буди нощем и да пищи неистово, без да разберем защо. Не контактуваше с хора. Не играеше с деца. Започна да играе с деца след 5 год. И то с три деца, които познава от както се е родила. Игрите са им предимно индивидуални, макар и в група. Няма приятели в училище а и май не иска да има. До 6 год. възраст отказваше категорично да общува с възрастни. Просто не ги забелязваше, сякаш ги няма. Определено липсваше визуален контакт в общуването и. Дори и сега, когато се налага да отговори на непознат, гледа в земята или гледа мен и чака да и кажа какво да каже и дали да каже нещо изобщо. Общуваше реално само с хора от семейството. И сега отказва нови познанства, а вече е на 9. Отказва да говори с непознати, дори понякога, когато се возим в градски транспорт, ми казва"не искям този или тази да ме гледа. Кажи му да не ме гледа" Запознах я с класния ръководител 2 години, преди да тръгне на училище и я водех редовно, за да свикне с учителката. Опитах се да я пусна на занималня, но не се получи. Не можа да се адаптира. Трудно си ляга вечер. Като започна училище, в първи клас, започна да прави еднообразни движения с ръцете. Бяха толкова натрапчиви, че ме накараха да потърся информация и да прочета за аутистичния спектър, за който до този момент не знаех почти нищо. Сега говори добре, има страхотна механична памет. Справя се с училището, но предпочита да учи сама или с мен. Помни лесно стихове, цифрите, действията в математиката. Отне и 1 ден да научи таблицата за умножение. Но не се спревя с текстови задачи. Просто не може да разбере логиката в тях. Лесно решава текстови задачи, само ако пресмята пари, в задачата трябва да има лв. Българския и е труден, не разбира защо едно нещо го наричаме съществително, а друго прилагателно. Но се справя, научила е папагалски как се задават въпроси към думите, за да открием какви са. И още нещо- страховете. Страх я е от всичсо непознато, че и познато. Страх я е да спи сама. Спи с нас. Всеки ден си обещава, че от тази вечер ще си спи в кревата, и то без да я карам, и всяка вечер си ляга при нас. Не обича да опитва нови храни. Защото са и непознати и просто отказва да ги яде. Отнема ми доста време да я убедя да опита нещо. Не знам дали съм описала всичко, може би не. Но въз основа на това, може ли някой да ми каже, има ли нещо общо според вас с аутистичен спректър, и ако да, има ли смисъл да опитвам нещо след толкова време.

Оли още няма диагноза. Имаме направление за детско психиатрично отделение, но за там ще чакаме от 6 месеца до една година.

А вие може би е трябвало по- рано да се обърнете към психолог, но и сега не е късно. Сигурна съм, че ще и помогнат.

Не разбирам, като имате направление защо не я заведете  . Защо ще чакате толкова време?

Това е от списание "Специална педагогика". Върнахме го. Списанието не се получава в Разградската и Врачанската градски библиотеки, за другите не знам. Авторката работи в институт за роботи.  Е сега се възгордях, че ми четеш постингите.
А това списание си струва да бъде четено. Като стана министър на образованието,
ще абонирам служебно за него всички педагози и учители. Работех веднъж с едни
белгийски специалисти от Амилиум, навсякъде по света получават служебно пакет
със списания, за които са се абонирали. Фирмата им плаща абонамента и разпращането по света, без значение къде са. А те даже и в Китай са били.

tornerosse , нашите деца са "Буквалисти" Т.е. разбират всичко буквално. Ще се научат като пораснат с времето, че определени преносни фрази имат значението на еди какво си, но при нова такава те няма да я разбират.
Просто така им работи мозъчето.

В тази връзка малко развлечение -  може да гледаш "Мozart and the whale" - много сладко филмче 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=148597.msg2682225#msg2682225 - рових в старите теми за аутизъм и намерих за стереотипите горното от Wolf. Wolf, помниш ли от къде си го намерил. Напоследък се вълнувам как възникват стереотипите и при граничните случаи какво може да се направи за предотвратяването.

Не ми дава мира и друг момент - как познавате кога детето се глези, кога да го оставите да реве и кога виждате, че не може да се справи със ситуацията и е по-добре да отстъпите.

И едно конкретно питане за съвет - Дара не я записах на детска, защото ми се струва неготова. Но намерих едно клубче около нас, където я водя и е подобно на градина - там децата ядат и спят, но може и за няколко часа да си заведеш детето и да стойте заедно. Днес останахме за обяд и аз установих, че Дара въобще не иска да седне на столчето да се храни. Сяда за 1 мин., колкото тя да се наяде и става, а в детските градини трябва всички заедно да станат. Как според вас постъпват с дете, което не желае да си седи на столчето. По скоро си мисля, че трябва нещо в къщи по друг начин да организирам - сега и давам 1,2,3 и тя става веднага, или ако кажа остави надава врява. Може би часовник да навия и да я карам да стой определено време.
 

Има много медицинска периодика и интересното е, че почти никой не изявяваше интерес да дойде и да чете  .Тогава интернет беше кът.Дано сега интереса на медиците към новостите в медицината е друг 

tornerosse  ето ти линкче към филма:

http://www.imdb.com/title/tt0392465/