Как да се оправя когато съм с две бебета?

   Здравейте юнашки мами,

   Темичката много ми хареса и реших и аз да споделя своя челен опит при отглеждането на моите момчета.
   От самото им раждане си ги гледам самичка, таткото помага вечер, когато се върне от работа, но това са само три часа, докато стане време за сън. Най-важното според мен е, майката да създаде някакъв режим на децата, за да може да организира по-добре и времето си през деня. Аз лично, от както наложих такъв, много по-добре се справям със задълженията си у дома и мога да посвърша повече работа така. Другото, което може много да помогне на майката, когато е сама с децата е да ги приучи да заспиват самички -това също пести много време и нерви. Както казаха и другите мами - трудното е първите няколко пъти, докато свикнат - иначе после е много лесно и приятно дори за самите деца, защото си играят, пеят си в кошарките, гушкат си играчките и до 10-15 минутки заспиват. Следващото по трудност нещо за близнашката мама е храненето - особено ако децата са злояди, това си е направо един кошмар. Аз ги занимавам с играчки, отвличам им вниманието и бутам лъжицата. Но, задължително ги храня заедно - печеля по този начин време и си съхранявам нервите, в противен случай мога да храня по цял ден. А и децата гледат едно от друго и по им се отваря апетита, така да се каже. Обличането преди разходка също си е едно малко приключение - там няма как да ги обличаш едновременно, първо се "бориш" с единия, след това с другия  .
   Едно от важните неща за всяка една мама, е да намира всеки ден по малко време за себе си /най-вече когато децата спят/ и да се отдаде на нещо приятно. По този начин се оттърсваш от стреса, натрупан през първата половина на деня, релаксираш и се зареждаш с енергия за следващата част от денонощието.
   Но като цяло универсална рецепта, как да гледаш сама близнаците си няма. Всяка мама индивидуално се справя, а накрая просто СВИКВАШ с положението и в един момент, просто не ти прави особено впечатление. Аз лично не мога да си представя, какво е да отглеждаш само едно дете. Както другите мами се справят с едно, така ние пък се справяме с две. Има случаи, когато тези, които имат само едно детенце, се оплакват много повече от мамите с близнета. Просто свикваш да си терминатор в ежедневието си и толкоз ...

Браво Марги28.Съгласна съм с теб. Само че преди да вляза в ритъма доста си поплаках.

Помощ, жал ми е за децата и особено за Ева. Това дете реве нон стоп ако не се носи. А вечер и носене не помага. Само цица и то не винаги. Докато обслужвам Теодор тя не спира да пищи. Баща и така я държи, че тя даже още повече реве. Реве понякога по 1 час и заспива в ръцете ми от умора. Налага се да я оставям сама докато истерясва, когато трябва да храня Теди щото го разстройва и той не може да яде и почва да реве с нея. Това на нищо не прилича. Преди 1 час я приспах след дълъг рев и още я чувам как хълца, не може да се успокои. Много ми е жал за детенце, не знам как да му помогна. Но не мога да я държа нон стоп само нея, имам и др деца, да не говорим ходене до тоалетна, ядене и т.н. елементарни нужди. Къщната работа съм я зае***a. Така е от как се е родила, майка ми я дундурка обикновено и като види че не става ми я носи за цица и взема Теди. Ама тя сега си тръгва и ще бъде още по-голям рев вечер. Не знам дали това няма да се отрази на психиката на детето. Но наистина е невъзможно 1 майка да се оправи с 2 деца в моя случай. Не помага да седя до нея и да и говоря докато храня Теди, абе нищо - тя си истерясва и това е - иска си нещо ама кво - никой не знае

Ники как е Ева?  В двойката на моята приятелка момичето е тази която води парада. Как се справяте, казвайте защото вече ходят и аз се притеснявам за нея/приятелката ми/.

Ами Ева от лошата стана добрата, пък брат и стана голям лигоч. Определено става по-лесно при мен поради единствената причина, че си пооправиха съня, а в резултат и аз моя. Но пък новото е, че като съм около тях искат все да ги държа и все мрънкат и се тръшкат. Като ги иставя на някой друг са добри, занимават се кой с кво намери. Ама като се появя и надуват гайдата. Теди идва при мен и се тръшка на земята с рев. Иска да го взема и не знам и аз кво. И Евчи идва и реве и протяга ръчички. Подлудяват всички в рева си. Сестра ми понеже ми беше на гости до вчера и като извежда на двора нейните деца взема и моите. И все ме овикваше да се скрия някъде да не ме виждат моите, че и надуват главата. Та тя и мъжът и се оправяха идеално с 5 - дехните 2 по-големи и моите 3. От днес съм сама и ще опитам сама да се оправям, защото бавачките се спасиха и не ми се търси нова. Но ще видя как ще върви. Някак си трябва да ги науча да не ми се тръшкат, защото се убедих, че е възможно и това им поведение, когато съм с тях си е чиста проба глезотия. Ще си слагам тапи в ушите докато отвикнат от лигнята най-вероятно.

Az imam dve mom4eta na po4ti 5 mes i si go gledam savsem sama. E s maja mi de no toi po cjal den e na rabota a kato se varne e "izmoren" Po4ti ne sam imala problemi, opravjam se. Samo nedospivaneto parvite 1-2 mes, no to sigurno i s edno bebe e sa6oto. Ne znam kak 6te e kato prohodjat, sigurno 6te e po trudno. No az li4no predpo4itam da se izmorjavam pove4e otkolkoto svekarva mi da mi visi na glavata po cjal den. Vapreki 4e e gotin 4ovek i si ja obi4am vse pak 4ujd 4ovek po cjal den vka6i.... A i ne sam ot horata koito tarpjat da im se dava akal:). Taka 4e vsjaka maika s bliznaci trjabva da si preceni koe i e po vajno - fizi4eskia ili du6evnia komfort:)
Za men edinstvenia problem e kato tragna s tjah njakade kadeto e nedostapno za koli4ka (a takiva mesta dal gospod) i trjabva da gi nosja v ko6nicite dvamata ednovremenno. Napravo racete mi otkasvat. a skoro izob6o njama da moga da gi vdigam i togava ne znam kakvo 6te pravim.

Тук повечето майки си гледаме близнаците сами по цял ден. Справяме се, къде ще ходим. Вечер помага таткото и нощем ако нещо се наложи, но по-рядко. Относно приспиването никога не съм ги приспивала на ръце, оставям ги сами, излизам и това е. Имах единствено с Християн по-критични моменти, но бяха рядкост и отминаха. У нас е военен режим  , иначе  Но всичко си е до дете, убедена съм. 

Тя наистина си ги гледа сама. Таткото е на гурбет и тя се грижи за двамата сама денонощно. У тях също цари военно положение, взимаше ги на ръце единствено, когато ги кърмеше, оставя ги да заспят сами по леглата си и тя в стаята. Когато се налага излиза, но след жален рев и отстояване на позиции / извинявам се , звучи така както не го мисля / изпитва угризения и се упреква, че не е добра майка, почти постоянно напоследък. Вече съм убедена, че Господ дава близнаци на истински силните жени, за това питам как се справяте. Благодаря за всички мнения, ще ги споделя с нея.

И аз смятам така , колкото и нескромно да звучи.
Предай на разтревожената майка, че е най-добрата майка. Тя е герой! И аз изпитвам понякога угризения, че не ги гушкам много, много, но няма как просто. Справям се отлично и това е. 

Както каза Каси, гледаме си ги, къде ще идем .
Колкото и нескромно да прозвучи, аз също мисля че си ги гледам малките идеално.
Понякога дори си мисля, че съм прекалено строга, но не искам да ги разлигавя. Почти по цял ден съм сама с тях. Таткото работи до късно(2-3 през нощта) и денем го оставям да си поспи до към 12. Така че, за тези 3 часа в които сме заедно помага каквото трябва!
В началото като че ли беше по-трудно. Сега след като си имат режим и си играят двамата е по-лесно!
ЛИБОФ му е майката!!!!

Да, и аз си ги гледам сама. Майки на едно дете, мои приятелки имат повече проблеми. Всъстност понякога ми тежи не гледането, а напрежението, което ми създават немските ми роднини, а и мъжа ми (не се оплаквам, просто споделям  ). АЗ благодаря на Господ За този дар и тази радост...

По въпроса За приспиването... Не ги вЗемам на ръце, но се стремя да им съЗдам ритуал (муЗика, собствена кърпичка играчка), говоря им тихичко, галя ги по малко по главичките, давам им биберона няколко поредни пъти ако се наложи и така... Не обичам да ги оставям да плачат, опитвала съм тоЗИ вариант, но и не ги Занимавам прекалено дълго...

Кассииии,гушкай ги,че аз сега искам,ама те ме бутат Е не винаги де,ама не е като да гушнеш едно бебче и то да си кротува 
Иначе и  моите бяха с желязна дисциплина като бяха бебета,но днес например Дария заспа в ръцете ми,рев и не иска на леглото 

О, Йоана, гушкам си ги, но когато аз искам  , абе сега така говоря, ама като дойда на вашия акъл, друго ще пиша, знам си  . И на мен ми е малко тъпо от това, че някакси ги лишаваме от ласките и глезотиите при едно бебе, просто защото не е възможно физически, а и все някакъв такъв страх ме гонеше, че ако така ги науча, какво ще правя като са двама. Много искам да имам още едно бебе, и да видя как е. Въобще много ми е странно, това да гледаш едно дете, а да не говорим да имам едно в корема  .

Не зная как е по-нататъка,но в началото/нашите са на 20 дни/ без помощ е убийствено.Това означава мама да не спи въобще,за да може да обслужи и двете си слънчица.Да не забравяме,че в къщи има и друга работа-чистене,готвене,пране.Признавам си,ако нямах помощ нямаше да мога да огрея на всички фронтове Май липсата на сън е основния проблем,за после не зная