Каква ли е причината?

ооооооооо,това е друг въпрос.А ти какво направи?Всъщност проблем някакъв имаше ли или 4овека просто си е ме4таел?Щото и моя онази ве4ер се кефеше на някакъв със 70 жени,ама като му казах,4е трябва да ги издържа,не само да ги......и му мина еуфорията

Ами пуснала съм една дозина теми, в които разказвам и разказвам как ме заряза бременна в 7 месец и със 7 годишен син. Точно защото правех всичко и му бях дала пълна свобода. И не на последно място, защото му вярвах.

сиси,съжалявам,но много рядко се заглеждам в ник-ове.ако ми кажеш за коя тема иде ре4,сигурно я знам,но в момента ми е малко мътно

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=221279.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=222709.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=222821.0
Предполагам, че има и още. Тези са основните. Така се боря с чувствата си - като споделям във форума.
А пък и не на последно място - показателно е за всички.

двете първи ги зная,даже във втората съм писала,но третата я виждам сега и...ме разби.нямам време да из4ета вси4ко,така 4е кажи ми-ти какво реши.ако искаш,пиши ми във ''Доиде ред..''

Какво сте решили да правиш ти,за оправянето на взаимоотношенията-разбрахме,а какво решихте да прави той за тази цел?Или излиза,че вината е била в теб и затова само ти променяш държанието си?!Това е абсурдно, да променяш нещата в "положителна посока",като оставяш половинката си да живее като на хотел,при това с пълно обслужване.Кое му е положителното? Поредният семеен,който иска да се наживее.Ако не желае да поеме никакъв ангажимент,мисля че ще ти е по-лесно без него.Поне ще отглеждаш само децата.

Е Г О И З Ъ М  ! ! !

В много отговори прочетох , че разговорите помагали.И аз така си мислех , че е по- добре да кажеш на другия какво те мъчи в прав текст; така той ще разбере проблема и това е най- прекият път за решаването му.Смятах също ,че в семейството всичко се споделя и поделя и все от тоя род...Ама какво стана- много пъти при тези разговори ми беше казано , че аз като стоя у дома да гледам детето , а той ходи на работа- аз какво очаквам - да вземе да готви или да мие чинии и т. н.Много пъти му обяснявах , че аз имам нужда от 5 минути понякога да гледа детето , за да се изкъпя например или нещо подобно и все такива безброй разговори, които за съжаление доведоха последния път до такъв скандал, че за малко не ме удари- изпусна си нервите и пак аз се оказах виновна за всичко и това ,което му казвах ,се оказа НЕвярно...Сега не ми се говори вече- млъкнах, като разбрах най- накрая , че от говорене полза няма.Не знам до кога ще издържа...

Ами имали сме и такива моменти... аз предложих да пуснем обяви (смятях  ако продължават споровете направо да пусна да му звънят на него някой и друг ден)  на неговия мобилен 2 бр. обяви за икономка и за детегледачка да видим те какви пари ще искат - и значи или толкова е моя принос и да смятаме колко аз изкарвам и колко той и той или да ми доплаща разликта та да имама за козметик и фитнес или да се включва и да компенсира разбиката с гледане на детето - щото мойта заплата определено ще излезе повече от неговата .... или аз да тръгна на работа  и да плащаме на чужд човек ако иска и смята че ще можем да й/им плащаме...
но има и тази подробност че професиятоа ми е такава че аз щях да ги изкарвам тези пари...
имах и заделени по сметка... а тези неща много омекотяват такива спорове.
Правилото е че това че го обичаш не значи че може да ти се качва на главата  ида злоупотребява. Но това правило трябвавитнаги да е подкрепено с твоята способност да го отстояваш- т.е. да не си прекалено зависима от него.
Така или иначе ако си финансово изцяло зависима от него- това е наркотик за мъжете, от който те доброволно НИКОТГА не се отказват....предпочитата да живеят бедно но да държат властта вкъщи и колкото и както и да си говорите той няма да допусне "поражението" да ти даде повече свобода отколкото му се налага...
единствения реален начин да ви епроменят отношенията е ти да престанеш да зависиш финансово от него. тогава ще започне да те изслушва мнооого по-внимателно и да техчува най-вече...
За личното пространство, свобода и време трябва да отстояваш винаги ...дори и от най-близките си. Това е вечна негласна война. Да даваш защото искаш и можеш и когато искаш и можеш, а не защото си принуден или зависим. това са здравословните отношения между двамата.... Въпрос на уважение е, но е много трудно и средствата за нападение и защита са много ограничени, от любовта ти към него.

Това че ходи на работа не изчерпва задълженията му вкъщи,а още по-малко пък оправдава среднощните му забежки.Какво ,ти като тръгнеш на работа,това ще ти ли е оправдание да се прибираш в малките часове или да не си гледаш детето?Не се унижавай да молиш за 5мин. за къпане,просто обяви,че влизаш в банята и се изкъпи човешки без да бързаш.И не ги мисли -нищо няма да му стане нито на таткото,нито на детето,дори и да пореве.Нека свикват един с друг.

Подкрепям напълно.
освен това да ти кажа, разчитай наистина на него. Ако докато се къпеш детето заплаче- стискаш зъби и пълен пас. Ако падне и се разплаче- също. Като те няма тебе да няма да седи и да су пули я. И за самото дете е много по-ценно макар ис цената на някоя сълзичка да научи татко си да поема отговорност за него и да го жегва като плаче детенце.
Самото дете най- добре ще му изключи автопилота на който се е включол- само да остават насаме. Най-добре изобщо да те няма вкъщи от време на време за по-малко, но винаги с добор и с уважителна причина. Например почни да ходиш на пазар когато таткотое вкъщи и му оставяй детето.  МНОГО ПОМАГА!!!!