Снощи цяла вечер не съм спала.Много плакаха и се чуваше у дома.Днес отиваме на село.Горките му деца и жена.Бог да го прости.
Виж целия пост
Живота е скапан
- Публикувана: 28 септ. 2007, 20:05 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2007, 16:22 ч.
# 16
29 септ. 2007, 09:49 ч.
Не намирам думи в такива случаи,но се съмнявам,че човекът е дал някакви признаци на отчаяние,които и близките за съжаление не са разпознали.Много съжалявам за роднините му,Господ да им даде сили,а на него опрощение.
Виж целия пост
# 17
29 септ. 2007, 10:14 ч.
Лошо!
но каквото и да му е тежало няма оправдание
самоубийството се счита за един от най-лесните начини за бягство от проблемите при безхарактерните хора. Не може да изостави жена и деца!
Моля се дечицата да са малки и да не разбират какво точно се случва, защото това ще остави много трайна следа в живота им.
Виж целия пост
но каквото и да му е тежало няма оправдание
самоубийството се счита за един от най-лесните начини за бягство от проблемите при безхарактерните хора. Не може да изостави жена и деца!Моля се дечицата да са малки и да не разбират какво точно се случва, защото това ще остави много трайна следа в живота им.
# 18
29 септ. 2007, 10:44 ч.
Или е бил психично нездрав, или е
взел заеми и не намира начин да ги
плати, или жена му го е пощурила с
предменструалните си истерии, или
е разбрал, че синът му е педал, или...
А може и да го е убил някой.
Виж целия пост
взел заеми и не намира начин да ги
плати, или жена му го е пощурила с
предменструалните си истерии, или
е разбрал, че синът му е педал, или...
А може и да го е убил някой.
# 19
29 септ. 2007, 10:46 ч.
Отговарям на впроса ти-егоизма!
Преди почти осем години живота ми просто се срина,загубих това което най-много съм обичала.Много пъти съм мислила че не желая да живея и ако днес пиша в тои форум е защото съм разбрала ,че човек живее заради другите.Гръмнеш се ,и какво?За теб всичко е много лесно след това,порсто спираш да съществуваш,не ти се налага да разрешаваш проблеми,да си млатиш нервите.Но какво оставяш след себе си?Хората които обичаш и на които причиняваш толкова зло.Които травматизираш завинаги.Променяш живота им,хвърляш го в трета глуха.Децата ти,които имат нужда от теб,от присъствието ти(как се живэ след като си преживял самоубийство на баща),майката която те е родила и отгледала и която от сега нататък всеки божи ден ще те оплаква и ще страда като куче.Жена ти...
Може би за религиите е един от най-големите грехове именно затова че наред със собствения ти живот,отнасяш живота и на други...
Виж целия пост
Преди почти осем години живота ми просто се срина,загубих това което най-много съм обичала.Много пъти съм мислила че не желая да живея и ако днес пиша в тои форум е защото съм разбрала ,че човек живее заради другите.Гръмнеш се ,и какво?За теб всичко е много лесно след това,порсто спираш да съществуваш,не ти се налага да разрешаваш проблеми,да си млатиш нервите.Но какво оставяш след себе си?Хората които обичаш и на които причиняваш толкова зло.Които травматизираш завинаги.Променяш живота им,хвърляш го в трета глуха.Децата ти,които имат нужда от теб,от присъствието ти(как се живэ след като си преживял самоубийство на баща),майката която те е родила и отгледала и която от сега нататък всеки божи ден ще те оплаква и ще страда като куче.Жена ти...
Може би за религиите е един от най-големите грехове именно затова че наред със собствения ти живот,отнасяш живота и на други...
# 20
29 септ. 2007, 11:11 ч.
Много съм съгласна с Албертине 
Самоубийството в повечето случаи е такъв егоизъм - да се отървеш от неволите си, от рутината, от себе си без да помислиш какво причиняваш на хората, които те обичат. Отърваваш се ужким и стоварваш такава мъка, променяш в отрицателна посока живота именно на хората на които им е пукало за теб.
Не познавам конкретния човек и в никакъв случай не го съдя, говоря за самоубийството по принцип.
Когато бях тинейджър смятах, че съм голямата работа като не ме е страх от смъртта и си позволявам да я предизвиквам и да поемам рискове. Сега се оглеждам много внимателно като пресичам, грижа се за здравето си, защото ако недай Боже ми се случи нещо живота на детето ми, на близките ми ще бъде разбит. Заради тях съм длъжна да мисля за решение на проблемите, а не за бягство.
Виж целия пост
Самоубийството в повечето случаи е такъв егоизъм - да се отървеш от неволите си, от рутината, от себе си без да помислиш какво причиняваш на хората, които те обичат. Отърваваш се ужким и стоварваш такава мъка, променяш в отрицателна посока живота именно на хората на които им е пукало за теб.Не познавам конкретния човек и в никакъв случай не го съдя, говоря за самоубийството по принцип.
Когато бях тинейджър смятах, че съм голямата работа като не ме е страх от смъртта и си позволявам да я предизвиквам и да поемам рискове. Сега се оглеждам много внимателно като пресичам, грижа се за здравето си, защото ако недай Боже ми се случи нещо живота на детето ми, на близките ми ще бъде разбит. Заради тях съм длъжна да мисля за решение на проблемите, а не за бягство.
# 21
29 септ. 2007, 12:03 ч.
Винаги съм се чудела живот ли е животът, ако го живееш само заради другите и нито една частица заради себе си. Голям алтруизъм, голямо нещо - да си длъжен да си жив.
Все се говори за "войната по пътищата", а се мълчи, че в България се самоубиват повече хора, отколкото са загиналите по пътищата. "Тиха война".
Иначе устите винаги са готови да осъждат и обсъждат.
Виж целия пост
Все се говори за "войната по пътищата", а се мълчи, че в България се самоубиват повече хора, отколкото са загиналите по пътищата. "Тиха война".
Иначе устите винаги са готови да осъждат и обсъждат.
# 22
29 септ. 2007, 12:48 ч.
Ужас! Преди 3 години едно момче от нашия вход се застреля в главата, оживя обаче, нищо му няма. И преди 5 дни му запалиха колата отпред на паркинга 
Добре, че я видя навреме...Щеше да има взрив, пък мойта беше през една от неговата... Като гледам майка му...горката жена... Ама трагедии много...
Виж целия пост
Добре, че я видя навреме...Щеше да има взрив, пък мойта беше през една от неговата... Като гледам майка му...горката жена... Ама трагедии много...
# 23
29 септ. 2007, 16:19 ч.
По моя скромен опит така се живее по-пълноценно. Не бъркай живеенето за другите с това да им бъдеш подлога, говоря за това да си обичан и да обичаш ...
Виж целия пост
Винаги съм се чудела живот ли е животът, ако го живееш само заради другите и нито една частица заради себе си. Голям алтруизъм, голямо нещо - да си длъжен да си жив.
По моя скромен опит така се живее по-пълноценно.
Не бъркай живеенето за другите с това да им бъдеш подлога, говоря за това да си обичан и да обичаш ... 
# 25
29 септ. 2007, 23:59 ч.
Съгласна съм. Състояние, в което си способен да отнемеш живота си, не може да се осъжда като егоистично поведение и слабохарактерност. Има и по-слаби хора на този свят, дайте да ги сочим с пръст и да ги осъждаме за това.
Когато бях малка, баща ми постоянно ме обвиняваше и се дразнеше, че ме е страх от водата. Така и не се научих да плувам.
Не подкрепям решенията за самоубийство в трудни моменти, но не е честно да се обсъжда с толкова укор един самоубиец, за който знаем само факта, че се е самоубил. Понякога отчаянието е толкова силно, че и любовта към най-скъпото - дечицата, не може да те спре. По-скоро смяташ, че ги отърваваш от себе си, а не че ти се отърваваш от проблемите си в живота. Имала съм срещи с това състояние....не ми е чужда темата....
Виж целия пост
Винаги съм се чудела живот ли е животът, ако го живееш само заради другите и нито една частица заради себе си. Голям алтруизъм, голямо нещо - да си длъжен да си жив.
Все се говори за "войната по пътищата", а се мълчи, че в България се самоубиват повече хора, отколкото са загиналите по пътищата. "Тиха война".
Иначе устите винаги са готови да осъждат и обсъждат.
Все се говори за "войната по пътищата", а се мълчи, че в България се самоубиват повече хора, отколкото са загиналите по пътищата. "Тиха война".
Иначе устите винаги са готови да осъждат и обсъждат.
Съгласна съм. Състояние, в което си способен да отнемеш живота си, не може да се осъжда като егоистично поведение и слабохарактерност. Има и по-слаби хора на този свят, дайте да ги сочим с пръст и да ги осъждаме за това.
Когато бях малка, баща ми постоянно ме обвиняваше и се дразнеше, че ме е страх от водата. Така и не се научих да плувам.
Не подкрепям решенията за самоубийство в трудни моменти, но не е честно да се обсъжда с толкова укор един самоубиец, за който знаем само факта, че се е самоубил. Понякога отчаянието е толкова силно, че и любовта към най-скъпото - дечицата, не може да те спре. По-скоро смяташ, че ги отърваваш от себе си, а не че ти се отърваваш от проблемите си в живота. Имала съм срещи с това състояние....не ми е чужда темата....
# 26
30 септ. 2007, 00:31 ч.
По-скоро живота е такъв, какъвто си мислиме че е!
При мен всичко е на моменти.
При всеки може да се получи такъв срив.
За да посегне някой на живота си, значи на него му е дошло в повече лошото в живота.Не всеки е силен.
Виж целия пост
Живота не е скапан, живота е прекрасен!...Живота е такъв, какъвто човек сам си го направи...
Жалко за човека и Бог да го прости!
Това което е направил е слабост...това е най лесния начин да избягаш от трудностите и то сам, а трябвало е да мисли и за останалите....
Защото колелото на живота се върти и след всяко падение следва победа...Колко е прекрасно, когато успееш да излезеш от дупката, от калта и колелото се врътне отново стремглаво на горе!
Дано съпругата му намери сили и завърти колелото на техния живот стремглаво нагоре...и да успее да съхрани психиката на дечицата им
Жалко за човека и Бог да го прости!
Това което е направил е слабост...това е най лесния начин да избягаш от трудностите и то сам, а трябвало е да мисли и за останалите....
Защото колелото на живота се върти и след всяко падение следва победа...Колко е прекрасно, когато успееш да излезеш от дупката, от калта и колелото се врътне отново стремглаво на горе!
Дано съпругата му намери сили и завърти колелото на техния живот стремглаво нагоре...и да успее да съхрани психиката на дечицата им
По-скоро живота е такъв, какъвто си мислиме че е!
При мен всичко е на моменти.
При всеки може да се получи такъв срив.
За да посегне някой на живота си, значи на него му е дошло в повече лошото в живота.Не всеки е силен.
# 27
30 септ. 2007, 01:36 ч.
Миналата седмица също се срещнах с това решение и/или разрешение - самоубийството. Млад човек - на 34 години се самоуби жестоко заради любов към жена си, остави дете, остави семейство и много близки, които оттук нататък всеки ден ще се борят да оцелеят преглъщайки болката от загубата му. Не го разбирам този избор. Няколко дена само за това мислих и премислях и пак не мога да го проумея. На фона на толкова темички тук за деца, чиито живот виси на косъм, толкова много други хора в нашия град, в нашата държава, по света, решават да се откажат от този дар - живота. Защо не може техния живот да се предаде на нуждаещите се от него ?!
Наистина казват че това време на годината действа на хората и по-често посягат на живота си. А също и пълнолунието.
Виж целия пост
Наистина казват че това време на годината действа на хората и по-често посягат на живота си. А също и пълнолунието.
# 28
30 септ. 2007, 02:24 ч.
Понякога е вмного трудно, особено когато не виждаш нищо светло в бъдещето си-безработица, болести, мизерия...Не е лесно да се живее в нашия объркан свят. Животът предлага големи изпитания. Трябва да си много издръжлив психически, за да оцелееш.
Виж целия пост
# 29
30 септ. 2007, 02:28 ч.
Баси гадното наистина, ама да ви кажа не мога да разбера как хората решават да си сложат край на живота! Та той е само един !!! Има ли наистина нещо, заради което си струва да го прекратиш......
Виж целия пост
Препоръчани теми