За връзките в миналото и срамните такива

  да, почти от всичкият секс преди мъжа се срамувам.

не че са много, но по-добре да не се знае баш точно  кои са.

Според мен е нормално, всеки е правил глупости, които не иска да каже на другия. И аз не искам да знам за неговото секс минало, макар, че ми се е случвало да понаучавам това-онова и   

А темата май не е за половинките, не  - от другите не ме е срам да говоря.

За който и де от партньорите в миналото става въпрос. В смисъл, толкова да не му е било наред нещо ( осъзнато от позицията на времето ), че ако си с приятелка и го видиш по улицата примерно, да ти е неудобно да кажеш че сте имали нещо общо.

намират се такива, хич не искам да си спомням даже
с някои още тогава знаех, че така ще стане, ама акъл
все пак, натрупах опит, макар и лош

Не знам в момента какви ги вършат   но за това, което бяха, когато съм била с тях - не се срамувам

 А, разбрахте ме значи  Тъкмо се чудех какъв пример да давам, за да стане ясен въпроса

Има една такава връзка, да. Само като се сетя и се изчервявам. Бях забравила за това, ама като прочетох първия пост на Касиди и се сетих веднага за момчето.
 

 Ако някой се престраши да сподели част от " срамотията ", не в детайли естествено  , ще кажа и аз 

Честно да ти кажа, много ми се иска, ама толкова ме е срам, че не знам дали ще се престраша. Чес'но!

Аз съм безсрамница. Но ако ме връхлети внезапно нЕкой срам, ще го споделя!

да, имам. гледам да не мисля за това, просто благодаря на бог, че ме запази.

Чак срам в този смисъл - не. Сега определено не бих била с него, но знае ли човек. 

 

Ааааа, нямам такава връзка. С всичките се гордея много. Даже някой ден и мемоари ще издам, ама няма да пиша, че са мемоари, а ще ги пробутам като научна фантастика. Не се срамувам, ама е по-добре мъжът и децата да не научават някои неща, мдам...

имам добре че освен срамна си остана и тайна връзката ни

Говорим за връзка,а не просто за секс,нали?Ако е така,нямам такава връзка.По принцип съм малко зле с броя на връзките,но срамна нямам.

Май никой няма да се престраши да сподели "срамотията" си 

Абе и за секс...Има ли срам, какво значение има връзка ли е било или еднократно

Аз вече споделих на лична и ме увериха, че всъщност мен няма от какво да ме е срам 

Не крещи Ако някой каже и аз ще кажа

 
К'во се глезите - айде, казвайте!

  Aз имам един такъв случай...сега бих направила и невъзможното,че да се покрия някъде, да не би да го срещна...
  Заинатих се,че трябва да го имам(въпросният човек) и направих куп тъпотии заради това.От самата мен ме срам,но пък какъв урок ми е...!!!
  Хубав беше,с поглед и до сега кара жените да му падат в краката.Странното е,че в леглото го нямаше никакъв,да не говорим,че като си отвореше устата ти идва да му забиеш една яка плесница още след първото изречение.Гаден сексист беше.И,очевидно комплексар.Много му беше малък,ама много...аз обаче,заради чиста глупост(криворазбрана ,детинска гордост) не само,че се фуках с красивото си гадже,ами и му търпях всички глупости,които правеше и говореше.Сума ти приятели се опитваха да ми отворят очите за него,а аз се бях запънала,"като магаре на мост".Докато не разбрах,че се е присламчил към една от групировките в града(тогава бяха в най-големият си разцвет).Тогава,след куп циркове(най-вече от негова страна),след като той и компанийката му притесниха дори родителите ми,успях да се откопча.В последствие се превърна в съвършен боклук.Беше,за кратко дори в затвора(чух,че наскоро избягал в чужбина обаче как е успял и аз не знам,но хич не ми и трябва наоколо...).
  Не ме страх,ако някой се чуди дали...Обаче как ме е срам...обеца си е и това е!

.

Ще кажа, всъщност аз не съм знаела... 3 месеца връзка, предимно сексуална и гореща, но 3 месеца ежедневно виждане си е време. Извъднъж тоя ми ти изчезна. Нямахме общи познати...След няколко седмици разбрах, че са го опандизили. Бил прибран като основен обвиняем за извършено поръчково убийство. Ей такива очи направих  Обаче ми стана ясно, защо почти денонощно седяхме у тях и не излизахме никъде
 Срам ме е ама не съм знаела  Много беше готин, честно...мъжага пълен...

То това си е повече за страх, отколкото за срам.

Беше ме малко в началото ама след свършен факт...

И кво?! Сини ли му бяха венците 

имах връзка /ама преди мнооого време/ с много по-възрастен, женен "бизнесмен" , който много бързо някак си изчезна от града ... и после прочетох във вестника , че са го хванали в някакви измами.Срам ме е мноого за тази връзка,най-вече затова, че беше женен.

Да, срамувам се от първата си връзка.Всички ми казваха, че правя голяма грешка като съм с него, ама аз -не.Е след 6 месеца се осъзнах де и беж по най-бързия начин.Сега знам за него , че е доста пропаднал човек

Женен, чужденец, с 13 год. по-голям от мен. Какво да говоря повече?!

Ей,затова пък няма да кажа!

Имала съм. Не една. Но не съжалявам.

Срамни истории, колкото искаш  Без бой не казвам, но ако не те мързи можеш да метнеш едно око в първата тема за муньовците.

Има, има
Беше /и все още е/ много грозно момчето, и тъпо при това ...абе с една дума смотаняк. Ама беше бая лапнал по мен и ме преследваше с месеци. И изведнъж, необяснимо защо /сигурно защото скоро бях зарязана от предното си гадже , правеше ми се секс , а и алкохола си каза думата/, една вечер склоних и легнах с него. Той па се оказа перфектен в леглото, та повторихме и подесетихме... Така минаха няколко месеца, но почти не се появявах с него на публични места. То срам После ми омръзна и му казах да не ме търси повече. Гад
Сега на никой не казвам, че сме имали нещо. А пред тези, които знаят, се правя, че не го помня Срам, срам

Айде, вие сте. То не боли

то това е за сценарий за филм мене ако питате 

Кое му е срамното да имаш връзка с някой с 13 години по стар от теб?
Баси....сигурно съм извратена, аз се ожених за него...
По темата- точно срам не бих го нарекла. Имам такива, които не бих повторила, и такива, за които не искам и не си спомням. Мозъкът има чудната способност да се приспособява към действителността и да изтрива избирателно.

УРИЕЛ, смей се ти ама на мен не ми беше смешно 

Е, дотук нищо срамно, ужасно или ужасяващо! Измисляйте си като няма, де!
Зарязах един доста свестен тип заради брат му. Гадно си беше. При това го зарязах за втори път.

Имах връзка с колега,танцьор,който обаче си имаше сериозно гадже.Момчето хич не беше хубавец,обаче всеки път като го видех да танцува и се влюбвах наново в него.Връзката ни не беше само секс,даже всички останали колеги знаеха,че сме заедно.После изведнъж реших,че ми стига толкова и се разделихме.Проблема е,че и сега, след 3 години все още сме в един колектив и като пътуваме по турнета всички колеги си мислят,че поддържаме пак връзка.

Нямам връзки, от които да се срамувам. Имам връзки, за които съжалявам, че изобщо са се случили или че са се случили точно по този начин.
Но това са две различни неща.

 

Да, имала съм връзка с двама души от този контингент. Не бих казала, че се срамува, а и няма от какво!

Имала съм....до последно си мислех, че се занимава с финанси, а той се оказа.......често го виждам, все още е в тези среди
и не, не ме е срам, той е интелигентен мъж, никога не се е държал зле с мен, напротив

И аз съм имала подобна връзка, дори се водех любовницата, но не ме е срам. Винаги се е държал добре с мен и с уважение. А аз никога не съм се опитвала да развалям взаимоотношенията му с дългогодишната му приятелка. Просто няколко красиви месеца и толкова. Може пък да съм безсрамна. 

Не знам дали ме е срам или по - скоро съжалявам, че позволих да ми се случат някои неща.
Сега като се замисля за онова време се изчервявам, но не знам дали от срам или от яд.
Къде ми е бил акъла?!
Дано някой ден спре да ми пука за детинските ми грешки!

Не чети избирателно
Аз също бих се оженила, но беше зает вече, затова е срамът.

Имала съм една единствена връзка от която се срамувам.Много глупости направихме и двамата. Но пък си извлякох поука.

Ми имала съм. Една, доколкото сега си спомням. Не, че толкова сме правили разни срамни неща, колкото ме е срам, че изобщо съм могла да го забележа.. тоя..

    Това с пълна сила се отнася и за мен. Капакът обаче е, че той ми беше първият. Боже беше, ужасно. Той дори не ме предразположи, попитаме дали искам да го направим и го направихме. При което се обърна и заспа, а аз не издържах, взех си чантичката и се прибрах. Плаках по улицата, спомням си... Боже защо понякога сме изключително тъпи? И този човек го търпях 2 месеца, след като ме изпареше всяка вече излизал с други. Момчето било бройкаджийче.Примамвали го девственици. Ама аз във въпросната вечер се държах така все едно съм го правила винаги. Не знам дали разбра, че ми е първия. Най-тъпото е, че не ми каза в очите, че късаме, ами се криеше. След половин година му дойде някаква муха в глава и идва да ми изнася серенада на прозореца през зимата. Това лято искаше да се бие с гаджето ми. Направо ми призлява като го видя. Ужасно гаден човек. И много лъже.

Моето, не може да се нарече точно "връзка", но и аз да по клюкарствам малко. 
От връзките си не се срамувам, но от "one night only" си имам няколко повода за срам. Ще напиша най - фрапиращия за мен.
Бях на купон и ми беше много тъпо. Завлечеме една приятелка почти на сила, защото тайфата с която се подвизаваше тогава не ми допадаше много. Защото ми е тъпо, аз се наливам с нещо което наричаха "пунш" (бъркоч от всички видове алкохол, които има под ръка, компоти, степове и въобще гадости). Пуншът сладичък и аз на празен стомах изпих две чаши от него, като през цялото време "компания" ми правеше един младеж, който ми обясняваше колко е полезен и възпитателен БОЯ.
Този човек ми беше физически и интелектуално противен, от типа хора, които ти стават антипатични още като ти кажат "Здрасти". Та говори ми той тези глупости, а аз му казвам да ми се маха от главата и направо го нарекох "тъп", но той не се махна и в течение на вечерта и моето напиване упорито натрапваше присъствието си. Дойде момента, в който усетих, че съм се гипсирала, буквално, и реших да изляза да глътна въздух. Моя компаньон естествено дойде с мен, влязохме в асансьора и не знам какво и как се развиха нещата, но започнахме да се натискаме и докато се усетя той беше събул панталона ми и ние го правехме доста развихрено.
Естествено не го видях или чух вече. Даже може много пъти да съм се разминавала с него, но не съм го познала.

Не ме е срам, че съм правила секс с непознат, а от факта че този човек беше олицетворение на всичко, което мразя. Докато бах с него в асансьора изпитах някакво нечовешко перверзно чувство, което не мога да опиша и не съм изпитвала никога вече (за щастие).
 
Това е!

Чак да ме е срам - не, но имам връзка, за която не искам мъжа ми да знае...

Бях с един за много кратко, който няколко години, след като се разделихме, продруса. А преди това все някакви далаверки нелегални въртеше...

Аз пък не съм имала някоя връзка, от която да се срамувам.