От моята не, страх ме е от смъртта на хората, които обичам.
Виж целия пост
Страхувате ли се от смъртта?
- Публикувана: 19 окт. 2007, 11:47 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2007, 21:38 ч.
# 17
19 окт. 2007, 12:46 ч.
Да, страх ме е. Не искам детето ми да расте без майка и да причиня такава мъка на родителите ми.
Знам, че хората, които обичам, рано или късно-ще си заминат от този свят, но се моля това да не е скоро.
Виж целия пост
Знам, че хората, които обичам, рано или късно-ще си заминат от този свят, но се моля това да не е скоро.
# 18
19 окт. 2007, 12:48 ч.
Точно това щях и аз да напиша, от моя живот са си отивали близки хора - и млади, и стари
Виж целия пост
Да, страх ме е. Не искам детето ми да расте без майка и да причиня такава мъка на родителите ми.
Знам, че хората, които обичам, рано или късно-ще си заминат от този свят, но се моля това да не е скоро.
Знам, че хората, които обичам, рано или късно-ще си заминат от този свят, но се моля това да не е скоро.
Точно това щях и аз да напиша, от моя живот са си отивали близки хора - и млади, и стари
# 19
19 окт. 2007, 12:55 ч.
Много ме е страх 
Не толкова от това, че ще умра, а че не искам да страдат роднините ми заради мен. Още повече ме е страх да не ги загубя тях.
Виж целия пост
Не толкова от това, че ще умра, а че не искам да страдат роднините ми заради мен. Още повече ме е страх да не ги загубя тях.
# 20
19 окт. 2007, 13:06 ч.
Преди се чувствах безсмъртна. Сега не е така. Страхувам се, да.
Виж целия пост
# 21
19 окт. 2007, 13:07 ч.
Да, бе! Все едно мога да го контролирам, ако ми е фобия
Ако ти беше фобия, щеше да ти трябва лудница
Чак пък лудница
Смело!
Виж целия пост
Не мислете за това и няма да ви е страх.
Да, бе! Все едно мога да го контролирам, ако ми е фобия
Ако ти беше фобия, щеше да ти трябва лудница
Чак пък лудница
Смело!
# 22
19 окт. 2007, 13:35 ч.
Гадна ми е мисълта за болезнена и бавна смърт...,но чак пък да ме е страх-не.Притеснявам се да не е много скоро,когато са ми още малки децата.Обаче не мисля за това.Нито пък ме е страх.Божа работа...Много повече ме е страх от болестите и то не за мен,а за дечурлигата...
Виж целия пост
# 23
19 окт. 2007, 14:14 ч.
Най-малко се страхуват силно вярващите и абсолютните атеисти. Останалите ги втриса ... ако искаш да не те е страх, вярвай в бог или въобще го отхвърли.
Виж целия пост
# 24
19 окт. 2007, 14:31 ч.
Изпитвам ужас от това, че ще ме затворят в ковчег, от това, че ще се разделя с близките си. За душата ми не изпитвам страх.
Виж целия пост
# 25
19 окт. 2007, 14:42 ч.
Изпитвам ужас при мисълта за смъртта , изпадам в паника. Страхувам се да не загубя близък , страхувам се за себе си. Опитвам се да не мисля , но само при вида на некролог ( а те са навсякъде) се ужасявам. Разбирам , че това е естествения ход на живота, но чувствата и емоциите ми са по-силни и не мога да ги контролирам. Не съм от хората които за най-малкото отиват на лекар, но съм от хората , които си втълпяват най-лошото.
Виж целия пост
# 26
19 окт. 2007, 15:39 ч.
Моята смърт съм я приела за нормално нещо. Не искам да мисля обаче за болката, с която ще живеят близките ми след нея...
Смъртта на близък човек... Няма думи, които да опишат чувствата ми по този въпрос. Няма думи за такова състояние като моето...
Виж целия пост
Смъртта на близък човек... Няма думи, които да опишат чувствата ми по този въпрос. Няма думи за такова състояние като моето...
# 27
19 окт. 2007, 15:56 ч.
Не! За мен смъртта/конкретно моята/ ще е едно ново начало!
Изключително тежко обаче преживявам смъртта на близки мои хора.
Виж целия пост
Изключително тежко обаче преживявам смъртта на близки мои хора.
# 28
19 окт. 2007, 15:57 ч.
И на мен, направо се ужасявам като се замисля понякога
Виж целия пост
Най-големият ми страх е това
И на мен, направо се ужасявам като се замисля понякога
# 29
19 окт. 2007, 16:06 ч.
Аз като малка гледах документални филми за това как някои хора като умрат и ги закопаят се събуждат и като са разравяли ковчезите са намирали че в паниката са ровили по ковчега с нокти за да излезнат и са умирали от недостиг на въздух! Ето от това най много ме е страх да не се събудя след като са ме заровили затова още от сега казвам че искам ако е възможна да съм донор или кремация!
Виж целия пост
Изпитвам ужас от това, че ще ме затворят в ковчег, от това, че ще се разделя с близките си. За душата ми не изпитвам страх.
затова още от сега казвам че искам ако е възможна да съм донор или кремация! Препоръчани теми