Моля за мнение

Имам много познати турци на моята възраст.
Разбира ме се чудесно. Поздравяваме се за Коледа и Курбан Байрам (дано правилно го написах).
Родителите ни и техните също се разбират прекрасно.
Само да подчертая, че аз съм православна християнка не поради това, че съм българка, а поради това, че съм вярваща.
Пред едни наши познати също стоеше този проблем. Момчето - турчин, мохамеданин, е влюбено в момиче - християнка, българка.
Майката надълго и нашироко си разговаря с мен колко и тежи това. Аз й казах, че вероизповеданието и националността не са от значение (те не са от най-ревностните мюсюлмани).
Обясних й, че както нашата връзка с мъжа ми се крепи на низ от компромиси, така и при тях ще бъде същото, но компромисите ще са от друго естество. Ще празнуват и двата празника, ще почитат различни светци и така нататък.
Жената видимо се успокои и нещата определено потръгнаха.
Така че се надявам и при вас нещата да се развият в благоприятна светлина.
Успех.
Всичко е въпрос на разговори и компромиси.

Зависи от пола на детето - в турския език няма мъжки и женски род. Имах 2 колеги Несрин - мъж и жена.

Гадното е,че още бабите опитват да налагат мнения за кого да се ожениш и на кого да е кръстено детето.Стига да му подхожда името с фамилията,нищо друго няма значение(пример за неподходящи имена и фамилии Джон Георгиев,Клаудия Петрова,Силвестър Николаев.Вносно име българска фамилия,въпреки,че не всички звучат толкова абсурдно).А щом религията не е проблем за вас,защо името да е?
А като се замисля си има и предимства-двойно повече празници..........и двойно повече подаръци.
Аз възпитавам моето дете,да уважава приятелите си независимо от имена,религий и т.н.Жалко е само,че още има хора,който живеят с някакви остаряли разбирания.

 Колкото и да е неприятно и да я отричаме, дискриминация има. Възрастните могат да се въздържат, но децата- не. В нашата градинка идва момченце от смесен брак с дубаец, вечно го гонят или бият, наричат го "мангал" и какво ли не. Когато майките им са там, положението е малко по-добре, но иначе... детето расте аутсайдер.

Темата е стара, но да се изкажа и аз.


Напротив. Проблемът не е в децата, а в родителите. Надали децата сами са си измислили тези думи и сами са се настроили срещу детето.

Мен дори ме учудва, че има все още хора, които приемат различните по този начин. 

Самата аз съм от смесен брак (баща ми е грък, но е роден в БГ и като ученик родителите му са го записали с бг. имена - и досега баща ми съжалява за това, защото това му е "отрязало корените").
Моите деца никога не са правили разлика между хората по цвят или име.
Имаме близка приятелка на семейството, която е монголка (половинката й пък е от австрийски произход). Нейната сестра е омъжена за българин и имат невероятно красиво момиченце с типично азиатски черти. Имаме познато семейство - майката е българка, а бащата е чернокож. Една от моите най-близки приятелки е от турски произход. Един от близките приятели на мъжа ми също е от турски произход. Имаме много приятели чужденци. Около нас е пълно с хора с различни религии, различно звучащи имена и различен цвят на кожата. Имаме дори  приятелско семейство - роми (страхотно семейство - млади, красиви, интелигентни, с деца като картинки).
Дори ние с половинката ми сме от различни деноминации на християнската църква.
Не знам, но за мен многообразието е полезно и красиво, защото учи на толеранс и обогатява хората.
Така възпитавам и моите деца и досега не им е минавало през ума да обидят някой, заради начина, по който изглежда.

Тези, които проявяват дискриминация, най-често са хора с комплекси и без собствено самочувствие.
Да съдиш за другия само по името или по външността му, без да го познаваш, наказва самия теб.

А за един баща няма по-неприятно нещо от това да му откажеш правото да е баща (щом той го иска), защото носи различно от "общоприетите" имена! Как ще обясниш на самото дете, ако избереш друго име, защо то не носи имената на своя баща, без да го озлобиш, обидиш или настроиш? Как ще докажеш на този мъж, че искаш точно неговото дете, ако не дадеш на детето си неговите имена?
А и не мога да разбера и приема нещо друго - уж обичаш този мъж, а си крила и връзката си с него, и бременността си. Любовта не е ли по-силна от срама? Ако те е срам от това кой и какъв е той, защо си с него? Ако го обичаш наистина, защо не се гордееш с това, което е той?