Когато са ни на гости / нрави, промяна

Много  ясно, че страна, като България, която е била изолирана толкова години , виждала е само една гледна точка  и е имала само едно-две  десетилетия на прогрес (изключвам  Златния век) да не може да се приспособи моментално към толерантно приемане на други култури. Та ние пътуваме без визи по света от кога? В Холандия имало ли е 'местожителство' допреди 30ина години? Това за което говориш не става за секунди, особено при по-възрастни хора, които идват от съвсем друга реалност.  Зависи обаче най-вече от това  кой в каква среда е расъл и пасъл.  Тесногръдие се среща и при млади хора. Трудно е на нискокултурни индивиди да приемат различното - различно мнение, решение,  навици, порядки, култура.

ПС: А чиниите наистина ли се мият добре по описания начин ....?

ох, лени, направо приритах от смях на това . мъжът ми каза, че тук вече почти никой не си мие чиниите в легенче, освен някои възрастни дами. дори свекърва ми, дето е на 90 г.  , си мие чиниите в миялна.
а, и друго, пак според моя мъж, този начин на миене бил  широко популярен в англия. все още.

Лени, наистина . Пък да видиш как мият чашите по заведенията    Има две мивки , едната пълна с вода и препарат и четки , другата е с чучур обърнат нагоре . Та първо накусват чашата в първата мивка , като я изчеткват , а после я слагат на чучура и чрез натискане я изплакват отвътре    Не знам дали го обясних правилно , но ми се струва супер нехигиенично . Затова повечето са с червило 

Има си хора, които не могат да приемат чуждите порядки. Поради каквато и да било причина.
Майка ми като дойде прави каквото и кажем. Това не е прието тук - не се прави. Ама тя по принцип ни слуша за всичко, и за гледането на децата.
Свекита като дойдат винаги съм на тръни какво може да се случи. Миналата година като се преместихме в новата къща направо прекалиха. Имаше сума ти и боклуци, които кофите не го събират, а ако е извън кофата камионът не го взима. Трябва да си го закараш на специално място и да си платиш да ти го изхвърлят. Прибирам се една вечер и свекър ми започва да ми обяснява гордо как набутал нашия боклук в кофата на съседите! Умрях от срам! Обяснявай му после, че това не е прието и не е нормално, за него важи принципът "Целта оправдава средствата".
После, в деня, в който си заминаха, излизаме с децата да се разходим към гората и отдалеч виждаме два чифта обувки, оставени прилежно с лице към гората, сякаш някой ги е оставил и хванал гората, дето се вика. Наближаваме - на свекър ми старите пантофи. Очевидно решил пак да не ни пълни кофата. Викам на мъжо "Прибирай ги в количката!", той вика "Абе ти луда ли си, какво ще си кажат съседите?", те пък ходеха зад нас. На връщане ги прибрахме. После му викаме на свекър ми, как може такова нещо, той така и не разбра къде е сбъркал. Тъй де, толкова е нормално да си оставиш боклуците на пътя. И това е след години обяснения за порядките тук и какво се прави и какво не. Опре ли до нашите интереси, нищо друго не го интересува.
В стария ни град излизаше да пази мястото пред нашата къща, за да паркирал мъжа ми там. Все едно е наше! Обяснявахме, че то е общо, нищо, че е пред нашата къща, ама, не, той знае по-добре.
Такива неща... някои хора просто не приемат чуждите порядки.

Понеже знам, че имаме почти еднакви проблеми и по бащина линия, ще те питам  разбирате ли се с майка ти като си във България? Добри ли ви са отношенията или пак имате различия в начина на мислене и живот?
Ако е това, което си мисля, защо очакваш, че нещата ще са по-различни като ти дойде на гости? Още по-зле става
Едва ли можеш да я промениш. Опитайте се да се наслаждавате на времето прекарано заедно, защото не сме вечни наистина.

Много интересна тема.

Моята майка няма проблем с адаптацията тук, не считам, че прави нещо, което не е прието. Втори въпрос, че пък аз не приемам на сто процента всички порядки тук, съответно не й ги налагам. Гледам да се радвам на малкото време, в окето сме заедно , и да невлизам в излишни пререкания. Освен това, знам колко й е трудно да свикне с чуждо място, чужда страна, навици и ежедневие, и мисля, че с неодобрението си само бих я натоварила повече.
Единственото, за което се сещам, че съм правила забележка, е да не си хвърля фасовете по улицата, след като пуши (или през прозореца на колата). Другото беше, когато казах на свекър ми да не ползва думата "негър", за да не се налага да се разправяме с полицията. Толкоз.
Аз си го обяснявам и с това, че аз самата не съм особено "интегрирана", и съответно продължавам да игнорирам част от нещата, които не са ми по вкуса, или не ми идват отвътре - да ходя със сладки до съседите, след като съм се нанесла, и подобни.

Тук сьщо мият чиниите леко каzано странно. Пьлнят мивката с вода догоре, слагат една камара веро и zапочват с една гьбичка да ги тьркат КАТО ВЕДНАГА СЛЕД ТОВА ГИ ОСТАВЯТ ДА СЬХНАТ.
Т.Е ВЕЧЕ СА ЧИСТИ. ЯВНО НЕ СА ЧУВАЛИ ЗА ИЗПЛАКВАНЕ 
Едва не припаднах, когато го видях zа пьрви пьт.
Аz си мия по нашенски и не гледам колко вода отива.
И скьпоценния така научих 









По второто бих каzала, че майка ти не е свикнала да се сьобраzява. Знаеш как е в БГ. Всеки живее zа себе си.
А как се живее в панелните блокчета всички zнаем. Знаем и какво прави комшията почти по всяко време на денонощието 
Предполагам, не е така в Холандия. И в Германия не е.
И аz не обичам да се сьобраzявам кой zнае колко (да не каzвам никак) и скьпоценния постоянно ми прави zабележка... "Да не пускам сушилнята или пералнята след 10" _ ми ако ме е нямало цял ден кога аджеба да ги пусна, като дрехите ми трябват zа другия ден?
"Да не говорим с детето толковас силно като се качваме по стьлбите (живеем на 4тия етаж)". Ми кво ми пука. Хора има само на 1вия. Оттам нагоре няма никой (един се иzнесе, друг умря, третия баш под нас не е с всичкия си и с него сьвсем пьк откаzвам да се сьобраzявам.).
Е, като си слушам силно муzика не си отварям широко проzорците, както в БГ, ама то вече и не го правя _ колоните ми се иzбучиха 

Lennie,
разбира се, има отражение как са живяли нашите родители, но не съм напълно съгласна с теб.. Познавам хора ( млади, малко живяли в България), които също намират за трудно да приемат някои неща, каквито са в дадената страна ( независимо дали ще е тук, Канада или Австралия).

Никой не казва, че в България привичките са изостанали, гадни и за отричане, а тук всичко е перфектно. Може би, на мен е малко трудно да разбера как някои приемат лесно някои неща за дадено място, без критика, а за други е трудно. Като бях в Италия, 21 дена ядох всеки ден за предястие видове паста. Приех го ( както и останалите в групата), като нещо от страната. В Америка с усмивка наричах американците " Култура на прибирането " ( без лоши чувства), защото всяко останало нещо от ядене се прибираше я в хладилника, я във фризера. Два дена ми беше странно и след това и аз прибирах. 

Не знам.....аз живея с мисълта, че дадена нация / хора прави нещо по различне начин, защото си имат причина. И ги приемам такива ( пак повтарям, че на доста млади хора им е трудно и това е причина за голямото мърморене). И тази причина не е за пестенето на пари,а даден принцип ( защо съседите ми ходят с колела на работа, а имат коли, например ). Същото може и да е с миенето на чинии ( имам позната, майка на 3 деца, работи по 30 часа в седмицата, огромна къща и напълно отричаща миялните машини, защото казава, че на миенето на чиниите и минутите прекарани в това са дар за общуване с децата).

Та тази тема  е : Въобще къде е границата на "както съм свикнал в България"и " тук нещата са по друг начин". Границата на промяната в нас и дали има живеещи в чужбина, които си карат по български или промяната е неизбежна.  И защо се променяме, ако се променяме и такива разни работи за размисъл., а не за майка ми. Просто поведението й ме наведе на тези мисли.

Например вие променихте ли се по някакъв начин? Аз откривам, че с по български с радост правя трапеза с 3 яденета, но вече по холандски се уговарям кога ще ми дойдат гостите....

Не виждам особено дълбока разлика в това на което съм свикнала в България и сегашния ми живот. По отношение на порядки. Изключвам ежедневната паста - нея просто я ям когато ми се яде ( рядко) и никой не е в състояние да ме принуди да се съобразя с обичая им. Италианците не ме възхищават, нито особено възмущават в навиците си. Е, пият водката, като диджестив...  Но, като се замисля може би не мога да свикна с това колко бързо се яде и пие тук.

 
 такива проблеми с майка ми съм нямала ... даже тя като реши да поизмие някоя чиния( понеже знае как е реда с една сапунка всичко да се мие и после да се забърсва )... мие я и казва:"аз моя чиниите на който не му харесва да си ги мие"
при първите посещения ме е питала, това как е, онова как е, но аз винаги съм се възхищавала на непукизма на холандците и съм и казвала... както искаш така се дръж/ това носи и тн

 а за шума от съседите( и честно казано това е  от 2 години насам, дотогава беше направо неприлично тихо).... мъжа ми е живял на наколко места и казва , че с толкова шумни съседи никога не се е сблъсквал, а уж сме в хубав квартал с млади съкварталци... ходят си с токчета из вкъщи, при което се чува дум-дум( особено съседката, която по цял ден си е вкъщи).. нагоре, надолу и тн... надпреварват се в събота и неделя , кой по - рано ще си окоси тревата или ще се разчука или в най-добрия случай ще застърже нещо

лятото когато майка ми беше тук, седнахме в градината и тя е свиканал да приказва по-тихо и аз автоматично и казах, че е добре да се говори по-тихо.. при което мъжО разбрал от реакцията ми ми каза:" как може да правиш забележка на майка си при положение, че тук никой не се съобразява с другия"..
и така...

Kalinka
променям в себе си това, което ми  допада.. това с гостите след обаждане, ми допада особено много.. както и други нещица.. а има и холандски навици, който никога не бих приела и си отстоявам позицията на дошла в Холандия след като съм минала българското бъзпитание... нали е важно да се толерираме?

[/b][/size][/color]

За тези, които не те разбраха: Всяка нация има своите уникални различия. Дали в хранене, дали в общуване с другите... Всеки човек има право да приема или не тези, така наречени правила.
За едни е трудно да се приспособят и да се ОПИТАТ да разберат, за други е лесно.
Не се опитвайте да ме убедите, че не сте били изненадани от някои постъпки на ваши приятели или близки- чужденци. Както и респективно реакциите на вашите близки и роднини когато са ви на гости.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B … D0%BA%D0%B5%D1%82

Калинке, разбирам те. Моята майка веднъж дойде в Америка и следващият път ще е само през трупа ми. Оплакваше се и се подиграваше на Америка, американците и американските ми приятели и познати нон-стоп. Отказа да намали цигарите, затова вечно седеше навън да пуши и се цупеше, че аз не искам да седя с нея. Появяваха и се разни идеи, които не бяха изпълними лесно, и се обиждаше, когато и откажех (да идем до Флорида, планирано от днес за утре, да й купя обувки еди кви си, при положение, че на пазар мога да стигна само ако някой ме закара). Ужасно беше.

Даде пример с майка ти и за това ти отговорих така. Не съм искала да те засегна.
Всичко си е до човека и при подобни недоразумения в него е причината. Където и да отиде реакцията ще е същата.
 
Тук порядките са в повечето случаи коренно различни от тези във България и ми трябваше време да свикна. Още повече, че съм омъжена за чужденец. В къщи е микс и от двете култури. Никога не ми е пречело как си живеят местните, стига да не ми налагат неща от техния начин на живот, които не харесвам.
 И на мъжа ми му харесва подобно разнообразие.
Общо взето съм от хората, които не робуват на "българското" и лесно се приспособяват.

Лесно се приспособяват, поне така мисля. Стига само да кажа, че нещо не се прави или се прави по друг начин, и вече го правят така, както би трябвало, и им е много забавно. Примерно, в Испания боклука не се хвърля преди 9 вечерта. Не можеш да излезеш посред бял ден да си изхвърлиш торбите. Веднага някой бдителен съсед ще те докладва, и хоп - глоба  . Или в Швейц - в неделя не се пуска пералня/прахосмукачка, защото според традицията, всеки си почива и нямаш право да пречиш.

Но пък не можах да отуча майка ми да не поздравява случайни хора.  Тя не разбира нито френски, нито испански, и като чуе българска или руска реч, умира да каже на говорещия едно "здрасти" или "здравствуйте"
Явно това по някакъв начин я доближава по познатото и я кара да се чувства по-добре, но адски ми е неприятно. Май трябва по-често да идват тук, забелязвам, че всеки път като идат, намаляват поздравите

mariabutti,
   не съм се засегнала въобще.
Просто темата стана двупластова, което няма лошо. Винаги ми е бил интересен вторият пласт: различията и какво възприемаме от тях. Може би, трябваше да пусна нова тема. Всъщност, обаче,  има и връзка с тези ,които ни гостуват, защото ако сме възприели нещо от дадената култура, в техните очи сме променени и им се виждаме малко / много странни.

Hear Again,
разбирам те напълно. Мисля си, че ако ние сме избрали дадена страна за свой дом, малко или много приемаме и дадената култура ( не значи непременно, че я възхваляваме, а по-скоро свикваме с нея ) и когато чуваме само / предимно критики, се стига до моменти на раздразнение и питанки.
Поне така мисля аз.