Ти не ме обичаш!

Да, искрено вярвам, че и при нас така ще бъде. Сигурна съм, че внезапният начин по който се прояви тази нова тенденция в поведението му, също така неочаквано ще изчезне. / е, тази вечер пак ми го каза сто пъти сигурно, вече мисля, че просто му харесва да чува, че го обичам и това е начина да ме накара да го правя постоянно/

Първо пиша малко първосигнално после ще чета цялата тема и пак ще пиша 

- Искааааам, Зрънчо...
- Дени, няма да купим Зрънчо!
- Ама аз искааааам Зрънчооо! Ти не ме обичаш значи!
- Напротив, обичам те и точно затова няма да ти купя нещо като Зрънчото...

Това беше шегичка де...

Значи, подкрепям Кака Сийка 
Александра не ми е казвала, че не ме обича. Но ми е казвала, че не иска да съм й майка  Аз й отговорих, че аз пък искам тя да ми е дъщеря  Не разбрах какво точно я провокира, защото не е имало някакви караници, седяхме си в колата и си чакахме баща й. В тишината тя го изпраска това...

Но тя пък прави друго нещо. Като се ядосам тя идва и ми казва "Мамо, ама аз те обичам" Тогава й обяснявам, че аз също я обичам и ще я обичам колкото и бели да направи, но в момента съм много ядосана за дадената постъпка, което пък не ми пречи да я обичам. Че обичта няма нищо общо с караницата за дадена беля и че искам да знае, че каквото и да направи аз винаги ще я обичам. При нея беше по-скоро проверка на моите чувства. В началото явно мислеше, че когато се карам не я обичам. След много такива случки явно проумя нещата и спря да го прави.
Мисля, че при Дени също ще мине. Също си мисля, че може би аз бих реагирала в твоята ситуация много открито. Може би ще кажа "Саша, ти знаеш, че аз те обичам и като ми кажеш тия думи няма да ме накараш да купя Зрънчо. И двете знаем, че се обичаме с или без Зрънчото"  т.е. идеята е, на детето са му е ясно, че ТИ ЗНАЕШ защо го прави и че няма да мине. Но това пък при моето дете смятам, че ще върви. При Дени не знам как би подействало.

 На мен първо сигнално ми идва да попитам "Защо мислиш така?", не знам в какъв контекст е казана тази реплика. Не бих се обидила, вероятно е провокирано от засегнати чувства или от обида, но за мен това е реплика, в която се търси диалог, подкрепа, издава неувереност, не е крайно умозаключение. Реакцията ми ще бъде "Напротив обичам те, повече от всичко  друго".
 За купуването на най-различни неща съм категорична,  обичаш ме не ме обичаш, аз преценявам кое е подходящо, дори и да провокира липса на любов, това е положението.

Ние тепърва влязохме в тази фаза с голямата, тъй че не съм много компетентна, но влязох и изчетох всичко, за да се подготвя. Не ми е казвала директно "Ти не ме обичаш!", но веднъж изпраска съвсем внезапно въпроса: "Ти като ми се караш, обичаш ли ме?" И мен ме стресна и я погледнах ей така  и побързах да отговоря, че винаги я обичам, а и се карам, защото не слуша и прави нещо нередно, а не защото не я обичам. Веднага го прие, не ме разпитвала повече.
Денис те манипулира, разбрал е, че реагираш на тази реплика и ще я повтаря, докато му омръзне. После ще измисли нещо друго. Не му се връзвай много и в никакъв случай не му разрешавай каквото там иска и заради което произнася въпросната фраза. "Знаш много добре, че не е така / не е вярно / и т.н." казано с колкото е възможно по-спокоен тон е най-добрия отговор. 

Не е съвсем така... Нека си ги има родителите, за да вършат необходимата работа, ама ако може да са невидими...

И ние май някога сме копнели... може би не да ги нямаме, но поне да не се бъркат и да дават акъл!

ние сме пък на другата крайност- не те оби4ам! слага ни вси4ки в 4ерния списък, ако някой й се кара! после като види обърнатия гръб и мъл4анието , вика: извинявай!, ама нещо много й е лесно ,4е не знам колко се разкайва, де!

"Не забравй, че дори когато се караме, пак те обичам." - това си го казваме често-често, ей така, за всеки случай.
Разбира се, че малкият "работливко" ми е казвал (с не особено сигурен тон): "Ама ти не ме обичаш!".
Решаваме по сократовски проблема.  С насочващи въпроси, в крайна сметка самият маймун си отговаря. 

Според мен човечето експериментира, със себе си, с мама. Чувствата и емоциите на тази възраст стават все по-богати. Противопоставя обичам те - не те обичам.
ще отмине и този период Майка ми още повтаря една моя реплика, която често употребявах като дете: Мене никой не ме обича.....останала е като шега в нашето семейство. Важо е децата да чувстват любовта ни(за твоите Додо съм сигурна ), а периодите ще се сменят.

До сега само един единствен път съм го чула, но не към мен, а към прабаба и.
Баба и, обаче каза, че пък я обича ужасно много и оттогава не съм я чула. Е, освен, че я праща да спи на терасата

Хитри са малките гадинки и то без да разбират какво причиняват.


Додо, просто изпробвай и виж, кое точно ще мине, защото все пак децата са различни.
Успех! 

И Борис от 2-3 дни ми прилага "Ти не ме обичаш" и "Тогава ще отида да си намеря друга майка"  - след всяка забележка или непозволение.
Първо, доста се зачудих откъде се появиха тези фрази, защото никога не съм го заплашвала, че няма да го обичам или ще си търси друга майка, ако не ме послуша или не се държи по определен начин.
Второ, спомних си за вълната от преди около половин година "Не те обичам, мразя те, лоша майка" - пак в същите ситуации - която тогава ме поизнерви доста, но която отмина светкавично, след като възприех спокоен подход. Отговарях му "А пък аз те обичам. И знам, че говориш така, без да го мислиш, само защото си ядосан." Диването учудващо бързо свикна да казва "Ядосваш ме" вместо "Мразя те". 
Сега се държа по същия начин - спокойно - и се надявам да има същия резултат: отговарям му "Знаеш, че не е вярно, обичам те" или "Това, че не ми харесва как се държиш в момента, не означава, че не те обичам".

когато взема малката (2,9г) , се почва "мъчно ми беше за тебе", "аз тебе обичам много" и т.н. В момента в който трябва да се наложи дисциплина се почва
"маши се", "не те бичам" , "ти си лош" и т.н. следва обяснение по 5-10-15 пъти , че тати много я обича, но когато тя не слуша тати наказва.
И всичко горе-доло се нормализира до следващото наказание.