вярвате ли на бг. правосъдие/полицаи осъдени на по 18г.

Кое ти е делото /материя, номер, година на образуване/, пред кой съд? Обикновено когато запитам това или не ми се отговаря или когато проверя се оказва нещо доста по- различно. Делата се насрочват с други срокове.
Също като BirdsFlu не съм давала рушвет, не ми е искан такъв до сега и въпросите ми общо взето са бивали решавани, само че не съм плакала пред комшийки и други персони, а съм гледала как реално да ги реша.

Преди много години един местен изрод блъсна баба ми с превишена скорост на пешеходна пътека. Действието се развива в малко, провинциално градче. След време прокурорът беше предлагал на майка ми двамата с провинилия се да се "споразумеят", нали, един вид, той да излезе чист. В крайна сметка оня си караше колата и то без шофьорска книжка,обезщетение никакво не получихме.
А познати ни предупредиха да не се захващаме с него и да водим дела, за да не ни се случело нещо на мене и  близките ми. Напълно беше възможно, имайки предвид "местното" му статукво.
За конкретния случай-да пази Господ, не завиждам на полицаите и семействата им. По-скоро им СЪЧУВСТВАМ. НЯКОЙ отгоре пак си изми ръцете с тях, как пък толкова бързо успяха да ги осъдят, и то-на по 19 години????
Дали си мислят, че всички тревица зелена пасеме?

Делото е трудово правно, спечелих на първите 2 инстанции, за Върховен съд все още чакам.
Подробностите, като номера и т.н. ще ти пратя на ЛС след като си разровя документите. Толкова години минаха не помня...

НЕ тази вечер, Жозефина, "Споразумението" е допустимо по закон и няма това за цел /"той да излезе чист"/. В НПК въпросът е разработен по- детайлно. А що се отнася до обезщетението- ами така е, човек следва да си търси правата сам. Можело е да съдите и виновния и да искате обезщетение от застрахователя му з-ка "ГО". Начини има.
жгмъц, ако мога- ще ти съдействам с информация. Само дето има разлика между това да чакаш "7 години" за "насрочване" и движение на делото през всички съдебни инстанции също толкова години.

Благодаря ти, Джуди, аз вярвам в едно друго правосъдие, малко метафорично звуча, но е така.
За мене лично-да пази Господ от болница, съд , полицаи и бюрокрация. Крайна съм, не вярвам в институциите. И не вярвам, че справедливостта тържествува. Поне не и за обикновените хора,не и за хората без пари,  не и в нашата държава.
Толкоз от мене.

Благодаря ти, но не това беше целта ми ... Честно казано вече не се и надявам това дело да приключи, а и не държа особено защото парите които евентуално ще получа вече са тотално обезценени.

Моята цел също не е точно тук да давам правни консултации. Просто много често, когато се разровим в конкретния случай, се оказва, че виновният вика "Дръжте крадеца!" или поне, че жалващият се определено има лична вина за ситуацията- нещо недовидял, нещо не предприел на време или не както трябва, нещо направил, което не е следвало да прави и т.н. Често питам конкретно някой пореден плакач от какво и защо се оплаква и често конкретиката се губи нейде между редовете крокодилски сълзи.
И аз мога да ви дам толкова примери в другата насока, че мемоари даже мога да си спретна.
Веднъж една дама искаше да оспорваме нотариалният акт, с който майка й прехвърляше на сестра й къща, обикновена покупко- продажба. Разбрахме се за необходимата експертиза, за други неща, но...в даден момент, когато делото беше вече висящо, се оказа, че тя се отказа да изследваме психическото състояние на майка й към момента на сключване на договора, само се пенеше и повтаряше до откат нещо от сорта на смехотворното: "Ако не бях права, че майка ми само се е объркала, нямаше да водя това дело!". Е, какво следваше да реши съдът? Как да й уважи претенцията? После тя навред тътнеше, как съдът бил "корумпиран". И защо? Защото не хванал вяра на твърденията й, неподплатени с доказателства.
Примери от такова естество имам достатъчно. И на просрочени жалби и искови молби- някой се сетил, че преди Н на брой години нещо си можело да иска от някого си, друг пък иска да му присъдят майка му и баща му за това, че бил задържан за 2 часа по ЗМВР, трети иска държавата да го обезщети за това, че го били прибрали за принудително лечение, били го били и т.н., без да докаже каквото и да било или без да отчита факта, че си е бил баш за такова лечение и т.н и т.н.
За мен да се информирам и да си съставям мнение съобразно това на комшийката, на новинарската емисия или вестниците е равнозначно да реша, че животът е това, което пускат нон стоп по латино сериалите или американските небивалици.

В отговор на този труден въпрос отговарям така - да, вярвам в българската съдебна система.
Вярвам също, че да вземеш правосъдието в свои ръце означава да мислиш като престъпник. Този наркодилър /Чората/ е заслужавал правосъдие, но не от ръцете на тези момчета.
С убийството, което са извършили, те са си разбили живота и мечтите.
За престъплението - има наказание. Засега в тази държава то се налага от съда.
Понякога сме разочаровани от съдията отсъдил в полза на "другата" страна. Правим го заради незнание и липса на правна култура.
Българите са специалисти в три неща - политика, футбол и право.
Знам само, че в чести случаи съдията като арбитър в спора остава неразбран. Защото отсъжда въз основа на събрани /представени от страните/ доказателства. А понякога такива няма. Или поради обещанието на услужливия адвокат, че видиш ли, той със съдията си пие всеки ден кафето и ще уреди нещата без да се излишна бумащина. Или поради факта, че българинът убеден, че е специалист по всичко е решил на всяка цена сам да се представлява в процеса.
"Това, което го няма в делото - го няма в света"
Съдията като обикновен човек взима решенията си въз основа на събраните доказателства. Все още доказателства във вид на чувства  - обида, справедлив гняв, желание за възмездие и сълзи  - няма. Ако имаше такива, то познавам хора, които щяха да променят решенията и присъдите си... Защото всичко се основава на една субективна човешка преценка...

В този случай съчувствам на полицаите. Единият го познавам лично, повярвайте ми много свестен човек е. А Въпросният Чората наистина беше голяма измет(не го познавам лично, но преди години и децата в този край знаеха за какво иде реч). Но например ако си спомняте това момиче Елеонора,което бе застреляно пред Гарбо преди години от полицая Калин Кьосев, в такъв случай губя вяра в правосъдието, защото този човек в момента е на свобода, а въпросната вечер на убийството беше нашмъркан като говедо. Мисълта ми е, че не може всичко да се слага под общ знаменател.

сега ги осъдиха,после те ще обжалват и пак, и пак и накрая ще стигнат до условни присъди,а все пак и загубен човешки живот ,пък било то и на престъпник................но все пак вярвам в правосъдието,нали то трябва да дава на всекиму заслуженото/дано все някога почне да го прави

не вярвам. ако и престъпниците ги съдеха толкова бързо, колкото осъдиха полицаите, щеше да е чудесно. не оневинявам полицаите за това, че са отнели човешки живот. просто се чудя защо никога няма достатъчно доказателства да осъждат знакови фигури, да речем.

Anette и аз вече сме ти отговорили до някъде- професионалният "престъпник" знае как да заличи или да не "създаде" доказателства. Аз, лично, не бих се навила да осъдя когото и да било или да реша дадено дело без налични такива.