Майка съм на 2 породени дечица. Вече 3 години си седя в къщи и си гледам сладураните. Реших, че те са най-важното нещо в живота ми и си заслужава да им отделя цялото си внимание, докато са малки. Напоследък обаче ме гонят едни угризения заради работата, която зарязах и към която ми предстои да се върна напролет. Мисля си дали постъпих правилно като се откъснах за толкова време. Питам се дали ще мога да наваксам пропуснатото, а в моята работа то никак не е малко, и същевременно да обръщам достатъчно внимание и на децата си. Та ме интересува има ли и други майчета в такава ситуация, лесно ли се адаптирахте отново към работата, как ви посрещнаха колегите и прочие.
Изпитвате ли угризения заради кариерата
- Публикувана: 14 ноем. 2007, 14:31 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2007, 09:27 ч.
# 30
16 ноем. 2007, 09:21 ч.
Виж целия пост
И мен ме налягат такива мисли понякога. Но, все пак това са само 2 или 3 години(кой както си реши), а ще работим после цял живот.При добро желание може да се навакса пропуснатото, а ако има през този период кой да помага за децата, част от времето може да се използва и за усъвършенстване в някои области. Аз сега се надявам да си взема жена на половин ден, два-три пъти седмично и да започна постепенно да обръщам внимание и на себе си.
# 31
16 ноем. 2007, 10:44 ч.
Нямам абсолютно никакви угризения за така наречената си кариера и смятам да си гледам детето докогато мога,разбирай докогато ни позволяват финансите.Още повече,че в малкия град за кариера е трудно да се говори. Не мога да отрека,че на моменти ми липсва динамиката на моята работа,но всеки миг със сина ми е по-важен за мен.Да проходи в други ръце?Да не видя аз първа поредното му зъбче?Няма да стане.Никакви пари не могат да ми купят това.
Виж целия пост
# 33
16 ноем. 2007, 20:00 ч.
И за мен е много труден изборът.Работата много ми липсва именно защото съм работохолик.И най-верочтно след 5тия-6тия месец ще се върна.До тогава ми остав ауспокоението,че се преборих със зъби и нокти за да кърмя и успях и поне докато съм си вкъщи на 100% гледам да съм с детето и да ограмотявам бабите който после ще го гледат.Знам,че не е правилно,но така го чувствам аз-предпочитам детето ми да има една удовлетворена от сбе си майка.
Виж целия пост
# 34
16 ноем. 2007, 20:07 ч.
да, но не мога да си позволя друго за момента. налага се да ходя на работа. ина4е и работата си харесвам .
Виж целия пост
# 35
17 ноем. 2007, 09:01 ч.
Пак да кажа: и аз така, а майка ми снощи ми "сподели" как изпускам неповторими мигове...
Виж целия пост
да, но не мога да си позволя друго за момента. налага се да ходя на работа. ина4е и работата си харесвам .
Пак да кажа: и аз така, а майка ми снощи ми "сподели" как изпускам неповторими мигове...
# 36
17 ноем. 2007, 09:05 ч.
Предполагам зависи от работата, от майката, от семейството, от децата, изобщо от много фактори..
Но бих се върнала на работа, заради кариерата.. Предпочитам да си стоя вкъщи, заради детето..
Виж целия пост
Но бих се върнала на работа, заради кариерата.. Предпочитам да си стоя вкъщи, заради детето..
# 37
17 ноем. 2007, 09:27 ч.
Угризения не изпитвам, просто ми е много много мъчно...
Върнах се на 1 ноември. Не за друго, а защото нямаше повече възможност да работя от вкъщи, а заемите са много...
Ама нямам богат чичо в Америка да ми остави някой лев 
Виж целия пост
Върнах се на 1 ноември. Не за друго, а защото нямаше повече възможност да работя от вкъщи, а заемите са много...
Ама нямам богат чичо в Америка да ми остави някой лев Препоръчани теми