Отблъсква ме с абсолютната си незаинтересованост

  • 4 584
  • 47
# 45
Леле, като го изчетох това Shocked ужас...
Как сте се омъжили за тия мъже бе хора, не ги ли тествахте не поживяхте ли малко заедно?
Или то май любовта е сляпа?

А по темата - баща ми е сборен образ на всичко което описахте по горе. Душичка човек, ама и до ден днешен не пипа нищо в къщи. А аз пък гледайки всичко това от малък съм се захващал с домашните ремонти и така ...

При него майка ми опита какво ли не - няма оправия. Явно е въпрос на първите 7 годинки.
 
Виж целия пост
# 46
Тук е разковничето.С подкрепа и одобрение от съпруга нещата са ок винаги.Ако някой отстрани не одобрява ни работата ти, ни домакинстването ти, то в неговите очи е обречено на провал всичко.
Пенелопа, абсолютно точно си го казала. Истината е ,че колкото и да се опитвам да съм добра във всичко -не се оценява.Не искам да изпадам в подробности , но в случаи като тазвечершния се чудя до кога ще сме заедно. При положение,че съм се прибрала като съм работила на 2 места, бързала съм да взема детето/ моя само отговорност дори и другия да има време/, сготвила съм и при сядане на масата крясъци защо не съм направила айран и обиди,че съм най-големия мързел,който познава след като съм се уплашила ,че ми е трудно на двете работни места не знам какво да кажа и как да реагирам.Толкова ми е болно. Cry
Позволих си да цитирам мнение от друга тема, но те нещата толкова се припокриват,че чак е странно....

Мда, явно мъжете са си такива по дефолт!
Мен пък ме обвиняват, че все много съм искала да ме оценяват за всичко и да ме хвалят... ами че да, иска ми се, разбира се... И аз се опитвам да правя всичко както трябва, и аз не успявам, и се измъчвам от това... И на мен не ми помагат кой знае колко...

Обаче си мисля, че грешката си е в мен... ето ви един пример:
Преди време отидохме на пикник със съпруга ми и с детето и със семейството на сестрата на мъжа ми. Само за протокола - те са женени от около 13 години и той непрекъснато я пита дали нещо да не й помогне, дали нещо не й е нужен. Та значи на въпросния пикник мъжете нещо се замотаха из гората, а трябваше да се пали скарата и аз, нали съм си много активна, веднага се захванах, а сестрата на мъжа ми ме застреля с думите: "Изобщо не се хващай, защото като разберат, че можеш да се справиш, вече все теб ще те карат да го правиш!" Направо ме уби с тия думи... колко е права...

Защото, ако авторката на темата не може да цепи дърва и да пали печката, тогава от немай къде съпругът й ще го прави, но сега той знае, че има и друг начин...

Е, да и аз мога да паля печката у дома и го правя, а така ми се иска изобщо да не можех....
Виж целия пост
# 47
Да,наистина не си сама.
Уплътнението на външната врата го направих аз,след като го чакам от миналата зима да го направи.
От 2 месеца мрънкам за едни шкафове в кухнята-нъцки.
Ако можеш щях сама да си ги направя,ама трябва да се пробиват дупки и т. н.
Честно казано в къщи съм и мъжа и жената.
Но го наказвам като не му готвя Mr. Green
По едно време стигнах до там,че му хвърлях неизмитите чинии в боклука,
а други неща не на място през балкона.
И пак не зацепва какво трябва да прави. ooooh! ooooh! ooooh!

По дяволите, и аз така съм мислила да правя с чиниите, и да не готвя, но... как се живее така, бе хора?
Ужас!
Направо се очайвам понякога....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия