Неученолюбивите деца в средна възраст(teenager)

Поне вуче знам, че моя не е уникален екземпляр, което е донякъде успокояващо. Дори повече от факта, че все един ден ще престане да е тийн.

Ох, мислех да не пиша в тази тема, защото не мога да дам съвет или мнение от опит, но все ми се набива в очите и не издържах.
Много се ядосвам на неамбициозни деца - на първо място заради майките им, след това заради самите тях. Имам позната - с момиче в 7 клас. Като я гледам с какъв хъс се бори с апатията на дъщеря си, а тя нехае ... ми идва АЗ да я напляскам!
Не вярвам да има майки, на които им е все едно, но според мен има такива, които се примиряват. А не бива!

не знам дали проблемът е в неамбициозността на децата или просто в промяна на интересите им. преподавала съм в училище и най-фрапиращата разлика е между децата в 5 и в 6 клас. една година класът е изключителен, всички деца учат, знаят и т.н., на следващата година същият този клас /вече 6-ти/ изглежда по съвсем различен начин- апатичен, мързелив.... същите деца, които предната година са били блестящи ученици, сега се вълнуват от неща, различни от ученето. при мен начинът да ги накарам изобщо да научат нещо, беше като им давах задачи да се ровят в интернет, да правят повече самостоятелни работи като плакати, доклади и т.н. и даже ги зарибявах да играят определени компютърни игри /преподавах им по история, а игри с историческа тематика има доста/.... сегашните деца явно по-рано влизат в пубертета от нас. при мен, например, нежеланието да уча се появи в 8-9 клас /в подготвителен клас в езиковата рязко си смъкнах успеха и майка ми се видя в чудо, а на мен не ми пукаше особено, занимавах се само с неща, които ми бяха интересни:-)/ при мен помогна спортът. записах се да тренирам карате в 9 клас, а едно от изискванията на треньора беше да получаваме добри оценки в училище, иначе казваше, че ще ни изключи от тренировките. съответно това беше и изискването на родителите ми, за да ми плащат тренировките, екипа и т.н. при това положение и с крайно нежелание, започнах да се подготвям повече за часовете, подобрих си бързо успеха /даже и по математика, където за пръв и единствен път в гимназията изкарах 6 на една контролна работа/. та ако детето има желание да тренира някакъв спорт- може би това е един от начините да се стимулира и за училище. спортът на всичкото отгоре ще го предпази и от други изкушения на пубертета- цигари, алкохол, наркотици....  

Ако трябва да бъдем честни, и ние на тази възраст сме гледали в тавана. Само че тогава за нас е било важно, защото сме търсели себе си. Сега като възрастни възприемама гледането в тавана по различен начин.

Здравейте и от мен.За съжаление ще причисля и моят голям син към тази групичка.Вече е на 14г и половина и от една година караме заедно пубертетските му неволи.
Коренно се промени.Преди беше отворен,сега е по-скоро заядлив и раздразнителен.Да не казвам,че ми прави на пук и естествено в момента вкъщи е като на хотел.А преди беше внимателен и помагаше много,особено след като родих второто.Сега да не го търся за нищо.
За мое щастие има поне една нещо,което го влече и слава богу има и такъв предмет в у-ще.Това е географията,всичо останало е на заден план за съжаление.
Вкъщи постоянно е надвесен над карти ,атласи и книги от този род.Понякога се налага да му правя забележки като го видя как се е прехласнал пред картата на света.
Отдавна му казвам,че трябва да положи повече усилия там,където материала му куца,ама не.Отделя ме внимание на това,което му харесва.
За момента амбициите му стигат до там ,че не иска да живее в тази държава !  

Ми той нашия имам чувството че си стои размечтан пред тази карта  с часове.

При нас подейства следното. Дъщеря, 11г, много разсеяна и неамбициозна. След дълго пуфтене и тартанисване от моя страна без особен резултат я пратих 2-3 седмици на частни уроци - за всичко, което й създаваше проблеми (абе умно детето, ама тук там 4ки от мързел и все недовидяла, недоразбрала за домашни).
Обясних й, че родителите имат задължението да дадат добро образование на децата. И щом тя нехае и с думи добри не мога да я мотивирам - ще наемам някой професионално да влива знанията с фуния в главата. И ако продължава да нехае, ще има занимания от сутрин до вечер, докато се видят желаните резултати. Май е по-добре само детето да се стегне и да научи за 1-2 часа на ден и после да има свободно време, отколкото варианта с учители.

При нас имаше ефект (вече 6 месеца) - остана ни само петък 2 часа с частен учител за усвояване на материал с по-ниски оценки - но мисля, че до края на годината и това ще отмине - радваме се вече само на 5-и и 6-и и определено доста бързо вече учи.

И ние сме с частни уроци. Има лек напредък, но подготовката е голяма драма.
За мен решението е постоянен контрол, въпреки, че госпожицата (12 г.) роптае и много се обижда, че й проверявам ВСИЧКИ домашни.


Радвай се, че твоето дете е амбициозно. Излишно да се "ядосваш" на чуждите, че са по-различни. Нали се сещаш, че по този начин хвалиш своето и обиждаш всички останали деца? В крайна сметка, децата не са длъжни да отговарят на НАШИТЕ - най-често преувеличени - амбиции.
Ако не бяха тези кандидатствания след 7 клас, изобщо нямаше да я напъвам, честно казано. Щях да я пратя на уроци по рисуване, а не по БЕЛ и математика, защото рисуването й е тръпка. Ама, пусто, не остава време за всичко. 

Извинявам се на Tinatin и всички, които са се почувствали засегнати.
ИЗОБЩО не ми е минало през ума да го правя! 
Исках само да кажа, че за мен няма глупави или неможещи деца и не бива да се отказвате да търсите струничката.
Мързелът е гладката пътечка и е по-лесно да се върви по нея.
Затова наистина им се ядосвам (колкото и лицемерно да ви звучи), защото виждам болката на майките им, която те не искат да видят, камо ли да разберат.

А защо я напъваш след като виждаш, че тръпката й е на друго място?
Има добри художествени училища (паралелки), където ще се чувства в свои води и ще развива уменията си.