И двамата имахме такова желание.За жалост точно когато ми беше раждането,таткото остана без работа и ни беше трудно с паричките.
Виж целия пост
Татковци при раждане
- Публикувана: 10 дек. 2007, 12:01 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2007, 15:40 ч.
# 16
10 дек. 2007, 13:23 ч.
Аз не искам.
Съпруга ми също.
Чакаше ме в стаята ми докато родих, дадоха ни бебето и се гушкахме тримата, това за мен е идеалният вариант.
Виж целия пост
Съпруга ми също.
Чакаше ме в стаята ми докато родих, дадоха ни бебето и се гушкахме тримата, това за мен е идеалният вариант.
# 17
10 дек. 2007, 13:25 ч.
Моя мъж присъства на раждането по собствено желание. Не е повлияло по никакъв начин на сексуалните ни отношения. Винаги много се вълнува като разказва за раждането на дъщеря ни, как е прерязал пъпната връв и как веднага след раждането дълго сме се гушкали тримата, колко топличка е била тя и как ухаеше като на топъл хляб. После почнахме да се чудим на кой прилича, смяхме се заедно с акушерката колко е дългокоса и че трябвало да и викнат фризьор. Аз смятам, че бащата не трябва да пропуска първите мигове от живота на детето си.
Виж целия пост
# 18
10 дек. 2007, 13:28 ч.
И моя мъж има желание да присъства на раждането, но ако не искаше нямаше да настоявам. Все пак раждането ще е нормално и той няма да вижда подробности, а ще е до главата ми просто за кураж. Так си го представям де, не знам как е 
Виж целия пост
# 19
10 дек. 2007, 13:37 ч.
А ти до колко си сигурен ,че няма да се травмираш от ''видяното''?
Виж целия пост
# 20
10 дек. 2007, 13:40 ч.
Моят съпруг присъства на раждането и досега се вълнува като разказва за това. Нито му е прилошавало от гледката, нито нищо. Дори по едно време му се наложи да помогне като даде конци на лекарката, която шиеше епизиотомията ми. Беше чудесно да е с мен в такъв труден и вълнуващ момент и съм му благодарна че го сподели с мен. В интересн на истината от време на време го разпитвам как са били първите мигове на детето ни, защото тогава покрай цялата суетня в родилна аз не разбрах много какво точно става, а той като страничен наблюдател е видял всичко. Раждах нормално между другото. Без усложнения. Съпругът ми пръв гушна бебчо и той ми го и подаде. Взаимоотношенията ни изобщо не са пострадали от присъствието му на раждането. Само станахме още по-близки.
Мисля че е чудесно таткото да присъства но само ако има желание за това и издържа на гледки с кръв (моят е биолог и не се впечатлява от кръв). А и не всяка болница позволява присъствието на бащата. Във ВМИ Пловдив това се и заплаща.
Виж целия пост
Мисля че е чудесно таткото да присъства но само ако има желание за това и издържа на гледки с кръв (моят е биолог и не се впечатлява от кръв). А и не всяка болница позволява присъствието на бащата. Във ВМИ Пловдив това се и заплаща.
# 21
10 дек. 2007, 13:42 ч.
Гледката няма да ме шокира, няма да припадна или нещо подобно - издържам на тези неща, нито ще ми куца секса после. Ама чистото съпреживяване на страданията ме плаши, емоционален съм и държа на тази жена много.
Виж целия пост
А ти до колко си сигурен ,че няма да се травмираш от ''видяното''?
# 22
10 дек. 2007, 13:44 ч.
Не искам таткото да присъства на раждането, а и той не би издържал на подобно преживяване. Може да звучи старомодно, но смятам, че раждането е чисто женско "мероприятие" и мъжете ми се струват излишне в този момент.
Виж целия пост
# 23
10 дек. 2007, 13:52 ч.
Аз бих искала следващият път нашия татко да присъства.Ще се чувствам много по добре,ако той е с мен.
Виж целия пост
Бихте ли искали бъдещият татко да присъства на раждането и според вас – би ли се навил. Аз лично не знам дали ще издържа, ама и моята бъдеща мама не иска да присъствам. 
Аз бих искала следващият път нашия татко да присъства.Ще се чувствам много по добре,ако той е с мен.
# 24
10 дек. 2007, 14:05 ч.
нашият татко присъства на раждането.Много ми помогна емоционално.Аз пък се чудя как искате сами да страдате,друго си е да има близък човек с вас.Не е споменавал после да е нещо ужасяващо и той доста се занимава с бебчо като се роди,защото мен ме шиха.А то горкото плачеше,не знам как го е успокоявал.
Виж целия пост
# 25
10 дек. 2007, 14:06 ч.
за първото раждане дори не е ставало на въпрос , НО сега така ме е ядосал..............
викам му : искам да си кръстя второто детенце на мен като се роди
а тои: еееееееееееее няма да стане,от каф* зор на теб?
и аз : ми така аз го нося сега живот и здраве аз пак ще се напъвам ......
и тои с цялата си наглост:еееееееееееееее голяма работа ......
еми верно е ГОЛЯМА РАБОТА ............
аз съм сигурна ,че ако ме види там как раждам ще се хвали с мен до края на живота си каква героиня е жена му ...........мъжете не биха понесли такова "УДОВОЛСТВИЕ" (то и затова господ на жените го е дал)
Виж целия пост
викам му : искам да си кръстя второто детенце на мен като се роди
а тои: еееееееееееее няма да стане,от каф* зор на теб?
и аз : ми така аз го нося сега живот и здраве аз пак ще се напъвам ......
и тои с цялата си наглост:еееееееееееееее голяма работа ......
еми верно е ГОЛЯМА РАБОТА ............
аз съм сигурна ,че ако ме види там как раждам ще се хвали с мен до края на живота си каква героиня е жена му ...........мъжете не биха понесли такова "УДОВОЛСТВИЕ" (то и затова господ на жените го е дал)
# 26
10 дек. 2007, 14:09 ч.
Никога не бих позволила на таткото да присъства.Сигурно рискувам да ме нападнете,но според мен раждащата жена е грозна картинка и аз не бих желала моят мъж да ме вижда в това състояние,но всеки си решава за себе си.
Виж целия пост
# 27
10 дек. 2007, 14:12 ч.
Че какво ще му гледа на секциото-разпориха ме като прасе за Коледа.Айде без мъже в тая област.
Виж целия пост
# 28
10 дек. 2007, 14:24 ч.
Е, чак пък грозна картинка не бих го нарекла
По-скоро буди съчувствие, да гледаш жена си мъчейки се и защо пък трябва всичко да преживяваме сами. Може да е егоистично от моя страна, ама искам и таткото да съпреживее случващото се с мен. Защо пък все трябва да им спестяваме всичко? Нали те са уж силните половинки
Пак казвам, говоря за нормално раждане, но ако съм секцио не мисля, че ще искам да е до мен.
Виж целия пост
Никога не бих позволила на таткото да присъства.Сигурно рискувам да ме нападнете,но според мен раждащата жена е грозна картинка и аз не бих желала моят мъж да ме вижда в това състояние,но всеки си решава за себе си.
Е, чак пък грозна картинка не бих го нарекла
По-скоро буди съчувствие, да гледаш жена си мъчейки се и защо пък трябва всичко да преживяваме сами. Може да е егоистично от моя страна, ама искам и таткото да съпреживее случващото се с мен. Защо пък все трябва да им спестяваме всичко? Нали те са уж силните половинки
Пак казвам, говоря за нормално раждане, но ако съм секцио не мисля, че ще искам да е до мен.
# 29
10 дек. 2007, 14:26 ч.
Аз съм напълно "за" присъствието на таткото , особено щом той иска. В един такъв момент би било страхотна подкрепа за жената. В болницата където аз раждах не пуснаха нашия татко, но следващия път ще искаме задължително да присъства и да помага разбира се с морална подкрепа 
Виж целия пост
Препоръчани теми