Вие тук ли ще празнувате РД на Емката? Торти виж тук http://www.2fukli.net/ и в сайта на Лагина /нарочно смених у-то с "и" защото от форума явно не позволяват да се използва това име и се появяват звездички като го напишеш /
Много ще се радвам да се видим със или без повод!
Оххх много хубав разговор се оформи ... искаше ми се обаче да го водим на чаша мартини/вино/бира в мр. пица Аз имам особено мнение по въпроса ... още не съм прочела такова или подобно.
Няколко пъти тук съм споменавала, че хиляди пъти съм се молила майка ми и баща ми да се разведат. Още не са го направили обаче и продължават да се тормозят взаимно, да си тровят нервите и здравето. Ревността на майка ми е патологична, жена без никакво самочувствие, която търси и под вола теле. Баща ми не е от кротките и никога не е бил. Запива си с приятели след работа, забежки леки, туй онуй - всякакви разкази съм чувала от майка ми, но не им обръщам никакво внимание, защото не мога да бъда сигурна, че са верни, а и откакто излязох от къщата им преди повече от 10 години съм пас /абсолютен, колкото и да е безсрамно/ към всякакви техни проблеми. Яд ме е на тях и никога няма да им простя загубените празници - не е имало рожден ден, великден, коледа, първи учебен ден, нова година, в който да е имало празнична атмосфера у нас. Вечерта преди празника баща ми решава, че няма да се прибере навреме, майка ми съответно решава да прави великите истерии, започват луди скандали къде е бил, с кой, какво е правил, тръшкане на врати и счупени чинии и всеки си прекарва "празника" затворен в някоя стая. Няма да взема страна, не искам въобще да се ровя в техните лайна, буквално - не ме интересуват!
Затова казвам, че милион пъти е по-хубаво да са разведени, да си хванат по-добър път, да са дори и капчица по-щастливи... но майка ми явно е прекалено зависима - и физически, и психически, и материално и така и не намери сили да устои на мисълта, че ще е сама. Подкрепям написаното от Милена на 100% обаче освен неповторимите ми качества си искам и талията, и русата коса, и вирнатите цици, и опнатата кожа. И не защото ме тресе страх или параноя, че ще ме напусне - най-върховната глупост - а защото аз се чувствам добре така.
Във възвишената теория на фъстъчето за сродните души вярвах в 8-ми клас Какво може да им даде онова младото, замечтаното, русото ли? Сети се де! Какво си нямаме, кое си загубваме най-често /и жените и мъжете/ - тръпката, усещането да си влюбен /дори и за 15 минути в най-неподходящия човек/, буболечките, които ти гъделичкат корема ... ей такива неща, към които аз съм абстинентна ...
Важното е, че пак съм с него, неговите деца раждам, той - моите торби носи, моите деца гледа, а останалото /би/ ни прави/ло/ една идейка по-загадъчни
стана ли 6.30 ... стана Благодаря за компанията. С някои от вас ще се видим след броени часове.
На останалите -