Семейни трагикомедии и битовизми

  • 75 713
  • 530
# 525
Годната е 1992, а аз ученичка в 10-ти клас на варненската френска гимназия. Бяхме една компания (хич не я обичам тази дума, ама не се сещьм за друга...)  все хора с влечение към рок музиката и драматичен опит с алкохола. И всички от същата гимназия. Въпросния ден празнувахме нещо и се мотахме из морската градина. Стана късно и  решихме да спим у едно момче. Отидохме в тях, а той едва се държи на краката си. Може би първо сме решили да го изпратим, а после ни е домързяло да си тръгнем... И аз не помня, но е било странно решение, като се има предвид, че той живееше с родителите си. Защото беше ученик още. И така, прибрахме го и той след няколко вяли опита да скочи от балкона кротко отиде да спи. (После се разбра, че не си е легнал в неговото легло, а се наврял в леглото на родителите си, които по това време отдавна спели.)
Спомням си, че ние (аз и още двама приятели) постояхме постояхме в хола на нашия другар и също си легнахме по фотьойли и дивани. На сутринта в хола влезе възрастен мъж по чехли (никога няма да ги забравя тези чехли !) - бащата на момчето -  и ни събуди с думите : "Шест часът е. Трудовите хора ходят на работа. Време е учениците да отиват на училище, ако въобще ходят на училище."  Демек - ставайте и заминавайте, ако сте изтрезнели. (Всъщност само синът му се беше напил.)  И ние ставаме, а то навън още тъмно. Ние недоспали, не знаем още къде се намираме, но културно си събираме партакешите. Аз дори започвом да оправям ужасния губер на дивана. Тогава се появи и майката и смотолеви нещо като: "Няма нужда, аз ще СИ го оправя!". На излизане аз реших, че все пак трябва да се  покажем възпитани и свестни, и с най-ведрата усмивка казах: "Лека нощ!" После веднага се усетих каква глупост съм изтърсила  (нали хората вече са станали) и се поправих : " Добър ден!" ... 
Спомням си, че после отидохме да ядем кифли с боза, обаче с яденето нищо не се получи,  защото се задавяхме от смях и съвсем се бяхме разлигавили.
Виж целия пост
# 526
 Здравейте момичета!
Искрено се забавлявам с разказите ви. Искам и аз да ви разкажа една историйка от младостта на моите родители.
 Действието се развива в далечната 1980 година. Семейството ни тъкмо се беше сдобило с Тенджера за пържени картофи / пра- бабата на познатите ни фритюници/. Естествено веднага се канят гости, за да изпробваме новата придобивка.  Картофките се прилежно обелени, нарязани и се пържат на газовия котлон   chef Confused/ още по ония години се бяхме газифицирали - котлон , бойлер, печка SERTA...модерна работа Wink/.   Мама и татко с гостите седнали на сладка приказка и чакат картофките.  По някое си време някой случайно погледнал към кухнята и възкликнал: "Я вижте колко интересно се пречупва светлината през стъклото и какви хубави фигури се получават!" /Стъклото е стъкления портал от т.нар. гравирано стъкло  между кухнята и хола/   в последващите 3-4 минути всички се наслаждавали на гледката, докато на баща ми в един момент му просветнало, че.....кухнята гори #Crazy!   Можете да си приставите каква суматоха е настанала  Shocked!  Втурнали се да гасят пожара... Татко ми на принципа "Мечка страх - мен не страх!" /все пак децата спят в другата стая/  се хвърлил смело и безотговорно да спира газовия котлон, че да не бумне бутилката с газ.  Почетния гост грабнал едно одеяло и тръгнал да го мята върху баща ми , за да го предпази от пламъците... Майка ми се втурва след него и дърпа одеялото от ръцете му с обяснението , че "...това одеяло е ново! Чакай ще ти дам едно по-старо....!"   
  За щастие  след 10-на минути успели да загасят пожара с общи усилия.  Когато си поели дъх забелязали , че  жената на почетния ни гост,  почти на върха на паниката ,все още  се опитва да се свърже с Пожарната... и когато баща ми взел телефона, за да обясни , че нямат нужда от професионална помощ, за свое учудване чул в слушалката " туууут -тут - туууут....! - какво ли не прави паниката!
  Май е излишно да ви обяснявам как изглеждаше кухнята на сутринта.... Confused  От немските тапети , имитация на дърво нямаше и помен, от перденцата  - също! Кухнята изглеждаше като ГОООЛЯЯЯМА ЧЕРНА ДУПКА!!!!   
 Ама тенджерката за картофи оцеля! Голямо търкане е паднало до де я лъснат , ама до ден днешен ни служи вярно и никой и не помисля да я сменя с фритюрник!! 
  Та момичета, от мен да знаете, ако из дома ви проблясва красиво, непознато сияние - първо проверете първоизточника му  и чак тогава му се любувайте!!!
Виж целия пост
# 527
А,нещо много хлабаво върви темичката в последно време Sad
По повод историята наПингвина,се сещам за един гаден номер на брат ми по отношение на моята персона...Та,аз съм ученичка в подготвителен клас на Немската и независимо,че живеех на 3 минути,вечно закъснявах сутрин.Така в един момент,понеже всявах дезорганизация на започналия учебен процес,даскалицата ме наказваше за закъсненията с диктовка или превод #Cussing outПо това време с брат ми си правехме сриозни взаимни гадорийки и беше негов ред да ми отвърне..Една сутрин ставам аз ,както обикновено за школо и с ужас поглеждам будилника, сочещ че вече един час закъснявам. Sick   И през глава се обличам на две,на три и хуквам за училище.Излизайки на улицата с учудване констатирам,че е необичайно пусто и тъмно,но отминавам този факт,притеснена как ще правя пак превод :crazся yeyes:Стигам до учлище и се оказва,че е заключено и дори и чистачките още ги няма.Светва ми една лампа в главата и питам случаен минувач за часа/Ох,ужас!!Почти врееме за ставане LaughingНямаше ккаво да правя и си тръгнах обратно към къщи,за да търся отмъщение на брат ми за преместения часовник.На пътя,за мой голям ужас срещам един съсед,/ПОНЕ МЛАД/Акойто явно помисли,че се прибирам от среднощни похождения.Все пак тогава не беше нормално на 14 -15 години да хайтосваш до сутринта и да се прибираш преди училище за преобличане и аз умрях от срам.Съседът обаче,необичайно игриво настроен, само  намигна и отмина с усмивка.Оттам насетне всеки път като ме срещнеше само удряше по един мигач и се подхилкваше по мустак #2gunfireСрамммммм,срамммм :  ooooh!А,как само отмъстих на брат ми... hahaha
Виж целия пост
# 528
Майка ми се втурва след него и дърпа одеялото от ръцете му с обяснението , че "...това одеяло е ново! Чакай ще ти дам едно по-старо....!"   
 

Е-е-е-е умрях си от смях!

Tizija, хлабаво върви щото има нова тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=257430.new#new
Виж целия пост
# 529
Запис Grinning
Виж целия пост
# 530
Тази историйка е на мои приятел но ще я разкажа защото е много комична. Баща му си живее на село и там си гледа прасета идва Коледа и той решава чее време за свинско погребение обажда се на сина си да вземе майкаси и племенника и да тръгна за село синчето казва на майкаси да се оправия ,че след малко ще тръгват за село жената се стяга излиза от къщи докато заключи вратата синчето пали колата и тръква, отиват с племенника на село баща му го чака и ,пита абе,кадее майка ти и той се сеща че,я е забравил а горката женица седи на портата иго чака да се върне. :е: Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия