Не и лесно на жената!!!БОРИ СЕ ЗА ЛЮБОВТА СИ ТОВА Е ИСТИНАТА!!!Отказват се слабите,а ти не си такава като гледам какво пишеш.Яд ме е на такива жени,който си мислят.че всичко знаят!търпение и силна воля,това ти трябва.знам,че си бременна и хормоните ще те почнат скоро.много е сложно,но ще се справиш в името на децата ти и любовта към твоя съпруг!УСПЕХ!!:))
Виж целия пост
Чакаме второ дете, а нещата не вървят изобщо
- Публикувана: 3 ян. 2008, 14:26 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2008, 21:24 ч.
# 76
10 ян. 2008, 21:18 ч.
Ааааа, в никакъв случай не визирах теб:hug: Твоите съвети наистина са ценни и точни.
даже поясних, че става въпрос за по-предни постинги.
Пък и понеже, признавайки, че почти не се справям, мога да стана обект на нападки и хич не ми е приятно...
Иначе всякакви критики са ми добре дошли, дори и с по-остър тон, ако трябва, те ме карат да се замислям и да си отварям очите. ако не си ги отворя сега, няма за кога, защото положението изобщо не е от вчера и не е период.
Истината е, че мъжът ми до мен е наистина стойностен човек и много ме обича, детето ни е прекрасно, семейството ни е нормално, интелигентни хора сме, любов има, но просто сме изпуснали нещата извън контрол и това се е натрупало наистина с години, затова е трудно. Капка по капка вир става...и така, прелее ли чашата тотално, няма връщане назад.
Тази тема и съветите ви ме крепят и мотивират
sisa788, благодаря за милите думи
За протокола да се отчета, че в отношенията ни има някаква промяна и напредък и от двете страни. Постоянно мисля в/у поведението си и се старая, виждам, че и той се е стегнал и е поел нещата в свои ръце.
Важното е обаче нещата да продължават в тая насока и да се променят трайно.
Трудно е, наистина, но трябва да се справя
Виж целия пост
Миличка, не съм искала да те нападам! Извинявай, ако съм го направила! 
Просто ти написах моя опит с мъжете какво е показал! Винаги, когато се напънеш и си мила и любезна с него, той ще те слуша, иначе блокират. Такава им е мъжката психика за съжаление!
И когато ги оставим да не правят нищо, винаги им изнася. Проблемът е, че им става навик, а ние после страдаме...
Иначе напълно те разбирам! Не ти е леко, но щом си го избрала от любов, ще се бориш!
Извинявай, ако съм го направила! Просто ти написах моя опит с мъжете какво е показал! Винаги, когато се напънеш и си мила и любезна с него, той ще те слуша, иначе блокират. Такава им е мъжката психика за съжаление!
И когато ги оставим да не правят нищо, винаги им изнася. Проблемът е, че им става навик, а ние после страдаме...Иначе напълно те разбирам!
Не ти е леко, но щом си го избрала от любов, ще се бориш! даже поясних, че става въпрос за по-предни постинги.
Пък и понеже, признавайки, че почти не се справям, мога да стана обект на нападки и хич не ми е приятно...
Иначе всякакви критики са ми добре дошли, дори и с по-остър тон, ако трябва, те ме карат да се замислям и да си отварям очите. ако не си ги отворя сега, няма за кога, защото положението изобщо не е от вчера и не е период.
Истината е, че мъжът ми до мен е наистина стойностен човек и много ме обича, детето ни е прекрасно, семейството ни е нормално, интелигентни хора сме, любов има, но просто сме изпуснали нещата извън контрол и това се е натрупало наистина с години, затова е трудно. Капка по капка вир става...и така, прелее ли чашата тотално, няма връщане назад.
Тази тема и съветите ви ме крепят и мотивират
sisa788, благодаря за милите думи
За протокола да се отчета, че в отношенията ни има някаква промяна и напредък и от двете страни. Постоянно мисля в/у поведението си и се старая, виждам, че и той се е стегнал и е поел нещата в свои ръце.
Важното е обаче нещата да продължават в тая насока и да се променят трайно.
Трудно е, наистина, но трябва да се справя
# 77
12 ян. 2008, 15:30 ч.
Bezimenna, хубаво ти давах съвети за търпение и любов, а аз снощи оплетох конците тотално. Мъжът ми закъсня много и по-предната вечер, и снощи. Той пътува всеки ден до работата и аз много се притеснявам в тези поледици, а като му звънях не ми вдигаше телефона. Накрая просто се оказа, че е бил на кръчма. Освен това вчера трябваше да ходи да си прави едно изследване, което е важно за бебето, но той го отложи за пореден път и отиде на работа, въпреки, че каза петък. Всичко това ме вбеси още от сутринта и докато го чаках до 2 часа направо изпаднах в истерия. Като се прибра леко пийнал започнах да викам, а на него му беше смешно, което направо ме извади от релси и му ударих плесница. Наговорих му ужасни неща, че го мразя и не искам да го виждам повече, а накрая отидох да спя в хола. Чувствам се ужасно, срамувам се от това, което направих, но и него не мога да оправдая напълно. Смазва ме грозотата, до която достигнаха отношенията ни. Не знам какво да правя, чувствам се напълно психически парализирана.
Виж целия пост
# 78
12 ян. 2008, 16:21 ч.
neddi11, такива сцени се случват и в най-добрите семейства. Важното е да не е ежедневие. Всеки може да си изпусне нервите, да направи нещо глупаво, да каже нещо грозно и после да съжалява. Аз съм го правила доста пъти по-рано, говорила съм такива грозни неща и после съм съжалявала 
Извинявала съм се, когато е необходимо, но вече доста се старая да се сдържам.
И пак понякога "изпускам парата". То не може да сме идеални
И мъжът ти не е прав. Моят също ги действа такива, само дето не ходи по кръчми. Обикновено работата му е причина и това, че тя е винаги на първо място и заради това постоянно забравя супер важни неща.
И аз преди се палех, ама сега или мълча и се правя, че нищо не е станало, или се държа леко студено. Тогава е двойно по-гузен
Не мога да ти дам личен пример за поведение, но ако можеш, поговори с него спокойно, кажи му кое те е ядосало, кажи му, че не е бил прав и му се извини за грозните думи. Ако успееш да го направиш с мил тон, обикновено има вълшебен ефект.
Виж целия пост
Извинявала съм се, когато е необходимо, но вече доста се старая да се сдържам.И пак понякога "изпускам парата". То не може да сме идеални
И мъжът ти не е прав. Моят също ги действа такива, само дето не ходи по кръчми. Обикновено работата му е причина и това, че тя е винаги на първо място и заради това постоянно забравя супер важни неща.
И аз преди се палех, ама сега или мълча и се правя, че нищо не е станало, или се държа леко студено. Тогава е двойно по-гузен
Не мога да ти дам личен пример за поведение, но ако можеш, поговори с него спокойно, кажи му кое те е ядосало, кажи му, че не е бил прав и му се извини за грозните думи. Ако успееш да го направиш с мил тон, обикновено има вълшебен ефект.
# 79
24 ян. 2008, 21:24 ч.
Младички сте още,влюбени.Останети си такива по възможност най-дълго...Според мен /24 г семеен стаж/ или има любов и разбирателство или си търсете късмета другаде.Моя баща,които много ме обича и въпреки,че се старая да не показвам проблемите си пред него ми каза : Криво дърво се превива,крив човек не!Или се примиряваш или го оставяш. Мшсля,че е прав.Между нас уж всичко е наред,но не съм щастлива.все за дребни неща не се чувствам щастлива.Ако сте финансово независими-спасявайте се.С годините-по лошо.
Виж целия пост
Препоръчани теми