Моят съпруг също е военен,имаме много познати военни,ходили на мисия.Честно казано не знам какво става там,но тези хора не се връщат същите ...С мъжа ми сме говорили на тая тема и съм на категоричното мнение ,че една мисия ще сложи край на семейството ни.Обикновено там човек отива за пари ,евентуално и заради адреналин и уж от патриотизъм.Но колкото и пари да те блазнят за тази мисия,те не са цената на човешкия живот.Всяка мисия крие риска да не се върнеш от нея.За мен е много по -важно любимия човек да е до мен,отколкото заради парите да остана сама
Виж целия пост
Бихте ли отишли на мисия в Ирак или Афганистан?
- Публикувана: 6 ян. 2008, 00:04 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2010, 12:49 ч.
# 30
9 фев. 2008, 12:03 ч.
# 31
11 фев. 2008, 12:26 ч.
Не мога да се съглася с теб, че офицерите точно го правят само за пари, но вие си знаете. У дома сме двама офицери... Бях бременна с дете, когато замина. Жив и здрав се върна, слава Богу. Сега гласят закон, че ако нямаш мисия - няма и академия..., което означава рано-рано да те издухат от системата... Не знам всески сам си определя, но не съм сигурна, че за 6 месеца риск си струва да се прецака цялото учене и бачкане в армията. Сега отново бих подкрепила съпруга си за мисия и за каквото реши, че е е положително за кариерата му. Аз логично с двете деца не мога да отида никъде, затова си впрегнах времето в учене на втора специалност, езици, захванах докторат по психология - Превенция на посттравматичен и боен стрес... Когато си офицер не може да те е страх, нямаш право. А ако искаш да си в "занаята" трябва да си носиш и последствията.
Виж целия пост
И моят е пощурял по тия мисии и всичко е за пари.Офицер е и парите,които взема не стигат,да си плащаме наем и сметки.И той ходи по курсове,езици,учения и какво ли още не.Не искам да ходи,но и не мога да го спра.За голямо съжаление трябва да рискуваме главите си,защото сме бедни-това е истината.
# 32
11 фев. 2008, 12:31 ч.
Не знам какво точно е това "не се връщат същите"... Аз от вчера до днес не съм същата, ако щете двете раждания толкова ме промениха (психически и емоционално) - ами и аз не съм същата. За мен съпругът ми си е същият. Всъщност нямаше нужда да се промяне на мисията - преди пет години, когато родих за първи път се случи така, че доста колеги загинаха при нещастни случаи - той беше от тези, които имаха "честта" да прибират телата (на хеликоптера от пожарите, ако някой си спомня), да участва в комисията по разследване на инцидентите и т.н. Тогава загубихме не само колеги, а и приятели... Мисията нямаше какво да го променя повече... за мен хората се променят от първия си сблъсък с подобни събития... и тук никой не е застрахован.
Имам колега с две мисии, който бе блъснат от кола на спирката на градския транспорт - сега е жив и здрав, но няма да казвам колко преживя (катастрофата си беше тежка). На мнение съм, че ако има да се случи нещо - то ще се случи... може и да не е в Афганистан и Ирак, а на път за работа - да си спомним катастрофата с военните от Каменец - никой не е очаквал, че ще отиде на работа и няма да се върне от там, нали...
Виж целия пост
Моят съпруг също е военен,имаме много познати военни,ходили на мисия.Честно казано не знам какво става там,но тези хора не се връщат същите ...С мъжа ми сме говорили на тая тема и съм на категоричното мнение ,че една мисия ще сложи край на семейството ни.Обикновено там човек отива за пари ,евентуално и заради адреналин и уж от патриотизъм.Но колкото и пари да те блазнят за тази мисия,те не са цената на човешкия живот.Всяка мисия крие риска да не се върнеш от нея.За мен е много по -важно любимия човек да е до мен,отколкото заради парите да остана сама
Имам колега с две мисии, който бе блъснат от кола на спирката на градския транспорт - сега е жив и здрав, но няма да казвам колко преживя (катастрофата си беше тежка). На мнение съм, че ако има да се случи нещо - то ще се случи... може и да не е в Афганистан и Ирак, а на път за работа - да си спомним катастрофата с военните от Каменец - никой не е очаквал, че ще отиде на работа и няма да се върне от там, нали...
# 33
14 фев. 2008, 15:50 ч.
Да ,права си,но ако може да си спести психическия срив,защо да не го направи? Моите познати определено имат психическа промяна от мисията
Виж целия пост
# 34
15 фев. 2008, 21:38 ч.
Моят се върна от Ирак миналия март сега иска в Афганистан.Аз не забелязвам психически срив в него.
Виж целия пост
# 35
16 фев. 2008, 09:43 ч.
Не казвам ,че при всеки е така,а при познатите ми 
Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
Виж целия пост
Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
# 36
16 фев. 2008, 14:23 ч.
Психическия срив е по скоро за съпругата ако те слуша и можеш да го спреш не се отказвай аз не мога да го спра и за това се примирих
Виж целия пост
Не казвам ,че при всеки е така,а при познатите ми Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
# 37
16 фев. 2008, 20:23 ч.
Психическия срив е по скоро за съпругата ако те слуша и можеш да го спреш не се отказвай аз не мога да го спра и за това се примирих
Не можех да го спра, затова не се примирих, а го подкрепих, колкото и да ми беше трудно. ЗАЕДНО изкарахме мисията - той там, аз тук бременна и с дете (съвсем сама, откъм роднини и помощ). Никой не се срина психически, нищо не се промени към по-лошо в семейството ни. Всеки сам си избира, но по-важна в случая е подкрепата и разбиренето...
Виж целия пост
Не казвам ,че при всеки е така,а при познатите ми Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
# 38
16 фев. 2008, 20:25 ч.
е у нас е обратното - върна се през юли от Афганистан, сега иска в Ирак
Виж целия пост
Не казвам ,че при всеки е така,а при познатите ми Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
# 39
16 фев. 2008, 21:35 ч.
Психическия срив е по скоро за съпругата ако те слуша и можеш да го спреш не се отказвай аз не мога да го спра и за това се примирих
Не можех да го спра, затова не се примирих, а го подкрепих, колкото и да ми беше трудно. ЗАЕДНО изкарахме мисията - той там, аз тук бременна и с дете (съвсем сама, откъм роднини и помощ). Никой не се срина психически, нищо не се промени към по-лошо в семейството ни. Всеки сам си избира, но по-важна в случая е подкрепата и разбиренето...
Е то това е ясно то като се примириш не значи че се обръщаш нацупена и едно чао не казваш но имам предвид ,че ето ти знаеш сама с дете и бременна,аз бях с новородено когато той замина но аз поне имах близки които помагаха но през повечето време съм била сама,знам колко е трудно
Виж целия пост
Не казвам ,че при всеки е така,а при познатите ми Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
Пък и аз изказвам негативното си мнение относно моя съпруг.Всеки сам си избира пътя
# 40
16 фев. 2008, 23:31 ч.
Бях миналата година в Афганистан в Кабул и бих се върнала отново.Хареса ми това че бях с толкова много националности на едно място.Ако мога ще отида пак 
Виж целия пост
# 41
28 апр. 2008, 22:44 ч.
Брат ми в момента е в Афганистан,остава още малко и трябва да се прибере вече.От една страна го направи заради парите,но и това му е работата все пак.
Виж целия пост
# 42
29 апр. 2008, 16:10 ч.
Няма прост отговор на този въпрос.Ако ми трябват пари и нямам избор ,бих станал наемник. Само за тръпка ,не.
За някой войната е може би екшън от телевизията ,незная.
Виж целия пост
За някой войната е може би екшън от телевизията ,незная.
# 43
18 май 2008, 22:00 ч.
Все едно аз съм го писала.
Виж целия пост
И моят е пощурял по тия мисии и всичко е за пари.Офицер е и парите,които взема не стигат.И той ходи по курсове,езици,учения и какво ли още не.Не искам да ходи,но и не мога да го спра.За голямо съжаление трябва да рискуваме главите си,защото сме бедни-това е истината.
Все едно аз съм го писала. 
# 44
26 май 2008, 22:18 ч.
Половинката ми би отишла ако го изпратят. Работата е, че доста връзки трябват. Той обича професията си. Парите също са довод
Виж целия пост
Препоръчани теми