За "заразните" болести

eeeeeeeeeee, толкова се радвам за вас!

 

Много се радвам за вас!

Рени, поздравления и от мен, че се преборихте с болестта   

Много интересна и полезна тема. Радвам се, че не съм сама в "еретичните" ми мисли; че не съм единствена, която не се страхува, че детето ще се зарази, защото другарчето имало сопол. Всъщност за всички около мен, а дори и за мен самата тази липса на страх от зарази е необяснима. Но малко, по малко нещата ми се изясняват. Благодаря, че ме насочихте към невероятната тема за НГМ.
Човешкият организъм наистина е една невероятна саморегулираща и самовъзстановяваща се система, ако му дадем този шанс... 

Засега "запис" с надеждата да мога и да пиша след време.

Засега съм някъде по средата - от една страна с големия виждам как разминава почти всички болести (да не дръпна дявола за опашката), от друга - малкия преди често ми боледуваше и доста го пазех, а сега вече е доста по-добре и съм на някакво странно съчетание от мисли - хем не се притеснявам да контактува с кашлящи и сополиви деца (в яслата май повечето са така), хем оня стария страх отпреди, когато беше все болен се обажда ...

Тъкмо бях започнала и аз да се зарибявам с тази теория за заразните болести и уви - тръшнахме се всички подред. Първо бебето, което го изкара с най-висока Т първия ден, но най-леко после, след това дядото (баща ми), бабата (майка ми), аз, мъжът ми съвсем слабо, накрая жената, която идва да чисти. Логичният въпрос, който си задавам, е, дори и да е имало някакъв конфликт или притеснение (според ГНМ), който да сме изживяли всичките (което не ми се вярва), то жената, която чисти, не се вписва в схемата. Нещо не мога да се оправя в този лабиринт от мисли...

Въпреки, че чета и приемам ГНМ, в голяма степен нещата не са ми ясни. Все пак моето предположение е, че е възможно ти и бебето  да сте преживявали един конфликт, а другите просто да ги е било страх от заразяване и като реакция на това те се разболавят.

Благодаря, Darra. И аз се опитвам да разсъждавам логически, защото ГНМ и темата са ми много интересни. Но аз, доколкото схванах нещата, конфликтът трябва да е по-дълбок, изживян вътрешно. То иначе, все болни да си ходим 

Според статистиката 80% от заболяванията се дължат на психиката. Така че Grace m, вие сте били от другите 20%.

  Не знам правилно ли е да се абсолютизира и да се обяснява всичко с писиката. Аз се опитвам да не го правя и да не забравям за останалите 20. Затова се старая да елеминирам доколкото може тези 20 %, да поддържам висок статус на имунитет. Това е по-лесното - начин на хранене, билки, добавки, химия. Начини колкото искаш.

За влияние върху психиката - работи се непрекъснато и постоянно. Това е сложно и зависи в много голяма степен от индивида. Аз мога да работя върху себе си, но да работя върху децата си, върху близките си, ако те не искат -  как да стане?  На теория е по-лесно.  Сигурна съм, че на много от нас се е случвало да чува съвета: "Не се притеснявай!" Но дали сме успявали?  И ако външно не даваме вид, дали вътрешно не го изживяваме и не трупаме пасиви? Пасиви, нарушаващи процесите и функциите на някой орган или система?

  Много съм мислила, чела, ходила съм на тренинги. Споделям становището, но въпреки това изпитвам усещането: "Свива ми се под лъжичката!" Притеснявам се, скърбя, ядосвам се, радвам се. Защото и от радост може да се разболее човек.  Струва ми се, че просто не трябва да се прекалява.
  Не искам да кажа, да не работим върху тези 80%. Искам да кажа само, че е много трудно и резултатите може да не са очакваните. Така, както стана при нас - изненада ме младежа и туй то! И то с много неприятно заболяване.
Като че ли приемането на нещата такива, каквито са е не лошо решение. Стига да можем и да не се опитваме да променяме всичко, според нашите си представи, да приемаме и друга гледна точка, друго мнение и друго желание. И като го приемаме да не е само показно, а вътрешно. Да махнем големите дразнители (по възможност), а ако не може да се опитаме да се променим ние и да спрем да се дразним. Да преосмислим някой от постулатите си и да се развием, за помъдреем.     Да вдигнем тост за мъдростта.

Бих казала по-неочакван. Виж, че навсякъде в описанията на теорията на ГНМ се говори за следната последователност:
1. неочаквана лоша случка / новина
2. студена (активна) фаза
3. топла (лечебна) фаза
Казваше се някъде, че 1-2 секунди са достатъчни, за да се подготвим за кнфликт. Наистина си права, че все болни ще си ходим, ако всички лоши случки, очаквани и неочаквани,  се трансформират в симптоми.

Какво мислите за Цитросепт? Убивал незнам колко стотин вида бактерии! Мисля, че в тази тема това е достатъчен довод.

Значи, понеже Цитросепт е природен продукт, някой гордо ще си мисли, че се лекува природно и когато тези бактерии му потрябват, няма да ги има? Стана ясно, че без бактериите болестта ще избие в друга симптоматика, но стана ясно и, че е по-добре бактериите да са на лице.

Да, неочаквана случка може би е по-правилно. Или конфликт, който изживяваш сам, без да споделиш тревогите си с някой друг, поне аз така го разбирам. В този смисъл, дали хората, които посещават психотерапевти или изобщо си изливат мъката на който и да е, боледуват по-малко? Всички знаем, че не е добре да задържаш в себе си негативните си емоции и тревоги. Не са ни чужди приказки от сорта "не се измъчвай, ще се разболееш", или нервите и стресът докарват гастрити, язва и т.н. Това не е ново за никой и отговаря на ГНМ.

Grace, за хората, които посещават психотерапевти. Не зная дали са по-защитени от болести, но Кристиан казва в темата за ГНМ, че разговорите трябва да се водят с медицинско лице, специалист по ГНМ. Другите, психолози, психоаналитици,  не са запознати с връзката конфликт - орган и разговорите не са плодотворни в нашия смисъл.

А в България има ли такива специалисти или по конкректно примерно за Бургас?
Много е интересна темата наистина!
Не бях се замисляла за болестите по този начин, макар че ми е минавало през ума, но съм на път да си изменя коренно мисленето!

sneji20, в БГ специалисти по ГНМ няма (можеш да прочетеш съответната тема, там мисля също е задаван този въпрос).

Да, и аз мисля така. Т.е. че когато споделиш проблема ти олеква някак си....даже тук форума го доказва. Споделяш, намираш утеха, понякога и доста адекватен съвет и някак си придобиваш увереност, че можеш да се справиш.
Може би не всички психотерапевти и подобни са запознати с връзката орган-конфликт, но съм сигурна че има и доста такива. Пример за мен в това отношение е Мадлен Алгафари-от това, което съм чела и слушала от нея разбирам, че подобни теории не са й чужди.