вие как бихте се справили с това

Да се спрявяш с агресията на детето си като го биеш е много интересно. Един затворен кръг - то те удря, ти го удряш и така до безкрай. И след като го бие, за да го изкъпе и за да си легне не знам какво прекрасно поведение очаква от него. Както каза някой по-горе "каквото повикало, такова се обадило".

А и има детски психолози, щом са толкова "загрижени" и не могат да се справят има професионалисти.

Наскоро сина ни се научи да псува в яслата. И всяка псувня придружена със замахване. Вкъщи никой не псува, не го удряме и повишаваме тон само когато "не чува" някои неща.
Един ден се прибра и от вратата започна - Тойта мамааааа!, -Мойта мамаааа! -Моя татииии!(от поредното изброяване на родата си правя извод, че въобще не осъзнава, че това е псувня(т.е. нещо лошо)Попитах го кой казва така, а той отговори -Марти(едно момченце от яслата)...

Нашата реакция беше следната - разсмивахме се когато запсува. Започвахме да изброяваме и Тойта баба, Тоя дядо и така го обърнахме на игра. Съответно, скоро му омръзна и не съм го чувала скоро да го казва. Даже сега баща му го подсеща понякога, ей така за да се посмеем(но много рядко,де)

Относно удрянето на родителите - и нашия замахва, удря ни понякога. Мисля, че това е съвсем нормално - започва да осъзнава, че може да прави и такива работи, започва сам да решава, опитва всичко - какво може, какво не.. Много е важно как ще реагира родетеля на тези първи стъпки от негова страна. Ако и родителите започнат да го удрят и да викат, ето ти едно агресивно дете - щом те го правят и то ще го прави...

Нашата реакция беше следната - когато замахне и ме удари по главата, когато му обувам обувките, например, започвам театъра - извиквам от престорена болка, заплаквам наушким и го карам да ме целуне(както аз него като го боли нещо). Мога да твърдя, че след няколко такива театъра драстично много намаляха случаите да ни удря. Сега посяга на баща си, защото той му позволява и не реагира и усещам, че скоро ще има промяна и в поведението на тати, защото започна доста прекалява малкия.

Аз се съмнявам, че изобщо ще спре да удря, защото ги наблюдавах веднъж в яслата докато седяха на гърнетата - там половината се удряха по главите кой когото докопа от мястото си(щото не им е разрешено да стават). Та, там агресията е ежедневие.(нямам предвид, че се пребиват, просто си е нещо нормално толкова деца накуп и все някое успява да направи нещо на някого). Пък и аз не искам него да го удрят, а той да не смее да отвърне, децата се учат като повтарят движения, думи, маниери, поведение...

Та, затова не реагирам пресилено, просто му показвам какво става когато удари някого, какво чувства той и му казвам, че не е хубаво. Казвах му няколко пъти като ме ощипе или удари да го направи и на себе си, но той твърди, че не го боли, та нещо тоя вариант ми отпадна.

Относно твоя разказ, мисля, че детето наистина е научило това от яслата, но реакцията на родителите е била погрешна - явно са му отговорили (и продължават) с агресия, което води лавинообразен ефект. Ако можеш, ги посъветвай изведнъж да сменят тактиката - на всяка агресия от негова страна да отговарят с нежност. Знам, че ще е много трудно, ще отнеме мнооооого време преди някакъв резултат, но това е пътя, според мен.