На какво разчитате когато възпитавате децата си?
- Публикувана: 22 ян. 2008, 09:55 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2008, 01:23 ч.
# 15
23 ян. 2008, 12:59 ч.
Разчитам най - вече на дъщеря си и на връзката, помежду ни. Смея да твърдя, че абсолютно винаги се улавям, когато съм сгрешила в подхода. Но едно е теория, друго - практика.
Опитвам се да гледам на ситуацията отстрани, също така много говорим с баща й по отношение на характера й, на нашите възприятия и пр. Чета много литература, също и форумите.
Виж целия пост
Опитвам се да гледам на ситуацията отстрани, също така много говорим с баща й по отношение на характера й, на нашите възприятия и пр. Чета много литература, също и форумите.
# 16
23 ян. 2008, 13:02 ч.
Основно разчитам на това, че човекът е създаден с определени възможностти и наклонности, като напр. тези, да живее в общество с порядки, да се стреми към най- доброто за себе си и поколението си, на инстинкта за самосъхранение и възпроизвеждане, т.е. основни естествени сили.
За да си сверявам часовника чета книги, споделям опит с "колеги" и... ами общо взето разчитам на здравия разум, моят и на съпруга ми. Ако такъв е налице в достатъчна степен- надеждите ми ще се оправдаят.
Виж целия пост
За да си сверявам часовника чета книги, споделям опит с "колеги" и... ами общо взето разчитам на здравия разум, моят и на съпруга ми. Ако такъв е налице в достатъчна степен- надеждите ми ще се оправдаят.
# 17
23 ян. 2008, 13:16 ч.
Прилагам същите "похвати".
Виж целия пост
Моят отговор е в първите две опции. Не чета книги, защото съм убедена, че авторите не познават моите деца, нито пък мен. Не желая да приравнявам децата си към "модели" на поведение и съответно да прилагам "модели" на възпитание. Мнение на спецалист бих потърсила единствено ако открия, че моите деца рязко и категорично отхвърлят общоприетите норми на поведение в обществото /в смисъл, че са склонни към противообществени прояви/. Главната ми задача е да им предам своя опит и знания за възможните пътища - добри и лоши. В крайна сметка изборът ще е техен.
Чувствата и качествата на характера не подлежат на възпитание.
Чувствата и качествата на характера не подлежат на възпитание.
Прилагам същите "похвати".
# 18
23 ян. 2008, 13:37 ч.
Понякога чета литература,но за жалост трудно мога да я приложа на практика.
Възпитанието не е математика,да си научиш формулите и да решиш задачите.
За това разчитам предимно на интуицията си,на децата си и на околните около мен.
Виж целия пост
Възпитанието не е математика,да си научиш формулите и да решиш задачите.
За това разчитам предимно на интуицията си,на децата си и на околните около мен.
# 19
23 ян. 2008, 14:00 ч.
Още преди да се роди дъщеря ми изчетох всичко, което намерих и сега продължавам да чета нови книги свързани с детската психология и по-малко популярния тип за възпитание.
Абсолютно смятам, че с усет само не е достатъчно. Не изоползвам книгите за "модели", а за да РАЗБЕРА по-добре дъщеря ми и да отклинка правилно на нуждите й.
Много редовно се съветвам и със специалист как да постъпя или реагирам в дадена ситуация. Естествено и детето ми ме 'учи', но се опитвам да съм готова за нейните уроци, а не да ги получавам като 'шамари'.
Без да искам да се конфронтирам с който и да било мога да споделя, че за мен прочетеното в този форум беше голям шок. Не очаквах, че толкова много хора от моето поколение изобщо не се замислят как възпитават, какво предизвиква дадено поведение и общо взето действат с методи, които дори майка ми не прилагаше върху нас от рода на: "Той удря -аз го бия"...
Смятам, че от това да възпитаваш дете по-трудно на този свят няма и поради това съм доволна, че родих моето именно, когато бях готова да го имам.
Виж целия пост
Абсолютно смятам, че с усет само не е достатъчно. Не изоползвам книгите за "модели", а за да РАЗБЕРА по-добре дъщеря ми и да отклинка правилно на нуждите й.
Много редовно се съветвам и със специалист как да постъпя или реагирам в дадена ситуация. Естествено и детето ми ме 'учи', но се опитвам да съм готова за нейните уроци, а не да ги получавам като 'шамари'.
Без да искам да се конфронтирам с който и да било мога да споделя, че за мен прочетеното в този форум беше голям шок. Не очаквах, че толкова много хора от моето поколение изобщо не се замислят как възпитават, какво предизвиква дадено поведение и общо взето действат с методи, които дори майка ми не прилагаше върху нас от рода на: "Той удря -аз го бия"...
Смятам, че от това да възпитаваш дете по-трудно на този свят няма и поради това съм доволна, че родих моето именно, когато бях готова да го имам.
# 20
23 ян. 2008, 14:06 ч.
няма ли 2 въzможни? интуиция плюс ясла, спец. литература не чета, само криминалета 
Виж целия пост
# 21
23 ян. 2008, 14:10 ч.
Трета опция. И въпреки всичките ми напъни да се справям добре, греша прекалено често. Поне ако не друго то не повтарям грешките на своите родители. Предполагам добър родител се става от поколение на поколение, всеки взима поука от това как собствените му родители са се отнасяли към него...какво му е липсвало, какво му е тежало, какво го е наранявало. Надявам се детето ми да е по-перфектен родител от мен някой ден.
Виж целия пост
# 22
23 ян. 2008, 14:14 ч.
Имам представа какво искам да постигна. Не съм се родила научена, затова трябва да седна да се замисля за конкретен подход в ежедневието. Наблюдавам децата. Често съзнателно търся и изчитам книги, за да ми подскажат тактики и идеи. Заради това и поглеждам този форум, за да се замисля, пък ако ще да е това замисляне с отрицателен знак от конкретната тема.
Виж целия пост
# 23
23 ян. 2008, 15:09 ч.
Втора опция. Използвам интуиция, защото аз най-добре познавам детето си и средата, в която расте - в градината, у нас, на площадките.
Виж целия пост
# 24
23 ян. 2008, 15:37 ч.
За необходимостта от литература мисля точно като Иса, друг път също съм споделяла, че според мен книгите тук са нужни. Разбира се, че те не са учебни помагала. Родителството не е математика или география с точни постулати и формули. Книгите обаче ми дават обяснения за много неща от хора, които са по- опитни от мен и редица майки, имащи опит само със собстветните си деца. Карат ме да разсъждавам по проблеми, които още нямам, но които най- вероятно ще срещна в бъдеще. Дават ми варианти за решения, каквито аз самата не винаги мога да измисля или за каквито не могат да се сетят майките, имащи малкият опит, за който вече посочих. Често автори са специалисти в различни области, а лично аз не живея със самочувствието, че съм добра в неща, по които не съм специалист само на база личен опит. Пази Боже от такова самочувствие!
С каквото и ново да се захвана първо се подготвям теоретично.
Гледането и възпитанието на дете/ деца са изключително трудна и отговорна задача. Именно поради това към нея подходих по този начин с още по- голяма мотивираност.
Виж целия пост
С каквото и ново да се захвана първо се подготвям теоретично.
Гледането и възпитанието на дете/ деца са изключително трудна и отговорна задача. Именно поради това към нея подходих по този начин с още по- голяма мотивираност.
# 25
23 ян. 2008, 20:41 ч.
Аз работя с деца, така че разчитам на опита си не само от моите деца. А преди да започна да работя с деца, че и сега, но по-рядко, съм прочела доста литература свързана с децата и възпитанието им.
И аз не мога да си намеря подходяща опция.
Виж целия пост
И аз не мога да си намеря подходяща опция.
# 26
24 ян. 2008, 10:42 ч.
не може да се каже, че днес се събуждам и казвам "сега ще се възпитаваме от 12.00ч. до 14.00 ч."
той гледа как се държим ние с баща му и повтаря нашето държание.според мен е възпитан-винаги поздравява,весел е ,не използва цинизми/баща му е много спокоен-не псува и др./
прави му впечатление когато някой говори високо.аз, като шофьор съм малко по-цветиста, но се старая да използвам думи от типа "джигит";"юнак"и т.н.
веднъж,миналата година една съседка го взе и го закара до градината с нейното дете и вечерта синът ми казва:"тя е по-добър шофьор от теб!".
"Защо?"-изумявам се аз.
"Защото крещи повече от теб!"-важно обяснява той.
Виж целия пост
той гледа как се държим ние с баща му и повтаря нашето държание.според мен е възпитан-винаги поздравява,весел е ,не използва цинизми/баща му е много спокоен-не псува и др./
прави му впечатление когато някой говори високо.аз, като шофьор съм малко по-цветиста, но се старая да използвам думи от типа "джигит";"юнак"и т.н.
веднъж,миналата година една съседка го взе и го закара до градината с нейното дете и вечерта синът ми казва:"тя е по-добър шофьор от теб!".
"Защо?"-изумявам се аз.
"Защото крещи повече от теб!"-важно обяснява той.
# 28
24 ян. 2008, 13:39 ч.
Аз чета литература и разчитам на интуицията си.
Психоаналитичката ми ми каза нещо много интересно за мен,че аз гледам сина си по начин обратен на модела по който са гледали мен родителите ми.Това наистина е така .
Виж целия пост
Психоаналитичката ми ми каза нещо много интересно за мен,че аз гледам сина си по начин обратен на модела по който са гледали мен родителите ми.Това наистина е така .
# 29
24 ян. 2008, 13:47 ч.
да ти кажа честно, не е нужно някой да е психоаналитик, че да стигне до такъв извод като те поразпита за миналото и настоящето. Дори сама можеш да стигнеш до някои изводи чрез самонаблюдение, самоанализ, това, на което философите са му казали интроспекция (психоаналитицита само са го "приватизирали"). 
И аз донякъде се влияя от начина, по който са ме възпитали. Нещата, които у мен са оставили хубави спомени, приятно чувство и са ми помогнали да се справям ми се виждат подходящи и полезни и затова възпитавам и децата си така. Други неща, които са ме наранявали, оставили са неприятно усещане и спомени избягвам, за да не причинявам подобни неприятни усещания и у децата си.
Виж целия пост
И аз донякъде се влияя от начина, по който са ме възпитали. Нещата, които у мен са оставили хубави спомени, приятно чувство и са ми помогнали да се справям ми се виждат подходящи и полезни и затова възпитавам и децата си така. Други неща, които са ме наранявали, оставили са неприятно усещане и спомени избягвам, за да не причинявам подобни неприятни усещания и у децата си.
Препоръчани теми