Тръшкане при 2 годишните децица

съгласна съм 

праваси, ;Е вси;ко трябва да е в разумни граници, но какво ще нау;и, ако не се интересува от последиците на действията си? Дали ако си оправи леглото ще има приятна закуска със спокойна майка или ако не го оправи стаята щ? е разхвърляна и мама няма да влзне вътре да играе в нея, защото мама такива разхвърляни стаи не оби;а .... дали ще е не тряскай вратата, защото ще трябва вместо да идем уикенда на екскурзия да правим ремонт ...
За мен сляпото под;инение също не е много надобре.
Нека си знае , ;Е има авторитет, но ;Е има също така и поощтрение и наказание.
 

аz да кажа и вчера аz на каква сделка се съгласих  след невероятен писък при иzваждане от басеина и голям гняв ,  чЕ си тръгваме и раzваляме играта не пожела да се облича И да спре да пиши . Та се съгласих да облече блуzата и да обуе сандалите и да ходи беz панталон. Та си го прибрах по гол г*z    и с голяма радост препика един бордюр 

Прибягвам до сделка, както казах, в ситуация- топик. Когато нямам друг вариант и двете да излезем с достойнство.  Не ми понася на психиката да я слушам да се дере по един час и отгоре. Ставам зла и се изнервам, понякога съм я пляскала. Така, че когато виждам, че се е заинатила и нищо друго не върви, й отвличам вниманието с нещо дребно. Слава богу не се случва често и се старая да не й се превръща в навик. Както казах и преди, когато желаното поведение стане навик, стимула полека отпада. Аз също не понасям меркантилността и няма да допусна да ми се пазари за всяко нещо. Старая се да постигам баланс, защото нещата никога не са черно-бели. В крайна сметка, когато и аз съм си навила нещо на пръста, имам нужда от някакав стимул, за да се отклоня от желанието си.

Що се отнася до "ако направиш еди какво си, ще получиш еди що си" според мен е много важно как задаваш нещата. Не предлагаш стимула в самото начало. Ако детето откаже да направи нещо, казваш "като го свършиш това нещо, ела да ядем сладолед". Според мен разликата е съществена. Децата не са роботи, да следват заповеди само.

Трудно изрових темичката, но исках да споделя - снощи в къщи малката се заинати за нещо което нямаше как да стане и с жесток рев се плюкна на пода, аз я вдигнах сдрусах я и й казах по скоро креснах че е наказана и я изнесох от стаята, като затворих вратата рев рев, истерии ужас ви казвам опита са да отвори вратата пак я върнах в коридора като повторих че е наказана (едва ли е чула), рева сигурно 10 мин взе да вика баща си, но той беше на моя страна и обсъждахме през това време как да постъпя по нататъка, има моменти в който ме прави на жива маймуна и решихме че или сега или никога е времето тя да разбере кой командва и да знае че аз мога да взимам решения вместо нея и че мога да я лишавам от нещо което иска...ох добре че ме подкрепи иначе нямаше да издържа, купувам и чета ли чета книги но в такива ситуации блокирам, щом се успокои и спря да реве отворих вратата и я хванах за ръчичка с думите хайде ела вече при нас тя се гушна в баща си да се ужали аз отидох до другата стая и се връщам след 3 сек. подадох и ръка и й казах хайде ела да помогнеш на мама да простреме дрехите, тя стана дойде усмихната и ми говореше нещо си все едно нищо не е било. Скъса ми се сърцето през тези 10 мин на рев, но обсъждайки ситуацията си мислиме и двамата че ако това се повтори още 2-3 пъти само тя вече ще има страх от това да не я изолирам и когато се налага и я заплашвам с наказание ще се стряска, важно е да не злоупотребявам разбира се. Ех хора не е лесно да си родител! Всеки ден осъзнавам каква отговорност нося и колко е важно да се справям с всичко по правилния начин, които е много трудно да знам какъв точно е!

Честно казано не разбирам нуждата от заплахи и наказания като начин да се обясни на едно 2 годишно дете, че с тръшкане нещата няма да се постигнат.

Достатъчно е просто да не отстъпваш пред плача, да обясниш че разбираш раздразнението, но не можеш да й дадеш или направиш каквото иска, защото еди си какво...

Ако приемеш тръшкането като израз на обладалите я чувства, а не като опит да те командори и да те прави на маймуна, ще е по-лесно. Децата и те имат чувства. Тя се е ядосала, защото не може да има това, което иска, и се е тръшнала. Ти пък си се ядосала от тръшкането, раздрусала си я и си и креснала.  Ти, като възрастен, не си успяла да овладееш чувствата си, а искаш от едно 2 годишно дете да го прави? 

На мен ми е по-лесно да го гушна докато реве и тогава да му обясня че няма да стане това, което иска... После му посочвам нещо друго, интересно, с което може да си играе.

galiushana, и аз бих посъветвала да направиш същото, но без викане, без тръскане, без заплахи и по възможност без изолиране. Резултатът е същия, но изисква малко повече търпение. При нас е просто твърдост от моя страна, като едновременно обяснявам, че разбирам, колко му е тежко да не става, както той иска, но просто така се случва понякога в живота  . След няколко големи тръшкания и престана да го прави или ако се случи, трае много кратко.

Искам да споделя с вас:от www.knigopolis.com  си взех 2 книги на проф. Фицхю Додсън.Едната се казва "Изкуството да бъдеш родител",а другата "Как да приучим децата си на дисциплина".Книгите са невероятни и засягат всичко свързано с детето от раждането до съзряването им т.е. от раждането до края на пубертета.С тези 2 книги очите ми се отвориха за много неща и доста се успокоих .Мисля,че всяко сем. с деца трябва да ги притежава в сем. си библиотека! 

С децата - ясно как да се действа, а с половинките, който не искат да четат Фицхю Додсън какво да правим? 

Напълно съм съгласна.


Наскоро четох Додсън и той препоръчва именно да оставяме децата да изразят емоциите си, било то гняв или радост.
Когато се тръшкат или нервничат за нещо може просто да потвърждаваме състоянието им. Например знам, че не искаш да си тръгваш от площадката и си ядосана на мама, знам, че ти се струва несправедливо и т.н. При нас действа и след няколко минути се успокоява като вижда, че един вид я разбирам.

и аз така. по принцип съм много нетърпелив човек и сега се радвам, че мога, по-скоро, че трябва, да се науча на търпение.

по темата: синът ми също се тръшка много. хубавото при двегодишните е, че вече разбират какво им говориш. та правя следното. ако видя, че е пред фаза тръшкане и все още е в състояние да чуе и осмисли някаква информация му предлагам с мил, убедителен и спокоен глас някаква алтернатива, или му обяснявам защо не може да направим това, което иска (например да излезе да си играе навън в 8 вечерта). не повишавам тон и не му се карам. също така, ако успея да го убедя, винаги изпълнявам това, което съм му обещала. ако все пак не успея да го разубедя, го оставям да се тръшка където и както си поиска (това включва автобуси, магазини и всякакви други обществени места), отново без да му давам да разбере, че съм ядосана. старая се никога да не отстъпвам, както и да не му се карам. това е идеалният вариант, в който аз си оставам привидно спокойна и той спира да се тръшка след малко. също така сме му оставили голяма свобода и няма много ограничения, които биха били евентуални поводи за тръшкане. разбира се, има много случаи, в които нямам време да го чакам да се тръшка, защото вече сме закъснели, или просто съм изнервена от нещо друго и тогава му повишавам тон. той тогава много се обижда и виждам как страда.

ох, чак сега се позачетох в темичката и видях колко е стара... да дадеш на детето си бонбон срещу подчинение, не е никаква сделка, а подкуп, който създава предпоставки за усвояване на механизма 'добър съм само срещу награда'. съгласна съм и с това, че понякога плачат, защото не могат да изразят по друг начин гнева си и тогава трябва да бъдат гушкани и успокоявани. но това е съвсем различна ситуация от тръшкането. и плачът им е различен тогава.

Аз в момента съм така,на площадката само моето дете пищи,извива се и се тръшка.Всички очи са вперени в мен и ме гледат обвинително!

Моята дъщеря вече е по-голяма, но от време на време пак се тръшка.
Обикновено в истерията си ме удря и то силно. Да не споменавам какви ги говори.
Аз заявявам, че и се сърдя.
Ако сме вкъщи, я затварям в стаята - да се нареве.
Ако сме навън - гледам да я прибера по някакъв начин.
Като се нареве, сама идва и почва: Мамо, обичам те, извинявай и пр.
После си говорим спокойно.

и ние сме така - тръшкане, инат и рев, когато не получим или не стане нещо, което иска мн. опитвам се да обяснявам спокойно и кротко и отвличам вниманието с нещо др. но не винаги се получава. също замахва и сяда на земята, а нямаме още 2 год. честно казано и на мен понякога не ми издържат нервите накрая, но се надявам да е период, който ще отмине. казват ми, че ставало така при деца на които всичко им  се дава, а и мн хора се занимават с него.