Какво си спомняте от вашето раждане?

  • 3 733
  • 95
# 75
Помня всичко от мига в който тръгнахме от нас.
Спомените ми са толкова ярки и същевременно като сън.
Едва ли мога да забравя мигове, които са едновременно най-прекрасните и най-ужасяващите в моя живот.
Няма такъв друг спомен  Peace

Няма и не се забравя Peace
Виж целия пост
# 76
казват, че болката се забравя, не самото раждане;)
аз помня, че ме е боляло, но някак замъглено...но останалото си го помня съвсем добре...
най-ярко обаче ми седи картинката - като ми го дадоха да го гушна - тези мънички, сбръчкани, сладички пръсчета, на най-малката ръчичка, която бях виждала, на най-сладкото бебевце на света....Simple Smile
Виж целия пост
# 77
Има моменти от нощта на раждането и от самото раждане, които ми се губят, сякаш съм била в транс.
Спомням си, че усетих епизиотомията, и тръгнах да ставам  Mr. Green чух акушерката да ми казва: "Ето, раждаш", и си помислих че ме лъжат за да стоя мирно  Mr. Green в следващия момент ми каза "Имаш мъж" и ми показа бебе, което поразително приличаше на мъжа ми.. с което ме убеди, че не лъже  Wink изобщо, много странно се чувствах, все чаках много да ме заболи, и да продължи много дълго, без малко да се разочаровам, че така бързо и гладко приключи всичко..
Виж целия пост
# 78
Все още не са избледнели спомените  Heart Eyes
[/quote
 Peace
Виж целия пост
# 79
ВСИЧКО СИ СПОМНЯМ СЯКАШ БЕШЕ ВЧЕРА.АЗ МНОГО БЬРЗО РОДИХ И НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА НИЩО ЗА 25МИН МОИТА ПРИНЦЕСА СЕ РОДИ .ПРОСТО ИЗЖИВЯВАНЕТО Е ПРЕКРАСНО.ПОНЕ МОИТО БЕШЕ ТАКОВА
Виж целия пост
# 80
Съвсем ясно си спомням раждането на сина ми. Сякаш беше вчера. Интересното е, че колкото повече отминава времето, толкова повече се връщам с усмивка на лице към този вълнуващ ден и настръхвам отново и отново от вълнение. И как не, като това е най-щастливия ден в живота ми!
Виж целия пост
# 81
И аз помня и дано никога не го забравя. Водите ми изтекоха в 3 през нощта, много ме хвана шубето, после отидохме в болницта, там ми дадоха хапче за да предизвикат контакциите. Много боля-имах контракции на 2 минути, бях си взела и МР - 3 за да слушам музика, но и тя не ми помогна. Беше ми лошо, сядах на сянка на една от терасите,но ме изгониха от там, че там си пиели кафето лекарите. Повръщах в мивката на стаята, и една санитарка ме нахока, че трябвало да ходя в тоалетната, а аз и се спонах, че е по-добре в мивката да повръщам, отколкото  по пътя за тоалетната. Епидуралната упойка не ме хвана и охках най-силно от всички-) Още бях в предродилна зала, когато ми викат да напъвам, а аз им викам, че се напъва на магарето, и те ми се хилят. И ми вакат: момиче напъвай че му се вижда косата-).Отидох на магарето и след 2-3 напъна се роди Никола.Първите ми думи бяха: колко е мъничък. А първото нещо което видях, бяха топките му-). Когато той се роди имах чувството, че мога да стана и да си тръгна. А докато ме шиеха се обадих на мъжа ми да му честитя. А той ми вика: лъжеш!!! Междудругото и когато му казах че имам положителен тест за бременност пак ми каза че го лъжа!!! Родих в 12х, а вечерта, когато дойдоха да ме видят и да им покажа детето, аз реших да ги изненадам и слязох пред Шейново, но една сестра ме видя и ме нахока-)
Виж целия пост
# 82
Всичко си спомням все още, разликата е по начина, по който си спомням нещата. Веднага след раждането на малката и месеци след това разправях, че това е ужасно и няма да повтора поне не с нормалоното раждане. А сега, вече почти две години след това, си спомням, че това беше най-красивата болка, която някога съм изпитвала и с удоволствие бих повторила и потретила, ако ще гушна още едно такова слънчице.
Виж целия пост
# 83
Помня всичко с детайли,а съм раждала преди 5 години.Бях против операцията,но уви родих с пълна упойка.Но,това не ми попречи да си преживея всички болки свързани с нормалното раждане,повече от 4 часа.Малкия за жалост тръгна да излиза с брадичката и челчето напред ,а на мама таза не се отвори.Но всичко мина нормално и ,когато мама се събуди  бебчо спинкаше кротко.Изживяването е страхотно........
Виж целия пост
# 84
Какво си спомням  newsm78
Страх, смях, мъжа ми, прекрасен лекар , малко болка, а най - хубавото е пред мен  Heart Eyes
Е, все още съм на мнение, че не бих родила пак , въпреки болките, продължили не повече от 10 минути
Виж целия пост
# 85
Какво си спомням  newsm78
Страх, смях, мъжа ми, прекрасен лекар , малко болка, а най - хубавото е пред мен  Heart Eyes
Е, все още съм на мнение, че не бих родила пак , въпреки болките, продължили не повече от 10 минути

А защо не би родила 2 път
Виж целия пост
# 86
Помня, че забравих много ценно за мен стихче /зная го като собственото си име/ точно когато имах нужда да си го казвам. Странно ми се видя тогава. Помня, че когато сложиха Гергана на корема ми и посегнах към ръчичката и, тя хвана пръста ми.
Виж целия пост
# 87
Раждането на Коко беше като кошмар ........ нооооо когато се събудих и видях цялата Вселена със все всички звезди събрана в очите на моето слънце, забравих и раждане и всичко. Ето това искам да помня цял живот, първата среща със моята Вселена  Heart Eyes
Виж целия пост
# 88
Ами родила съм се отдавна и, честно казано, нищичко не помня от тогава - е, поне не и съзнателно. Раждането на сина си помня подробно - което е нормално, човек помни различните събития, а аз не раждам всеки ден.
Виж целия пост
# 89
При първото раждане силно се е запечатал страхът, с който отивах към операционната. И първата мисъл, когато видях бебето: "Много е красива!"
При второто раждане като днес помня красивите чаршафи на цветя на моето легло в болничната стая. Усмивката, с която влязох в операционната и въздушната целувка, която изпратих на мъжа ми (наблюдаваше раждането на монитор в специална за целта стая). А първата мисъл след като изплака бебка : "Жива е, здрава е!" Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия