С какво се промени вашият живот към по добро????

По повод на същото изказване във форума, който чета за деца със синдрома на сина ми, една майка беше казала "А аз пък му казах на Господ да не ме надценява".
По темата: нямам какво да добавя. Преосмисляш си живота, ценностите, радваш се на много по-малки и незначителни неща. Опитвам се да мисля позитивно и да си повтарям "Всяко зло за добро". Може да напусна работа ако нещата станат по-зле - и без това много се ядосвах там. Сега съм вкъщи, доходите ни паднаха драстично - опитвам се да се убедя, че пък съм си непрекъснато с бебето, иначе щях да работя вече. Друг е въпросът, че той пък не иска да пие от гърдата... Децата проядоха разнообразни храни, нещо, което преди не можех да им наложа, но сега успях, с идеята, че може би така влияем на епилепсията на Руби.
Не мога обаче да не кажа, че предният ми живот ми липсва, и не мога, просто не мога да приема това, което се случва на малкото ми момченце. Освен това винаги съм мислела, че можеш да се пребориш с трудностите, сега отново си припомних какво е да си безсилен пред нещо.

Възхищавам се на всички вас!
Вие сте страхотни майки!
След проблемите които имахме с най- малкия ни син, най-вече се промених аз. Осъзнах че децата са най-големите съкровища които имаме на този свят. Всичко друго, което се е прокрадвало в живота ми с табелка  "важно" избледня.
Имам добра приятелка която има вече  8 деца. Много пъти съм си мислела колко ли им е трудно финансово, в отглеждането, възпитанието... Е, с Божията помощ оправят се някак. Сега виждам само едно: това тяхното е благословение! : 8 живи и здрави деца, без проблемно раждане.
Да са им живи и здрави и да растат умни и разбрани!
Много ми беше докривяло от реакцията на майка ми като разбра че съм бременна с трето, при 2 големи деца, живот  на квартира и разни други. Добре че не се убива с думи и с поглед.
В момента , когато детето ми се бореше за живота на прага на смъртта осъзнах, че немога да и се сърдя, мина ми изведнъж и завинаги.
Сега, както казаха няколко майки по-горе, като виждам, че детето ми прави нещо ново направо ми премалява от радост. Неща които с батковците са ми се стрували естествени, сега са като малко чудо. Въобще живота е чудо.
Напр. преди няколко дена започна да вика на едно куче бау бау - голямо щастие- назовава с дума или като го видя да хваща нещо дребно, трохичка с две пръстчета, палец и показалец.
А тези неща специално ги следя, заради по малкия батко, който има дислексия , по-късно проговори, след преглед при невроложка установи,  че има малко проблеми с фината моторика и до днес има проблеми в училище, най-вече с писането, с четенето е вече добре.
А преди все мърморех, негодувах, карах се много на баткото, тъй като преди време никой в Бг не поставяше такава диагноза, само оставах с притесненията, огорчението и непрекъснатите укори на учителите и разни баби, че е мързелив, не пише в час, от детската градина та до днес. Сега вместо да му кажа : ех, най-после и ти се научи да си връзваш обувките, това децата го могат от детската, мога искрено да се зарадвам на всяко негово постижение. Та той е едно от моите съкровища които Господ ми е поверил! И вярвам, че Той ще си има грижата за всичко. Като при Форест Гъмп - той получи всичко, което за хората олицетворява американската мечта някак между другото, а това което остана важно за него беше верността и любовта.

Съжалявам, че повдигам темата сега, но когато се пишеше активно в нея нямах времето да седна и да напиша за промените в живота ни, свързани с късното проговаряне на Роско и аутизма на Йони.
Приятели! Винаги съм имала истински такива, но специалните родители на специални деца, с които се запознах и нося в сърцето си са изключителни. Благодаря им
Специалистите, които са работили и работят с децата ни. Позитивни и креативни, пълни с идеи, те ме научиха как да правим развиващи игри и играчки с дребосъците.
Живот и здраве скоро ще направя своя изложба. От както се помня шия, на куклите, на сестра ми, на себе си, на приятелите ни, последните години най вече подаръци. Една галеристка видяла едни одеалца, които бях пратила за Коледа и ме покани да направя изложба в нейната галерия. Колкото и да бях поласкана трудно бих събрала куража да го направя, ако не беше нуждата на Йони от DAN лекар и невъзможността да си го позволим в момента. Почти съм готова с нещата, утре ще дадем за рамкиране първите и надявам се скоро да летят за Бостън.
Динамичния ми начин на живот. Винаги съм водила такъв, липсваше ми през последните години. Днес дните ми са точно такива, на моменти бих казала даже твърде динамични, граничещи с преумора, но пък си заслужава всяко усилие. Определено не ми липсват приключения с децата, с доволни дози адреналин.
Харесвам живота си, заради всички хубави моменти, а те уверявам ви не са никак малко. Винаги  има 2 страни, старая се да гледам от хубавата такава.
Мога да изброя още доста промени за добро, но тези са едни от големите.
Нашите деца са най голямото ни благословение- както казва татко им и аз съм напълно съгласна с него.

Точно преди 2 години включиха дъщеря ми в един експеримент или по точно клинично проучване,от тогава живота ми се промени тотално към по добро.
Като цяло аз съм си доволен човек имам красива дъщеря ,две здрави момченца и един прекрасен човек до мен..
Колко и тъпо да звучи ,живота ми се промени към по-добро като се регистрирах в бг.мама
Тук освен съвети намерих -приятели и преоткрих човешкото у хората!!!