хипохондрия

P.S.

Впрочем, струва ми се че резултатът от анализата зависи много от това дали пациентът ще спазва основното правило.

Каиса, не ми се ще да изместваме повече темата, но ще ми е интересно да се видя с теб за да поговорим повече за психоанализата.  Може пък френската школа да е за мен    Ако искаш прати ми координати на лични.  Аз ще съм в България от май до август...

Момичета, здравейте.Преди време и аз бях хипохондрик.Беше ужасно, нямаше болест, която да не "преболедувам".Всеки ден ходех по доктори, ежедневието ми преминаваше в мерене на температура, на кръвно.....и резултата- те наистина се повишиха.Беше ужасно,докато един ден не се осъзнах , че това не е нормално.Отидох на психолог, чувствах се прекрасно, но спирах ли да ходя- всичко отначало.Освен хипохондрията се  и появи агорафобия .
Реших си един ден и отидох на психиатър- оказа се, че съм в преддепресивно състояние, изписа ми антидепресанти и от тогава всичко е ок.

WRITER, и на мен ми изглежда, че тревожните ти мисли са се появили като реакция на здравословните проблеми. Всъщност, двете неща не се изключват взаимно.

Психоаналитиците нямат нищо общо с ДКЦ-тата, нито с успокоителните. Един психоаналитик не би трябвало да предписва лекарства на пациента си, дори и да има необходимата квалификация за това.


За да се почувстваш по-добре, е необходимо много по-пълно осъзнаване - защо този проблем е у теб, кога се е зародил, какви несъзнавани механизми го поддържат и т.н.

някоя си, пиши ми на лични и ще ти отговоря. Не знам дали ще е точно съвет, защото ние задаваме по 80-100 въпроса, преди да дадем един съвет  , но ще се опитам да помогна.

При мен няма промяна от лекарствата, нито промяна от посещаването на психо терапевта.

някоя си, на мен не ми звучи високомерно. И аз си мислех подобни неща преди няколко години (аз съм бивш докторант по математическа логика). После реших, че може и да не е толкова важно аналитикът ми да е по-умен от мен и наистина, мисля, че е по-важно да е минал по-рано по същия път. В крайна сметка - не знам, моята аналитичка май е доста интелигентна. 

Да, като отидеш при специалист, признаваш, че не можеш да се справиш сама. Но не се отказваш да се справиш изобщо (както правят много от тези, които не отиват при специалист), а просто търсиш помощ за справянето. Мисля, че прехвърляш не отговорността, а контрола върху ситуацията, което хич не е лесно. 

   
Аз като тръгнах на анализа, се оказа, че знам много по-малко, отколкото съм си мислела. 

За четенето - спомням си как един психотерапевт ми каза, че като чета такива книги, само си усъвършенствам съпротивите.  Моята аналитичка, обаче, си замълча по този въпрос и аз продължавам да си чета. Но не ми се вярва да се отървеш от подобен проблем само с четене.

Мога да ти препоръчам някои книги, просто защото са ми харесали. Ако искаш нещо от Фройд - "Фантазии и сънища" е психоанализа на любовен роман и е лесна за четене. Ако четеш на руски - "Мой голос останется с вами" на Милтон Эриксон. Друга страхотна книга е "Увод в логотерапията. Смисълът в живота" на Виктор Франкъл.

Макар че повечето хора си мислят обратното, най-малък е рискът "да оставиш психиката си на непознат" при психоаналитика, който не ти дава оценки, не ти казва какви решения да вземаш и изобщо, професионалната му етика е базирана върху отказа от въздействие и намеса в чуждия живот. В другите видове психотерапия (и съветване) намесата е много по-голяма.

Каиса, много интересен отговор.  Мен също ме спират подобни причини като на някоя си.  Добре, че не е необходимо психоаналитикът да е по-умен от пациента щото иначе няма надежда за мен 

Между другото, при майка ми започна да се усеща ефект.  Аз в момента ходя на изследвания защото се оказа, че наистина имам здравословен проблем и майка ми знае, а не е получавала атаки.  Дано сега да се окаже и, че моите проблеми не са сериозни.  Стискайте ми палци, моля ви. 

Всичко ще бъде наред

Стискаме. 

Да се похваля-- скенера не показа никакви тумори, надути лимфни възли, течности и тн нередности.  Е, ще трябват още изследвания защото все пак кръвната ми картина не е съвсем в норма, но болшинството лоши диагнози се отхвърлят.   
Мерси за стиснатите палци. 

Интересното е, че чувствата ми са малко притъпени.  Не се притеснявах много за резултата, спях си като пън през нощта, днес като чух резултата се зарадвах, но също умерено.  Вече се чудя така ли е "нормално"?  Защото когато мъжът ми беше болен бях скована от страх, а като видях, че му действат антибиотиците и ще се оправи, почувствах по-голямо облекчение от днес.  Вече нямам доверие на чувствата си.  С тези теории за подсъзнателни и неосъзнати чувства почнах да се подозирам, че това което мисля, че чувствам не е това, което наистина чувствам.

момичета, какво ви е мнението за регресивната терапия?Мислите ли, че така могат да се открият и преодолеят проблемите и има ли специалисти, които се занимават с това в България?