kak da obqsnq na sina si?

  • 10 701
  • 147
# 30
нормално е да има агресия. но не бива да си твърде мекушав - и да му прощаваш всичко - дръж се сякаш нищо не се е променило - когато е лош го наказвай, карай го да върши ежедневните си задачки...абе не му отпускай края иначе неговите чувства ще се изродят в тази агресия и после връщането назад ще е още по-трудно!
трябва да си твърд! и въобще дръж се сякаш нищо не се  е променило - така лека полека детето ще осмисли факта, че живота за вас продължава и то по стария начин -т.е. ти го обичаш, но не му позволяваш твърде много волности! знам, че е трудно - такъв проблем имат и родителите на болни дечица! но заради тяхното добро - не бива да отпускаш края и трябва да си строг но справедлив!
Виж целия пост
# 31
Аз виждам ч1е и ти имаш нужда от помощ -= да си майка и баща едновременно е доса трудно особено като стане от днес за вчера.
А с детето как да подхождаш. Лош е не защото не те обича, напротив сега просто го е страх и теб да не загуби.
Това е една малко парадоксална реакция но е факт. Независимо на каква възраст е детето то минава през нея. Аз затова се опитах да се самоубия, но добре че не успях
Оставяй го да плаче, гушкай го като дойде и зарязвай всичко само за да го гушненш в тоя момент. Не казвай никога След малко или После. Това прави нещата още по лоши в неговите очи.
Знам че ти е ужасно трудно, но ще се справиш. Още повече имаш и нашата морална подкрепа и винаги можеш да си изплачеш душата тук
Вярвай в себе си и в любовта към детето си и ще успеете двамата! Но се въоръжиу с цялото си търпение
Виж целия пост
# 32
a sled vreme ako se zapribira  kakste ponese deteto fakta 4e q vidq kak se ka4va s bagaza si i zaminava bez da se obarne nazad?
Виж целия пост
# 33
Децата прощават много бързо
Може да се отдръпне от нея в първия момент, защото ще го е страх да не би пак да си тръгне, но след това ще се отпусне.
Ако дойде примерно само да ги види, приготви се за буря - малкия няма да иска дори да я погледне в най лошия случай.
Така той ще се опита по своему да я накаже. Може даже да се разболее изведнъж (без наистина да е болен).
Така правеше понякога брат ми когато баща ни идваше да го вземе за свиждане (мале каква грозна дума). Казваше че е болен, почваше да повръща да кашля да вдига температура и когато баща ни дойдеше и чуеше че е болен, казваше Добре! и си тръгваше.
Тогава брат ми ставаше от леглото и почваше да скача от радост. Майка ми се поболяваше от мъка в тия момент. Да не казвам че симптомите му отзвучаваха веднага. Едно уточнение - брат ми беше на 8 г. тогава.
Най добре е наистина да го заведеш на тоя психолог дето ти го дадоха и да видиш какво ще излезе от това
Виж целия пост
# 34
Ами то зависи от теб - дали ще си я прибереш или не.
Детето ще реагира на създалата се ситуация - а тя ще зависи от твоето решени!
Зависи от много неща - щколко време я е нямало, дали през това време го е виждала и чувала, ти как си обяснил отсъствието й.

Но май ти се надяваш тя да се върне? Нали? Детето ще страда, докато ти не си изясниш нещата за себе си - дали приемаш това, че си е отишла - независимо дали с добри или лоши чувства, но докато живееш с тайната надежда нещата да се оправят - детето също няма начин да намери покой!

Кога се разделихте? Колко време мина? Имаш ли надежди нещата да се върнат по старо му?
Виж целия пост
# 35
neznam ot den na den stava po zle a tova men me pritesnqva mnogo,za drugite ne6ta prosto neme interesuvat minalo zaminalo,no toi nemoze
Виж целия пост
# 36
zamina si predi 6 dena i ot togava krai nese interesuvala pove4e dali e zivo ili?
Виж целия пост
# 37
ами това е много кратък период!!!!
съвсем нормално е детето да е в това състояние - сина ми страда трети ден, че има нов креват! а представяш ли си тази радикална промяна!?
спокойно, не бързай с психиатри психолози и тем подобни! дай му време - но ако след месец-два нещата са все така - тогава вече ще стане зле
просто се опитвай максимално да поддържаш стария му ритъм на живот! детето има нужда от обичайните за него неща за да се чувства сигурно
Виж целия пост
# 38
И не се опитвай да замениш майкат - голяма грешка ще е - можеш да правиш това което е правила тя ама по-добре му кажи -"хайде да го направим по нов начин..." че иначе едно сравнение с при опит да й подражаваш само ще го нарани

Децата обичат дребните неща, които изпълват ежедневието им - да се будят по един и същи начин, да ядат с любимата лъжица и тем подобни. Максимално му ги осигури - и нещата ще се подобрят постерпенно. Ясно е че не всичко ще е както преди.
Но пак ти повтарям - много е важно да не се промени отношетнието ти към него - да не го глезиш повече от необходимото или да не си по-строг от преди. Просто да си стария тати когота детето познава
Виж целия пост
# 39
az nemoga da sam sa6tiq
Виж целия пост
# 40
ти си си същия  Wink  само малко тъжен и самотен и разочарован - но това не ти пречи да бъдеш с ДЕТЕТО си същия...с него няма причина да си различен - ще е много трудно предвид емоционалното ти състояние но това е най-верния начин да му помогнеш!
бъди силен - нали знаеш, че туй дето не ни убива ни прави по-силни...пък съм сигурна, че малкия ще ти бъде опора в борбата  Wink  ти имаш него - докато аноя зарязалата го може да остане с пръст в г.. дето вика народа! сега детето надали те прави особено щастлив - по-скоро е още една грижа на плещите ти /да ме простят родителите ама си е така понякога/ но това са временни емоции - за разлика от непреходната любов!
Виж целия пост
# 41
neznam otkadeto i da pogledna samo qdove
Виж целия пост
# 42
нали знаеш хубавите неща стават бавноа а и струеват скъпо  Wink
късмет пък ако можем снещжо да помогнем - ама уви пътя ксъм детето трябва да го извървиш сам
Виж целия пост
# 43
Цитат на: pampi
zamina si predi 6 dena i ot togava krai nese interesuvala pove4e dali e zivo ili?

Малеее, ама тя случката съвсем прясна! Нищо чудно, че и на двама ви сърцата кървят...
Опитвай се да прекарваш с момченцето си колкото се може повече време. Излизайте на разходка, носи го на раменете си, за да може да докосва свежите листа, показвай му, че животът продължава и че светът е красив. Знам, че ще ти е трудно, защото и ти страдаш.
Що се отнася до това как да обясниш на детето, че майка му все още го обича, каквото и обяснение да дадеш, трябва първо ТИ да си повярвал в него. Моля те, опитай се да намериш сили и да се убедиш, че тя, въпреки безотговорната си постъпка, обича детето си. И с годините това й чувство ще става все по-силно. Страхувам се обаче, че когато то се превърне в непреодолим копнеж и тя реши да потърси детето си и теб, вие няма да имате нужда от нея.
Казвам ти, майчината обич не гасне.
Ако това ще ти помогне, мисли за нея като за починал човек. Заминала е и никой не я чака да се върне. Помисли си как би обяснил на детето си подобен факт. И добави към него непресъхващата майчина любов.
Пък нали знаеш, "за умрелите или добро, или нищо"  Wink
Виж целия пост
# 44
Не измъчвай детето и себе си - потърсете (и за двамата) професионална помощ. Само психолог (има и детски такива) и човек, които е неутрален спрямо Вас би могъл да помогне. Познати, приятели и още по-малко роднини могат да поемат тази функция. Не отлагайте нито миг - само професионална помощ! Времето не е в твоя полза, така че побързай, ако ти е еня за психологическото равновесие на детето ти (а и твоето не е за подценяване). Ти също трябва да си стабилен, за да помогнеш на детето.

Вярвам, че ще се справите!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия