Първото нещо ще да е било като ми се изтупа от спалнята, но не си изкарах чак акъла, знаех, че е се случва при много бебета, като почнат да се търкалят, и знаех за какво да следя. Акъла наистина ми се изкара като си сцепи главата на година и няколко месеца и го лепиха в Пирогов.
Виж целия пост
"Кое е 1вото нещо.което се е случило с вашето бебече и ви е изкарало акъла"
- Публикувана: 16 фев. 2008, 19:55 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2008, 22:57 ч.
# 61
18 фев. 2008, 11:10 ч.
Падна от леглото и то докато спим двете и тя беше от вътрешната страна.Избутва се с крачета нагоре и леглото е основа с матрак отгоре без табла отзад и сънена незнаех на кой свят се намирам.Тя ревна,аз се изплаших да не си е счупила врата.
Виж целия пост
# 62
18 фев. 2008, 11:30 ч.
Ами и ние така сас задавяне - повърна през носа! Ама това беше второто, първото ми притеснение беше, когато я изкъпахме у нас първата вечер, с което е справи свеки и доволно й напълни и двете ушички с вода!!! 
Не спах цяла нощ!
Виж целия пост
Не спах цяла нощ!
# 63
18 фев. 2008, 11:39 ч.
Оууу беше ужасно. Аз си седях на пода, малкия пълзеше около мен. Изведнъж се подхлъзна, заби глава във земята и ревна истерично. Ставам аз, вдигам го и целия в кръв. Прибледнях, сърцето ми се изтреля незнайно къде, парализирах се за секунди. Оказа се,че не е нщо сериозно, беше си прехапал устната с 1вите никнещи му зъбки и след 1 минута беше забравил и се смееше. Аз обаче до вечерта треперих и си представях окървавената му физиономиика всеки път щом затворя очи. Иначе и от кревата е падал, но ме бяха предупредили за тази опастност и в момента в който започна да се върти започнах да редя възглавниц и одеала до кревата за всеки случай. 
Виж целия пост
# 64
18 фев. 2008, 12:05 ч.
то май на всеки му се е случвало да изпусне бебчо за секунда от поглед и да го намери на земята.При нас беше някъде 4-5м спеше на спалнята и явно се е въртяла много в съня си и в един момент чувам едно ТУП и милата ми на земята както си спи.Много се изплаших,обадих на мъжа ми да се прибира от рабата ужасно гадно се чувствах
Виж целия пост
# 65
18 фев. 2008, 12:32 ч.
Отлепи и глътна един стикер от една мандарина и се позадави доста...но бързо се светнах след като не можах да го извадя да и дам вода и го глътна.
Виж целия пост
# 66
18 фев. 2008, 12:53 ч.
сигурно е бил на по-малко от седмица , в къщи сме -аз сама с него , баша му посреща нашите на летището и бебо си спинка ,обаче с отворени очи ,отворена уста иповърнато от устата и почти не диша- побърках се от страх, а то се оказа че спи с отворени очи 
като баща си , аз още се плаша от баща му и го будя да си затвори очите....сега се смея , ама е много страшно 
Виж целия пост
като баща си , аз още се плаша от баща му и го будя да си затвори очите....сега се смея , ама е много страшно
# 67
18 фев. 2008, 13:02 ч.
На дъщеря ми й се случи, когато беше на две години, а на синът ми - когато беше на 9-10 месеца. Не искам да си припомням, защото и досега ми настръхва косата и ми се преобръщат вътрешностите.
Задавяния и паданици от легла и дивани изобщо не ги слагам в сметките на страшните неща.
Виж целия пост
Задавяния и паданици от легла и дивани изобщо не ги слагам в сметките на страшните неща.
# 68
18 фев. 2008, 14:56 ч.
Задави се със слюнка, а аз помислих че в бързината нещо е глътнала.........направо си изкарах акъла. После цяла вечер покашляше така, че все едно има нещо в гърлото което й е заседнало. Беше ужасно. 
Виж целия пост
# 69
18 фев. 2008, 15:00 ч.
Когато най - неочаквано се обърна на 2 месеца и падна от спалнята ни, право на ламината... Как изтупка, още ми е пред очите. Добре, че нищо не му стана. Тогава умрях за няколко секунди, изстинах от ужас...
Виж целия пост
на 2 месеца и падна от спалнята ни, право на ламината... Как изтупка, още ми е пред очите. Добре, че нищо не му стана. Тогава умрях за няколко секунди, изстинах от ужас...
# 70
18 фев. 2008, 15:20 ч.
И при нас е падане - на 3 м. заедно с кошницата за кола се изтупка от дивана, така че тя го захлупи! Сърцето ми спря от ужас, а то даже не разбра, че е паднало - ни заплака, ни портестира
Виж целия пост
# 71
18 фев. 2008, 15:39 ч.
Беше на пет дни,още бяхме в болницата,когато за пръв път плака от колики.Не беше плач,а ужасни писъци.Плаках заедно с него-от ужас,че не мога да го успокоя,и от яд,защото в цялото Неонатологично отделение не се намери някой,който да ми каже какво става и че бебето всъщност не е болно,а плачът му е нещо нормално.Не се намериха няколко капчици против колики /впоследствие от опит разбрах,че не помагат твърде/,та се наложи санитарката посред нощ да ходи да ми купува.Беше гадно-"Ми има едни капки ,които успокояват,ама ние нямаме в отделението.Сложете го по корем и чакайте."Дете на пет дни го проснаха по очи и то,милото,самичко се надигна главичката,за да не се задуши....
Виж целия пост
# 72
18 фев. 2008, 15:41 ч.
Сега се сетих за оше един случай беше на 1год и 2мес.Тя можеше сама да се качва на спалнята и да слиза спокойно с дупето назад.Но баща и седеше до нея нещо разглеждаха заедно и изведнъж по лице на пода.Направо унемях 
. Беше рев,беше чудо,а аз имах чувството че си е счупила носа.
Виж целия пост
. Беше рев,беше чудо,а аз имах чувството че си е счупила носа.
# 73
18 фев. 2008, 15:48 ч.
Откачих от ужас 
, когато бебка падна от кревата.Точно беше почнала да се обръща от гръб по корем
Виж целия пост
, когато бебка падна от кревата.Точно беше почнала да се обръща от гръб по корем
# 74
18 фев. 2008, 16:12 ч.
Първият път когато се стреснах и не можах да си намеря място от притеснение беше когато беше по малък-на месец-2 и без да искам го ударих по фонтанелата с лакът. Смразих се от ужас
Виж целия пост
Препоръчани теми