Мисля, че всяка една двойка има нужда да остане за по-малко и без децата, и ден-два са достатъчни. Хубаво е, че приема семейството си толкова надълбоко, но се опитай да се наложиш в това отношение, още повече, че детенцето ви не мрънка.
Виж целия пост
Мъжът ми не иска да ходим никъде без детето ...
- Публикувана: 22 фев. 2008, 14:46 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2008, 13:41 ч.
# 16
22 фев. 2008, 19:50 ч.
пипинка, прекрасно го разбирам мъжа ти 
Рядко срещано явление. Блазя ти 
благородно 
Виж целия пост
Рядко срещано явление. Блазя ти благородно 
# 17
22 фев. 2008, 20:28 ч.
милата , напълно ти съчувствам и това си е проблем , наистина е по- добре от обратния вариант , но когато е прекалено всяко нещо вреди
трябва да има баланс
ние в къщи нямаме такъв проблем , защото искаме не искаме той си е с нас няма къде да го оставим, но ако бях на твое място и не ме разбира като му обяснявам мотивите си като на човек, сигурно или никъде нямаше да ми се ходи или щях да му кажа че като държи детето да е с нас той да се занимава с него и да тича , макар че това пак няма да даде нужното спокойствие дори и да се съгласи
аз например се отказах да ходя на места и на гости където не е пригодено за дете , въпреки че мъжът ми много го гледа като сме някъде то пак си е напрежение да го следя и пак си ми виси на мойта глава
друг мотив който можеш да изтъкнеш че бабите и детето се нуждаят да прекарват известно време заедно , кой не се сеща с умиление за детството си когато е бил у баба
успех
Виж целия пост
трябва да има баланс
ние в къщи нямаме такъв проблем , защото искаме не искаме той си е с нас няма къде да го оставим, но ако бях на твое място и не ме разбира като му обяснявам мотивите си като на човек, сигурно или никъде нямаше да ми се ходи или щях да му кажа че като държи детето да е с нас той да се занимава с него и да тича , макар че това пак няма да даде нужното спокойствие дори и да се съгласи
аз например се отказах да ходя на места и на гости където не е пригодено за дете , въпреки че мъжът ми много го гледа като сме някъде то пак си е напрежение да го следя и пак си ми виси на мойта глава
друг мотив който можеш да изтъкнеш че бабите и детето се нуждаят да прекарват известно време заедно , кой не се сеща с умиление за детството си когато е бил у баба
успех
# 18
22 фев. 2008, 21:59 ч.
И моя така. Чак ме дразни по някога.
Това е много странно при вас. Обикновено майките са орлиците, но винаги има изключения.
Виж целия пост
А моят не иска да ходим никъде с детето
Това е много странно при вас. Обикновено майките са орлиците, но винаги има изключения.
# 19
22 фев. 2008, 22:16 ч.
Има, да. Само че в ролята на мъжа ти съм аз.
Не знам как да го обясня - може би както мъжът ти го е казал "мъчно ми е". Достатъчно малко прекарваме с нея през седмицата, когато е на градина и някак не ми дава сърце да я оставям и в събота или неделя на баба й. Все ми се иска и имам нужда да сме заедно.
Виж целия пост
Дали има и други в такава ситуация и какво да правя ?
Има, да. Само че в ролята на мъжа ти съм аз.
Не знам как да го обясня - може би както мъжът ти го е казал "мъчно ми е". Достатъчно малко прекарваме с нея през седмицата, когато е на градина и някак не ми дава сърце да я оставям и в събота или неделя на баба й. Все ми се иска и имам нужда да сме заедно.
# 20
23 фев. 2008, 02:42 ч.
Ние със съпруга ми и двамата сме на едно мнение по този въпрос и то е мнението на съпруга ти! 
Не оставяме на никого малкия, навсякъде го влачим с нас, когато се налага да тичаме по него го гледаме заедно.
Виж целия пост
Не оставяме на никого малкия, навсякъде го влачим с нас, когато се налага да тичаме по него го гледаме заедно.
# 21
23 фев. 2008, 08:19 ч.
Аз съм такава,не искам да ходим без малкия.Ние също си го гледаме сами от най малък(напоследък и бавачка взехме ,че почнах да издишам)
Водим си го с нас навсякъде,по Спа почивки и в чужбина.Освен,че ще ми липсва,не мога да си представя да лиша малкия от удоволствието да поплува примерно в басейн(той толкова обича)и да подиша чист въздух извън София.Сигурно ако отидем някъде без него само ще гледам децата ,които са заведени на почивката и ще си мисля от какво лишавам малкия.Освен това новите преживявания и пътуванията се отразяват много положително на децата и смятам,че дори дръпват в развитието си.
Ние с мъж ми даже ,като покрай бавачката излезем на заведение и почваме да си говорим и за детето (липсва ни иза малко).
Изчакай мъжа си,ще му дойдат и други идеи -съдя по себе си,защото напоследък ми хрумва,че поне за два дена лятото може да го оставим и да отидем някъде двамата(някой уикенд в Париж ми се ще
там няма ,какво да изпусне детето).
Виж целия пост
Водим си го с нас навсякъде,по Спа почивки и в чужбина.Освен,че ще ми липсва,не мога да си представя да лиша малкия от удоволствието да поплува примерно в басейн(той толкова обича)и да подиша чист въздух извън София.Сигурно ако отидем някъде без него само ще гледам децата ,които са заведени на почивката и ще си мисля от какво лишавам малкия.Освен това новите преживявания и пътуванията се отразяват много положително на децата и смятам,че дори дръпват в развитието си.
Ние с мъж ми даже ,като покрай бавачката излезем на заведение и почваме да си говорим и за детето (липсва ни иза малко).
Изчакай мъжа си,ще му дойдат и други идеи -съдя по себе си,защото напоследък ми хрумва,че поне за два дена лятото може да го оставим и да отидем някъде двамата(някой уикенд в Париж ми се ще
там няма ,какво да изпусне детето).
# 23
23 фев. 2008, 09:56 ч.
Много странно 
Ами наистина, остави някои занимания с детето изцяло на мъжа ти - къпане, приспиване или там, каквото си решиш, но да е нещо, което се прави всеки ден и иизисква време и търпение, да видим дали няма да му се доще да е сам за малко.
Според мен майките често допускат грешката да изземат изцяо всички функции по отглеждането на детето, мъжете хем се чувстват изолирани, хем непрекъснато им се повтаря, че не са съпричастни, хем не могат да разберат майката, когато и писва от всичките задължения и е уморена и има нужда от време само за себе си.
Оставяй го да го води на разходка сам или да пазаруват заедно - е това е вече истинско изпитание
Виж целия пост
Ами наистина, остави някои занимания с детето изцяло на мъжа ти - къпане, приспиване или там, каквото си решиш, но да е нещо, което се прави всеки ден и иизисква време и търпение, да видим дали няма да му се доще да е сам за малко.
Според мен майките често допускат грешката да изземат изцяо всички функции по отглеждането на детето, мъжете хем се чувстват изолирани, хем непрекъснато им се повтаря, че не са съпричастни, хем не могат да разберат майката, когато и писва от всичките задължения и е уморена и има нужда от време само за себе си.
Оставяй го да го води на разходка сам или да пазаруват заедно - е това е вече истинско изпитание
# 24
23 фев. 2008, 11:05 ч.
И при нас е подобна ситуацията.
Истината е обаче,че малкият все прави някакви бели и се тръшка и придава фасони като е с баща си.
Ако е само с мен няма такива проблеми.
Мъжът ми категорично отказва да влиза с него в магазин,защото се разхожда,изключва хладилници и фризери,бяга покрай стелажите,но никога нищо по тях не пипа и събаря.
С мен обаче си стои винаги в количката и си кротува.
Незнам защо така си продава номерата само пред баща си.
Не е да го лигави много...
На заведение е подобна картинка.
На мен обаче не ми пречи,оправям се с него.
Не винаги можем да го оставим на майка ми/това ни е единственият вариант/,пък предпочитам да излезем с него,отколкото да не излезем въобще.
Виж целия пост
Всеки с проблемите си - аз пък не мога да накарам моя да отидем някъде с дете, започва се едно мислене и чудене - да не повръща по пътя, дали там ще има любимите й храни, какви ще са условията, да не е много горещо, да не е много студено, ами нали уж отиваме да си починем, че то с детето каква почивка е....
На ресторант е абсурд да се замъкнем тримцата - баща й болен ляга само като тръгне да обикаля, хуква след нея и само се притеснява да не счупи нещо или да не закача хората по масите....
Аз пък драпам да я водим с нас
На ресторант е абсурд да се замъкнем тримцата - баща й болен ляга само като тръгне да обикаля, хуква след нея и само се притеснява да не счупи нещо или да не закача хората по масите....
Аз пък драпам да я водим с нас
И при нас е подобна ситуацията.
Истината е обаче,че малкият все прави някакви бели и се тръшка и придава фасони като е с баща си.
Ако е само с мен няма такива проблеми.
Мъжът ми категорично отказва да влиза с него в магазин,защото се разхожда,изключва хладилници и фризери,бяга покрай стелажите,но никога нищо по тях не пипа и събаря.
С мен обаче си стои винаги в количката и си кротува.
Незнам защо така си продава номерата само пред баща си.
Не е да го лигави много...
На заведение е подобна картинка.
На мен обаче не ми пречи,оправям се с него.
Не винаги можем да го оставим на майка ми/това ни е единственият вариант/,пък предпочитам да излезем с него,отколкото да не излезем въобще.
# 25
23 фев. 2008, 11:08 ч.
В нашия случай аз съм тази, която не иска да оставя детето. 
Навсякъде ходим с него. Изпитвам тревога когато съм без сина си. Кошмарното е, че дори сутрин когато го оставям в яслата и отивам на работа няколко часа се чувствам така, сякаш най - важната част от мен я няма. А после съм била изтощена от умора.... Все си мислех, че нещо съм се сбъркала...Това, че има други като мен малко ме успокоява..... 
....и в този смисъл разбирам мъжа ти...
Виж целия пост
Навсякъде ходим с него. Изпитвам тревога когато съм без сина си. Кошмарното е, че дори сутрин когато го оставям в яслата и отивам на работа няколко часа се чувствам така, сякаш най - важната част от мен я няма. А после съм била изтощена от умора.... Все си мислех, че нещо съм се сбъркала...Това, че има други като мен малко ме успокоява..... ....и в този смисъл разбирам мъжа ти...
# 26
23 фев. 2008, 15:48 ч.
Нати и pandora - прекрасно сте разбрали каква е ситуацията . Думите на Нати , все едно мъжът ми ги е писал .
Наистина ще го пратя още утре в Била с малкия и после ще им поставя куп задачи , а аз ще се затворя някъде , че имам да преглеждам договор
Колкото до почивките - аз също не желая да ходим без него , а и никога не сме го правили , но да ида на гости и да не мога две приказки да си кажа или да пия едно уиски ... мерси
Някой ме попита откато се е родил малкият ли е така - да !
Мъжът ми много гледа малкият , наистина , но се чудя защо не може да разбере , че искам да оставам сама понякога ... ако не за друго поне да изчистя къщата и да изгледам един филм .
Виж целия пост
Наистина ще го пратя още утре в Била с малкия и после ще им поставя куп задачи , а аз ще се затворя някъде , че имам да преглеждам договор
Колкото до почивките - аз също не желая да ходим без него , а и никога не сме го правили , но да ида на гости и да не мога две приказки да си кажа или да пия едно уиски ... мерси
Някой ме попита откато се е родил малкият ли е така - да !
Мъжът ми много гледа малкият , наистина , но се чудя защо не може да разбере , че искам да оставам сама понякога ... ако не за друго поне да изчистя къщата и да изгледам един филм .
# 27
24 фев. 2008, 00:26 ч.
Има, да. Само че в ролята на мъжа ти съм аз.
Не знам как да го обясня - може би както мъжът ти го е казал "мъчно ми е". Достатъчно малко прекарваме с нея през седмицата, когато е на градина и някак не ми дава сърце да я оставям и в събота или неделя на баба й. Все ми се иска и имам нужда да сме заедно.
Да, и аз съм така.Наистина точната дума е "Мъчно ми е". Не мога да се зарадвам истински на мястото,на което сме ,или мероприятието и т.н. ако децата не са с нас.Просто без тях не ми е както трябва.Лично за себе си го считах за мое отклонение, а сега виждам, че не съм само аз,май 
.Но не упреквай мъжа си и не го насилвай- това чувство за момента може би е по-силно от него.
По същата причина , никога , никъде не съм оставяла децата
Успех.
Виж целия пост
Дали има и други в такава ситуация и какво да правя ?
Има, да. Само че в ролята на мъжа ти съм аз.
Не знам как да го обясня - може би както мъжът ти го е казал "мъчно ми е". Достатъчно малко прекарваме с нея през седмицата, когато е на градина и някак не ми дава сърце да я оставям и в събота или неделя на баба й. Все ми се иска и имам нужда да сме заедно.
.Но не упреквай мъжа си и не го насилвай- това чувство за момента може би е по-силно от него.По същата причина , никога , никъде не съм оставяла децата
Успех.
# 28
24 фев. 2008, 09:11 ч.
Много добре казано.
Доскоро и нашият татко бе в отбора - без Стефан никъде не мръдвахме. Обаче нещата се промениха.
Т.е. почви се нова отговорност, която измести фокуса. И нещата се подредиха.
Виж целия пост
Според мен майките често допускат грешката да изземат изцяо всички функции по отглеждането на детето, мъжете хем се чувстват изолирани, хем непрекъснато им се повтаря, че не са съпричастни, хем не могат да разберат майката, когато и писва от всичките задължения и е уморена и има нужда от време само за себе си.
Оставяй го да го води на разходка сам или да пазаруват заедно - е това е вече истинско изпитание
Оставяй го да го води на разходка сам или да пазаруват заедно - е това е вече истинско изпитание
Много добре казано.
Доскоро и нашият татко бе в отбора - без Стефан никъде не мръдвахме. Обаче нещата се промениха.
Т.е. почви се нова отговорност, която измести фокуса. И нещата се подредиха.
# 29
24 фев. 2008, 19:34 ч.
Pipinka, напълно те разбирам за нуждата да останеш сама. Не отричам, че и при мен е така и съм много благодарна на майка ми, когато дойде в къщи и я изведе за няколко часа. Тогава не ми липсва толкова, колкото ако ние с мъжа ми сме излезли без нея. Естествено, ако излизаме вечерно време на заведение или някъде по повод с компания не я взимаме с нас.
При мен, общо-взето е хем сърби, хем боли. Хем понякога се заричам, че ще отделя повече време за себе си и ще изляза сама или с приятелка по магазините или някъде другаде през уикенда, хем като дойде това време пък не мога да се отделя от дребната...
Шантава работа 
Виж целия пост
При мен, общо-взето е хем сърби, хем боли. Хем понякога се заричам, че ще отделя повече време за себе си и ще изляза сама или с приятелка по магазините или някъде другаде през уикенда, хем като дойде това време пък не мога да се отделя от дребната...
Шантава работа Препоръчани теми