Ако всичко остане на мъжа ти, ти всъщност къде ще живееш?
Виж целия пост
Лошата майка
- Публикувана: 3 март 2008, 17:33 ч.
- Последно мнение: 7 март 2008, 21:10 ч.
# 16
4 март 2008, 08:33 ч.
Благодаря на всички...Днес имам отново разговор с адвокат.Не мисля да се давам.Никога повече
Виж целия пост
# 17
4 март 2008, 08:52 ч.
Не се страхувай,мила.Няма да загубиш дъщеря си,просто бъди вярна на себе си и не забравяй, че ,както и досега,ти си тази ,която взима решенията.Тя ще го оцени-все пак е твоя дъщeря!
Виж целия пост
# 18
4 март 2008, 09:26 ч.
Ти предполагам си работила през всичкото това време на брака Ви, как така всичко ще му даваш? Ако имуществото Ви е придобито по време на брака - значи ще бъде поделено при развода.
Освен това детето Ви е на достатъчно години, че да бъде изслушано в съдебната зала и да бъде взето под внимание това с кой от двама Ви иска да живее.
Издръжката също я определя съдът, когато родителите не могат да постигнат споразумение по въпроса. Но ако ти не работиш и 200 лева да постанови съдът, какво да ти кажа не биха били достатъчни за дете на тази възраст.
Все пак поговори с детето си, то е достатъчно голямо, кажи му, че го обичаш, и така нататък..., в случай, че бащата е склонен към насилие, не се знае дали няма да стовари агресията си върху детето.
Добър бракоразводен адвокат, ама наистина добър трябва да намериш.
Виж целия пост
Исках разводът дя е "по взаимно" съгласие, но съпругът ми не иска да дели нищо с мен...Имаме къща, апартамент и две коли.Съгласен е да ми даде детето с 30лв издръжка.Когато му казах, че това е немислимо, тъй като аз няма къде да живея(условията при родителите ми са почти плачевни) с детето, той каза, че ще направи нещата по негов си начин, но не е там работата вече...съгласна съм всичко да му дам, но тя иска да си е в нейната стая, при компютъра, при познатите и неща...Тук не става въпрос за родителски права, а за нашите отношения...Дори по документи да е при мен, как ще я накарам да остане???
Ти предполагам си работила през всичкото това време на брака Ви, как така всичко ще му даваш? Ако имуществото Ви е придобито по време на брака - значи ще бъде поделено при развода.
Освен това детето Ви е на достатъчно години, че да бъде изслушано в съдебната зала и да бъде взето под внимание това с кой от двама Ви иска да живее.
Издръжката също я определя съдът, когато родителите не могат да постигнат споразумение по въпроса. Но ако ти не работиш и 200 лева да постанови съдът, какво да ти кажа не биха били достатъчни за дете на тази възраст.
Все пак поговори с детето си, то е достатъчно голямо, кажи му, че го обичаш, и така нататък..., в случай, че бащата е склонен към насилие, не се знае дали няма да стовари агресията си върху детето.
Добър бракоразводен адвокат, ама наистина добър трябва да намериш.
# 19
4 март 2008, 09:37 ч.
Много болка се е събрала в теб... Късно си взела вярното решение. Нека постои при баща си,сама ще разбере ,къде и е по добре и ще осмисли какво да прави с живота си. Сега децата рано узряват. Най добрата ми приятелка не живее с детето си,но сега са много по близки от преди...
Виж целия пост
# 20
4 март 2008, 09:42 ч.
Бори се и даже развода го направи по негова вина.
Имаш ли документи или свидетели за побоищата през годините.
Но дори и да нямаш не му се оставяй.
Имаш право на всичко ,което той иска да ти вземе.
Досатъчно ти е отнел през тези години,за да му се дадеш сега.
Дано и дъщеря ти не му се превърне в слугиня ,защото някой ще трябва да поеме твоята функция в къщи.
Но пък тогава тя сама ще избяга.
Виж целия пост
Имаш ли документи или свидетели за побоищата през годините.
Но дори и да нямаш не му се оставяй.
Имаш право на всичко ,което той иска да ти вземе.
Досатъчно ти е отнел през тези години,за да му се дадеш сега.
Дано и дъщеря ти не му се превърне в слугиня ,защото някой ще трябва да поеме твоята функция в къщи.
Но пък тогава тя сама ще избяга.
# 21
4 март 2008, 09:45 ч.
Дъщерята едва ли ще избяга, дори да трябва денонощно да чисти и да готви. Момичетата имат слабост към бащите си и са готови да им се доказват, включително като вършат домакинската работа.
Виж целия пост
# 22
4 март 2008, 11:33 ч.
Munec...дъщеря ми е на 14г, а ако детето е навършило 10г, когато разводът не е по взаимно съгласие, съдът има право да потърси мнението на детето.
Виж целия пост
# 23
4 март 2008, 11:38 ч.
Съгласна съм, че момичетата имат слабост към бащите си...разбирам я, а и той винаги се е отнасял добре с нея...т.е. малко бораба, малко закачки и е весело...без друга отговорност...възпитание, споделеняне и решаване на неин проблем и всичко онова, което означава да си родител...той не осъзнава с каква отговорност иска да се нагърби, а това ме палши най-много
Виж целия пост
# 24
4 март 2008, 11:47 ч.
Доколкото разбирам дъщеря ти иска да е при баща си и заради комфорта които ти не би могла да и осигуриш живеейки при родителите си.
Според мен я остави да поживее само с материалоното, не я търси , не насилвай нещата и тя ще осъзнае какво е изгубила и ще се върне при теб, дори може и преди развода да се е върнала .
Знам , много ще те боли и всеки миг ще се чудиш къде е и дали не тръва по лош път, но имай маллко повече доверие на детето което ТИ си възпитала.
Виж целия пост
Според мен я остави да поживее само с материалоното, не я търси , не насилвай нещата и тя ще осъзнае какво е изгубила и ще се върне при теб, дори може и преди развода да се е върнала .
Знам , много ще те боли и всеки миг ще се чудиш къде е и дали не тръва по лош път, но имай маллко повече доверие на детето което ТИ си възпитала.
# 25
4 март 2008, 11:53 ч.
И аз съм на мнение, че не си лоша майка, а безкрайно търпелива. Моята беше такава ... 16 години търпя унжение и тормоз всеки божи ден, баща ми не я биеше, но я сриваше психически. Тя също като теб се оптиваше да ми спести много неща, мълчеше, търпеше и до ден днешен не е казала лоша дума за него. Но аз виждах, чувах, разбирах и един ден и казах, да го разкарва. Не издържах да я гледам как се мъчи. Свършиха надеждата, че той ще се промени, свършиха и сълзите да му се моля да спре да пие. Мен не ме е закачал, даже мисля, че ме и обичаше /или поне се надявам/. Никога не ми го каза.
А за дъщеря ти ..... наистина е в трудна възраст, в която по-лесното е по-приемливо, но стискай зъби и се бори за нея. Вярвай ми, че един ден ще ти бъде благодарна. Аз и до ден днешен не мога да се начудя на майка, как е търпяла, особено сега, след като и аз имам семейство. И и се възхищавам искрено. Не я разбирам, но и се възхищавам.
Желая ти успех и дано късмета бъде с теб
Виж целия пост
А за дъщеря ти ..... наистина е в трудна възраст, в която по-лесното е по-приемливо, но стискай зъби и се бори за нея. Вярвай ми, че един ден ще ти бъде благодарна. Аз и до ден днешен не мога да се начудя на майка, как е търпяла, особено сега, след като и аз имам семейство. И и се възхищавам искрено. Не я разбирам, но и се възхищавам.
Желая ти успех и дано късмета бъде с теб
# 26
4 март 2008, 12:32 ч.
ArielNeo, не си лоша майка, напротив! Само се бори за дъщеря си и не се оставяй съпругът ти да те тъпче и унижава, както и да ти взема всички материални заслуги - дом и покъщнина. Дъщеря ти ще го оцени.
Виж целия пост
# 27
4 март 2008, 14:06 ч.
ArielNeo,не мисля че си лоша майка и не се самоизмъчвай .Дъщеря ти е в такава възраст. Знаеш как мислят през пубертета ,но ще дойде ден и тя ще стъпи на земята .Тогава ще разбере всичко със здраво мислеща глава и ще ти бъде благодарна ,че си взела това решение .Да не бъдеш тероризирана .Успех!
Виж целия пост
# 28
4 март 2008, 14:16 ч.
Не се упреквай и не мисли постоянно,че си лоша майка, а действай,
бори се смело за това,което е твое - детето!Децата на тази възраст не осъзнават какво имат и какво губят- те оценяват само материалното/за жалост/.Пожелавам ти успех,много търпение и всичко да се нареди както трябва!
Виж целия пост
бори се смело за това,което е твое - детето!Децата на тази възраст не осъзнават какво имат и какво губят- те оценяват само материалното/за жалост/.Пожелавам ти успех,много търпение и всичко да се нареди както трябва!
# 29
4 март 2008, 14:26 ч.
Аз мисля, че трябва да поговориш с дъщеря си-честно и открито. Успех
Аз също съм израсла в подобно семейство- баща ми беше алкохолик, биеше майка ми. Разведоха се когато бях на 7. Майка ми ме имаше за отдушник и така аз станах "малкото Голямо момиче"-във възраст съвсем не подходяща за това. Та с това искам да ти кажа, че нито мълчанието, нито споделянето водят до нещо хубаво-детето и в двата случая е обременено. Най-добре е да си решите проблемите между Вас-само двамата, но уви не винаги се получава
Виж целия пост
Аз също съм израсла в подобно семейство- баща ми беше алкохолик, биеше майка ми. Разведоха се когато бях на 7. Майка ми ме имаше за отдушник и така аз станах "малкото Голямо момиче"-във възраст съвсем не подходяща за това. Та с това искам да ти кажа, че нито мълчанието, нито споделянето водят до нещо хубаво-детето и в двата случая е обременено. Най-добре е да си решите проблемите между Вас-само двамата, но уви не винаги се получава
Препоръчани теми