Нямам намерение да имам,обичам си съпруга,харесва ми живота с него,имаме си едно прекрасно детенце.хората не търсят такива връзки,когато са щастливи,а когато са нещастни 
txtloves
Колко и кога ( за извънбрачните връзки идер реч)
- Публикувана: 7 март 2008, 21:11 ч.
- Последно мнение: 4 май 2008, 20:03 ч.
# 60
13 апр. 2008, 22:10 ч.
txtloves
Аз не казвам никога,а че няма намерение.Но човек не дава гаранция за нищо в тоз живот,нали?За сега нищо не ми липсва и се надявам така да е и за в бъдеще
Нищо не ти липсва.....а,я си погледни аватара!
Виж целия пост
"Никога не казвай никога!"javascript:void(0);
txtloves
# 61
14 апр. 2008, 07:22 ч.
"Никога не казвай никога!"javascript:void(0);
txtloves
Аз не казвам никога,а че няма намерение.Но човек не дава гаранция за нищо в тоз живот,нали?За сега нищо не ми липсва и се надявам така да е и за в бъдеще
Нищо не ти липсва.....а,я си погледни аватара!
Aватара няма нищо общо с това какво чувствам и колко съм обичана,сложих го защото ми харесва Пък и всеки има право на мнение ,нали?
Виж целия пост
Нямам намерение да имам,обичам си съпруга,харесва ми живота с него,имаме си едно прекрасно детенце.хората не търсят такива връзки,когато са щастливи,а когато са нещастни
txtloves
Пък и всеки има право на мнение ,нали?
# 62
17 апр. 2008, 15:40 ч.
Аз не те упреквам . 
Животът си е твой и можеш да си го живееш както искаш . Просто за мен Любовта е между двама . Няма място за трети .
За това не разбирам какво означава "много го обичам , но имам нужда и от другия" .
Мисля, че е напълно въможно да обичаш един човек и в същото време да НЕ си напълно щастлив с него, защото напр. ти липсва нещо(Това,че обичаш, не винаги е равносилно на пълно щастие ) и ако се опиташ да останеш само с него, особено когато вече животът ти е показал и другата страна, много вероятно е нещата да излязат извън контрол,защото в тази ситуация човек все по-отчетливо започва да усеща тази липса. И ако наистина си решил да запазиш семейството си и да не го нараниш ама истински,когато вече решиш, че не издържаш, наистина е по-добре да се прибегне до лъжи. За да можеш да си набавиш това, чиято липса иначе би изиграла много лоша роля.Казвам го от личен опит! И наистина смятам, че само който го е изживял/или изживява може да го разбере!
Виж целия пост
Да, лицемерно и двулично е-не го отричам. Но аз наистина "много го обичам"....Но имам нужда и от другия.
Животът си е твой и можеш да си го живееш както искаш . Просто за мен Любовта е между двама . Няма място за трети .За това не разбирам какво означава "много го обичам , но имам нужда и от другия" .
Мисля, че е напълно въможно да обичаш един човек и в същото време да НЕ си напълно щастлив с него, защото напр. ти липсва нещо(Това,че обичаш, не винаги е равносилно на пълно щастие ) и ако се опиташ да останеш само с него, особено когато вече животът ти е показал и другата страна, много вероятно е нещата да излязат извън контрол,защото в тази ситуация човек все по-отчетливо започва да усеща тази липса. И ако наистина си решил да запазиш семейството си и да не го нараниш ама истински,когато вече решиш, че не издържаш, наистина е по-добре да се прибегне до лъжи. За да можеш да си набавиш това, чиято липса иначе би изиграла много лоша роля.Казвам го от личен опит! И наистина смятам, че само който го е изживял/или изживява може да го разбере!
# 64
18 апр. 2008, 20:59 ч.
Мен повече ме разби. 
Какво ще кажете за изневярата просто ей така, за да се пробва нещо ново, а?
Виж целия пост
Какво ще кажете за изневярата просто ей така, за да се пробва нещо ново, а?
# 65
20 апр. 2008, 02:02 ч.
В моето семейство мъжът ми много се вълнува от факта да бъде поне за малко с друга жена,да изжевее отново тръпката на нова среща като твърди ,че тове ще се отрази освежаващо на брака ни.Аз нямам такива подребности.Той ми дава всичко ,каето ми е необходимо и смея да твърдя ,че според нас и околните сме прекрасно семейство.Нещата имат и развитие.Той държи да ми казва всичко.В момента е в една такава авантюра,която все още е по-скоро е платонична,но аз не се чувствам добре.Не мога да го разбера,но нямам и сили да му кажа да спре да ми разказва ,защото се страхувам,че въображението ме ще направи нещата по-страшни отколкото са.Той твърди ,че умее да контролира нащата и моите страхове са неоснователни.Преди три години се случи нещо подобно ,но интересът му изчезна бързо.В момента се чувствам доста притеснена и незнам как да постъпя.Имаме две деца и не е уместно да се вземат радикални решения.
Виж целия пост
# 66
20 апр. 2008, 09:43 ч.
Ама ти как разбра от кого е детето?
Ако по онова време не си имала връзка със съпруга, значи и той е разбрал веднага, че детето не е негово?
Виж целия пост
Нали не мислиш ,че и моят бивш съпруг е бил наясно, че му изневерявам. Аз също не съм имала проблеми с него , но с течение на времето разбрах ,че не го обичам. Стигнахме до там ,че дори не спяхме заедно, но при мен имаше и дете , което не беше от съпруга ми.
Дай си сметка кого обичаш повече и се опитай да разсъждаваш максимално трезво. Изборът можеш да направиш само и единствено ти.
Мен в началото ме притесняваше какво ще кажат близките ми , приятелите ми, съседите ми, но в крайна сметка животът си е мой. Не мина без реплики и обвинения, но след време нещата улегнаха.
Дай си сметка кого обичаш повече и се опитай да разсъждаваш максимално трезво. Изборът можеш да направиш само и единствено ти.
Мен в началото ме притесняваше какво ще кажат близките ми , приятелите ми, съседите ми, но в крайна сметка животът си е мой. Не мина без реплики и обвинения, но след време нещата улегнаха.
Ама ти как разбра от кого е детето?
Ако по онова време не си имала връзка със съпруга, значи и той е разбрал веднага, че детето не е негово?
# 67
20 апр. 2008, 10:08 ч.
като чета направо 
толкова е тъпо!
не искам да съдя никои-всеки си живее живота,но
КАК БИХРЕ СЕ ПОЧУСТВАЛИ ВИЕ НА МЯСТОТО НА половинките си които лъжете така
мн ми е странно вие съвест нямате ли?направооо ПОТРЕС,ама наистина потрес!
но никога не забравяите,че монетата винаги има две страни
Виж целия пост
толкова е тъпо!не искам да съдя никои-всеки си живее живота,но
КАК БИХРЕ СЕ ПОЧУСТВАЛИ ВИЕ НА МЯСТОТО НА половинките си които лъжете така
мн ми е странно вие съвест нямате ли?направооо ПОТРЕС,ама наистина потрес!
но никога не забравяите,че монетата винаги има две страни
# 68
20 апр. 2008, 12:01 ч.
Какво общо има съвастта със сърцето... Или с хормоните...
А и има семейства, където леките забежки не пречат...
Когато хората са заедно и се обичат...
Виж целия пост
като чета направо толкова е тъпо!
не искам да съдя никои-всеки си живее живота,но
КАК БИХРЕ СЕ ПОЧУСТВАЛИ ВИЕ НА МЯСТОТО НА половинките си които лъжете така
мн ми е странно вие съвест нямате ли?направооо ПОТРЕС,ама наистина потрес!
но никога не забравяите,че монетата винаги има две страни
толкова е тъпо!не искам да съдя никои-всеки си живее живота,но
КАК БИХРЕ СЕ ПОЧУСТВАЛИ ВИЕ НА МЯСТОТО НА половинките си които лъжете така
мн ми е странно вие съвест нямате ли?направооо ПОТРЕС,ама наистина потрес!
но никога не забравяите,че монетата винаги има две страни
Какво общо има съвастта със сърцето... Или с хормоните...
А и има семейства, където леките забежки не пречат...
Когато хората са заедно и се обичат...
# 69
20 апр. 2008, 14:48 ч.
Добре де, ами ако и ти решиш да изживееш наново тръпката, той били бил толкова толерантен. Изненадвам се на силата и търпението ти, като казваш, че това не е за първи път. А, това с разказването ми се струва перверзно, спрямо теб.
Виж целия пост
В моето семейство мъжът ми много се вълнува от факта да бъде поне за малко с друга жена,да изжевее отново тръпката на нова среща като твърди ,че тове ще се отрази освежаващо на брака ни.Аз нямам такива подребности.Той ми дава всичко ,каето ми е необходимо и смея да твърдя ,че според нас и околните сме прекрасно семейство.Нещата имат и развитие.Той държи да ми казва всичко.В момента е в една такава авантюра,която все още е по-скоро е платонична,но аз не се чувствам добре.Не мога да го разбера,но нямам и сили да му кажа да спре да ми разказва ,защото се страхувам,че въображението ме ще направи нещата по-страшни отколкото са.Той твърди ,че умее да контролира нащата и моите страхове са неоснователни.Преди три години се случи нещо подобно ,но интересът му изчезна бързо.В момента се чувствам доста притеснена и незнам как да постъпя.Имаме две деца и не е уместно да се вземат радикални решения.
# 70
20 апр. 2008, 15:21 ч.
Я ти по-добре чети само и недей да пишеш в подобни теми като се чувстваш толкоз сигурна в себе си и в мъжа до теб 
Ама ще ти тажа нещо и е добре ако го запомниш-ГАРАНЦИЯ ЗА НИЩО НЯМА В ТОЯ ЖИВОТ и не се знае как ще те завърти колелото
Виж целия пост
Нямам намерение да имам,обичам си съпруга,харесва ми живота с него,имаме си едно прекрасно детенце.хората не търсят такива връзки,когато са щастливи,а когато са нещастни
Ама ще ти тажа нещо и е добре ако го запомниш-ГАРАНЦИЯ ЗА НИЩО НЯМА В ТОЯ ЖИВОТ и не се знае как ще те завърти колелото
# 71
20 апр. 2008, 15:38 ч.
Ама ти как разбра от кого е детето? Ако по онова време не си имала връзка със съпруга, значи и той е разбрал веднага, че детето не е негово?
Историята ми наистина е много дълга е не бих могал да я разкажа с две изречения. Повярвайте ми достойна е за сценарий на латиноамерикански сериял.
Директно на въпроса- първоначално си помислих ,че е от съпруга ми , но след елементарна аритметика разбрах ,че всъщност не е. В последствие направихме кръвно-групов тест и ДНК-тест, които доказаха ,че съм права.
Проблемите в семейството ми /а ние преди да се оженим имахме дълга връзка и дори живеехме на семейни начала/започнаха още преди да се оженим и причина за това беше ,че в продължение на 5 години аз не можах да забременея. Въпреки направените изследвания се доказа ,че причината вероятно е в съпруга ми ,но той и майка му/
/ не пожелаха да се предприемат каквито и да било мерки. По-лесно беше да се обвинява снахата ,а това е доста гадничко.
Знам ,че го нараних , но поне го направих изведнъж, признах си грешката и бях готова да поема цялата вина, разведохме се ,въпреки ,че той не искаше. Той и неговото семейство ме убиваха бавно ,но си дадох сметка за това едва ,когато го напуснах. Наистина не съжалявам! Сега имам две деца, съпруг ,когото обичам и ме обича ... с две думи истинско семейство.
Виж целия пост
Нали не мислиш ,че и моят бивш съпруг е бил наясно, че му изневерявам. Аз също не съм имала проблеми с него , но с течение на времето разбрах ,че не го обичам. Стигнахме до там ,че дори не спяхме заедно, но при мен имаше и дете , което не беше от съпруга ми.
Дай си сметка кого обичаш повече и се опитай да разсъждаваш максимално трезво. Изборът можеш да направиш само и единствено ти.
Мен в началото ме притесняваше какво ще кажат близките ми , приятелите ми, съседите ми, но в крайна сметка животът си е мой. Не мина без реплики и обвинения, но след време нещата улегнаха.
Дай си сметка кого обичаш повече и се опитай да разсъждаваш максимално трезво. Изборът можеш да направиш само и единствено ти.
Мен в началото ме притесняваше какво ще кажат близките ми , приятелите ми, съседите ми, но в крайна сметка животът си е мой. Не мина без реплики и обвинения, но след време нещата улегнаха.
Ама ти как разбра от кого е детето?
Ако по онова време не си имала връзка със съпруга, значи и той е разбрал веднага, че детето не е негово?Директно на въпроса- първоначално си помислих ,че е от съпруга ми , но след елементарна аритметика разбрах ,че всъщност не е. В последствие направихме кръвно-групов тест и ДНК-тест, които доказаха ,че съм права.
Проблемите в семейството ми /а ние преди да се оженим имахме дълга връзка и дори живеехме на семейни начала/започнаха още преди да се оженим и причина за това беше ,че в продължение на 5 години аз не можах да забременея. Въпреки направените изследвания се доказа ,че причината вероятно е в съпруга ми ,но той и майка му/
/ не пожелаха да се предприемат каквито и да било мерки. По-лесно беше да се обвинява снахата ,а това е доста гадничко.Знам ,че го нараних , но поне го направих изведнъж, признах си грешката и бях готова да поема цялата вина, разведохме се ,въпреки ,че той не искаше. Той и неговото семейство ме убиваха бавно ,но си дадох сметка за това едва ,когато го напуснах. Наистина не съжалявам! Сега имам две деца, съпруг ,когото обичам и ме обича ... с две думи истинско семейство.
# 72
20 апр. 2008, 15:44 ч.
Аз не бих стояла със скръстени ръце. На съпруга ми съм казала ,че ако реши да ми изневерява го моля да го направи така ,че аз да не разбера, защото би било много болезнено за мен. Давам си сметка ,че безгрешни хора няма.
Платоничината авантюра за мен е по-голяма изневяра, отколкото физическата /тази само за веднъж/. Оф ,че са сложни тия неща...
Виж целия пост
В моето семейство мъжът ми много се вълнува от факта да бъде поне за малко с друга жена,да изжевее отново тръпката на нова среща като твърди ,че тове ще се отрази освежаващо на брака ни.Аз нямам такива подребности.Той ми дава всичко ,каето ми е необходимо и смея да твърдя ,че според нас и околните сме прекрасно семейство.Нещата имат и развитие.Той държи да ми казва всичко.В момента е в една такава авантюра,която все още е по-скоро е платонична,но аз не се чувствам добре.Не мога да го разбера,но нямам и сили да му кажа да спре да ми разказва ,защото се страхувам,че въображението ме ще направи нещата по-страшни отколкото са.Той твърди ,че умее да контролира нащата и моите страхове са неоснователни.Преди три години се случи нещо подобно ,но интересът му изчезна бързо.В момента се чувствам доста притеснена и незнам как да постъпя.Имаме две деца и не е уместно да се вземат радикални решения.
Платоничината авантюра за мен е по-голяма изневяра, отколкото физическата /тази само за веднъж/. Оф ,че са сложни тия неща...
# 74
20 апр. 2008, 17:58 ч.
Някои пък казват, че дори мисълта за това, че можеш да изневериш, вече е изневяра.
Една физическа изневяра често пъти просто показва, че няма нищо ново под слънцето.
Виж целия пост
Една физическа изневяра често пъти просто показва, че няма нищо ново под слънцето.
Препоръчани теми
X
Реклама