ИЗНЕРВЕНИ ЛИ СТЕ ?

Ооо, напоследък доста. Питайте мъжа ми  

Да,случва ми се и то с едно дете и без да гледам да блести навсякъде.

Честно да ти кажа, чувствам се много по-изнервена откакто тръгнах на работа. Изобщо не насмогвам с домакинството, а за децата - да не говорим. Ежедневно се гърча от угризения спрямо децата и мъжа ми. Като теб - вечер съм като труп и нямам желание за нищо, освен да лежа с празен поглед пред телевизора, а после да се отъркалям към спалнята.
Много по-добре се чувствах, когато си бях по цял ден с  децата, грижех се за дома си, беше ми почистено, сготвено, излизахме на разходки, срещах се с други майки - мои приятелки, с една дума - живеех си добре.
Обмислям сериозно възможността да напусна работа и да се върна вкъщи.

Честно казано не се изнервях от стоенето вкъщи докато гледах Иво.Моят мъж също доста работи, случва се да се прибира и в 9-10 вечерта от работа. Много ми помагаше това, че имах 4 приятелки с които всеки ден се разхождахме с бебетата, на една възраст са ни.И не се вманиачавах на тема подреждане, чистене и готвене.Чистех, разбира се-но не по 100пъти на ден, готвех бързи и лесни манджи, разхвърляното подреждах 2 пъти в седмицата. За мен беше по-важно да разхождам детето на въздух, а не къщата ми да е подредена като аптека. Успявах и с учението криво-ляво.

 Сигурна съм, че с 2 деца положението е доста по-различно де

Изнервена ли?!?! Нееее, няма таков нещо.... аз направо си откачих!
Синът ми, да е жив и здрав, е много палаво дете. Когато е буден се занимавам само с него, че да не направи някоя пакост и да се нарани.
Изнервя ме факта, че всичко мен чака и не ми достига време да си свърша домакинската работа като хората, пък време само за мен.... мога да си помечтая!
Но си казах: "май.....та му!" Важното е да съм спокойна и да не си го изкарвам на детето! Колкото мога - толкова....

Понякога да, примерно вчера приспивахме се половин час и спа 50 мин. и се сьбуди кисела. Нито спи, нито като не спи е в настроение...  На мен единствената ми почивка е наобед когато легне и така като стане и не мога да седна една кафе да изпия спокойно едвам изкарвам до довечера. Сьответно като почне с щуротиите и нервите ми се опьват ... Но Слава Богу не се случва много често. 

Зимата я изкарах много тежко,но сега е различно.Ходим на разходки с малкия,срещам се с познати и времето минава.

Изнервена не бих казала, но изморена да определено. Хубавото при мен е, че работя горе-долу до обяд и преди да взема детето от ДГ върша домакинската работа.

Дам бях доста изнервена преди време/понякога и сега ми се случва и честно казано навиквах таткото за щяло и не щяло (горкия, не го заслужава) нали той ми е най-близък и под ръка , но той ме разбира напълно и не се сърди

Изнервям се, разбира се. Понякога. Спасението ми е в "превключването" - старая се да редувам работа, семейство, излизания и т.н. Т.е. разнообразие му е майката. Вкл. и в различните дейности през деня.
Случвало се е да откачам - не съм от желязо. По време на майчинството си гледах сама децата (близначки) - само понякога ползвах почасова бавачка; мъжът ми работеше в друг град и пътуваше всеки ден до там и в чужбина; тогава все още си вършех сама голяма част от домакинството; работех от вкъщи, доакто децата спят - правех проекти по ФАР и трябваше да съм доста прецизна; завършвах 2 магистратури и четях за държавни изпити, докато децата спяха в парка, а аз седях по пейките;.. Наистина беше лудница и аз в централната роля.
Постепенно обаче нещата си дойдоха по местата, а и аз свикнах - децата ми станаха по-самостоятелни; дипломирах се; започнах още няколко допълнителни неща да работя - пак от вкъщи (мъжът ми също, а и си смени работата); наех си жена за част от домакинството; децата тръгнаха на ясла; върнах се на работа (което максимално ми помогна да организирам времето си и ритъма си - кога да съм с децата и семейството и кога да работя); мъжът ми започна да ми помага повече (изкарва повече време от мен у дома); зарязах напълно 80% от домакинството; започнахме да търсим всякакви варианти за разтоварване, които да включват и децата, за да не се налага да ги оставяме на бабите - екскурзии, излизания, разходки, пътувания и т.н....
И вече съм далеч по-спокойна и уравновесена.
Пък и междувременно с половинката ми се доказахме в работата си и това ни даде допълнително спокойствие.
Дори вече копнея за още 1 или 2 бебета и знам, че този път ще ми е още по-лесно и приятно.

Естествено, че ще отминат.........като пораснат децата 

Изнервям се като се разболее някое от децата, иначе ми е супер.Разходки, срещи с приятелки...

Ами нормално.Освен това живеем в такова лудо време,че все има за какво да се нервиш.Ако не са "домашните любимци" ще е друго нещо.

Оххх колко ми е познато, чак до болка  Само дето аз въобще не мога и да си помисля да напускам работа.Преди 4 мес. се върнах а ми се струват