Наде, и аз знаеш съм сама от доста време.
Лошото е, че вече свикнах и като че ли взе и да ми харесва...
Саможива станах още от времето на самотната бременност, но тогава беше друго - рев, криене да не те виждат, че си в душевна истерия. Сега обаче бачкане до откат, вечер хапване нещо полуабрикат и в хоризонтално положение. Филм до средата, щото нямам сили да го догледам. Не пипвам през седмицата ни пране, ни чистене, ни готвене. Това е положението.
Събота и неделя пътуване. До детенце пътно два дни, не че ще компенсира де.
Ама ако трябваше и с мъж да се съобразявам в създалата се ситуация, щеше да ми е много трудно. Та така.
Виж целия пост
Лошото е, че вече свикнах и като че ли взе и да ми харесва...
Саможива станах още от времето на самотната бременност, но тогава беше друго - рев, криене да не те виждат, че си в душевна истерия. Сега обаче бачкане до откат, вечер хапване нещо полуабрикат и в хоризонтално положение. Филм до средата, щото нямам сили да го догледам. Не пипвам през седмицата ни пране, ни чистене, ни готвене. Това е положението.
Събота и неделя пътуване. До детенце пътно два дни, не че ще компенсира де.
Ама ако трябваше и с мъж да се съобразявам в създалата се ситуация, щеше да ми е много трудно. Та така.
Да оставиш собственото си дете да страда поради каквато и да е причина е нещо дето не мога да го проумея... 
