...Аз лично към подобна ситуация бих се отнесла философски. Бих поговорила с жената, бих се срещнала с нея, бих чула историята. Бих разговаряла спокойно със съпруга за да обсъдим създалата се обстановка. Вероятно бих поискала експертиза за бащинство. И като се докаже бащинството, бих настоявала да си поеме отговорността към другото дете така както ако то беше от бивш брак. Бих му простила ако виждам разкаяние и ако той има чувства към мен. Най-важното в ситуацията е кой кого обича и с кого иска да живее. Това е.
Ако и без друго ти е късал нервите, чувствата отдавна са си отишли, само не е имало повод, да...разбира се, защо да се мъчите взаимно? Разделяш се за доброто на всички. Но ако чувства има и от двете страни и това е било фатална грешка, не виждам повод за трагедии и "развод по италиански".
За това казах...определящото във всяка една връзка са само и единствено чувствата. Не подписи и официални бракове, не дълги съжителства....нищо друго- само чувствата. Това е което събира хората и ги държи заедно.
