Странно поведение при хранене

наистина дете само няма да се остави да умре от глад:-) моята дъщеря ги правеше същите изпълнения като беше на около година и половина. трябваха ми много здрави нерви и постоянно да си повтарям, че няма да умре от глад...е, преживяхме няколко месеца с тръшкания, отказвания на храна и яко стискане на зъби от моя страна /удържах обаче фронта и не показвах, че това нещо ми действа по някакъв начин/. за капак на всичко 2 седмици изкара само на кус-кус, защото нищо друго не искаше да погледне... е, този етап свърши внезапно, както и започна.

Тони никога не е обичал първата и последната лъжичка от яденето..
Като започвам - дори и сам да си е поискал - все едно отрова му давам.. И последната НИКОГА не я иска.. Само да види, че свършва в купичката и НЕ и край

Първата хапка е най - трудна. Да не те отчайвам, но синът ми беше така до 3 г. възраст.

галя, и при таня го имаше това
някъде между 1г и 2г (ще те излъжа точно в кой момент)
всичко ядеше тогава (за разлика от сега), но докато опита беше лудница
вендъж хапне ли от лъжицата, всичко си идваше на мястото
гледах да я залисвам, хранехме разни играчки или разглеждахме книжки докато "пробутам" първата хапка, защото иначе хем се сърдеше, хем омазвахме всичко яко
с времето спря да го прави и взе да си се храни добре и спокойно
а после пък спря да яде всичко освен хляб но това е една друга тема и не мисля, че има връзка с това

Определено внимателно наблюдавам цялото му поведение по време на хранене от два дни - прави ми напук и иска да го обърне на игра,/обаче само на мен/, но няма да стане.
За закуска днес нарязах сандвича, поставих го пред него и си поех задълженията по оправяне на другото зверче за детската. Изяде си всичко и ме извика за сок, а после си дояде още с половин сандвич.
Обяда беше навън в движение, пица - подадох му парче - отказа, аз го прибрах. След малко - мамо, ам, дай - омете си пицата.
В къщи - плодово пюре за десерт - отказа, аз оставих бурканчето със сламка в него на масата и след малко си го изяде. Сам без капка разсипано.
Е, няма да му мине номера. Щом прав до масата може да се храни и сам, ще се храни и седнал. Като откаже или го бутне на земята - е, и кучето трябва да заблажи, а някой ще стои гладен.

Иначе не е злояд, има апетит, дори пакетче солети преди обяда не му пречи /заради проблемно растящи зъби изядохме фабрика за солети/.

Мммм даамммм - и аз съм фашага по отношение на храненето. Яде се 4 пъти на ден (3 основни плюс следобедна закуска). Само седнал и на маса. Слава богу, свекърите ми, които го гледат през деня, са още по-стриктни и от мен. Много ми е гот като гледам Галче, че не съм единствения обергрупен фюрер 

А че той иска да си играе и му е забавно - така си е, ама аз позволявам в определени граници

По градинкиге съм издала категорична забрана за ядене  . За пуканки, чипс и зрънчо - въобще дума не може да става  Тука съм адски крайна, знам, обаче Никола върви пуФкавичък, а ако му дам да яде и джънкове съвсем ще се затъркаля в Мадарската... Може само сок или вода

Сърдечни благодарности от мен на Фуси, за идеята за самостоятелното хранене. Ще пусна и клип с първото самостоятелно хранене с лъжица на дЗвера.
Наистина е искал сам да яде - ама да си беше поискал лъжицата, а не да ме прави на маймуна.
Фуси, при нас правилата за за 4-те полезни хранения, но по градинките ядем каквото срещнем /това не му разваля апетита, в часа за основно хранене си изяжда правилното количество/

Това е чудесно за всички нормално хранещи се деца. Моето не е от тях, имаше ужасни хранителни смущения, не дъвчеше, държеше храната си в едната буза по 3-6 часа, можеше да яде веднъж на 24 часа от къмаче. Проведохме обслдван и хранителна терапия при специалисти в областта - логопед и психолог съвместно. Постигнахме голям успех.
Останах много изненадана от някои методи, които сама никога не бих се замислила да приложа, смятайки ги за грешни. Един от тях беше да се научи детето умишено и целенасочено да играе с храна - да рови в чинията на майка си със собствен прибор, да пресипва парчета от една купичка в друга, да маже с шоколад по огледало, да прави дупка с пръст в маслото, да прави шишчета с различни парчета храна на клечка за зъби, да пълни камиончетата си с парчета шоколад, да търкаля ябълка заедно с топката си. Въобще - всякаква "гавра" с хараната, с цел да му стане интересна и опознавайки различните материи - меко, твърдо, мокро, сухо, кашаво, хлъзгаво, лепкаво и т.н междувременно и да яде само.
Бях изумена и пърия ми въпрос беше - А после как ще го отуча да маже цалята къща? Много лесно - оставяйки детето да играе с храната след няколко месеца то я опознава и вече я ползва само за хранене.
Наложи се също и да мляскам с отворена уста шумно, дъвчейки храна, така, че да я вижда добре. Това го мислех за невъзпитателно, но се оказа, че е от голяма полза за недъвчещото ми дете и когато се научи по късно никога не го е правил, за да му правя забележка.
Постигнахме огромен успех след тази терапия, а специалистите ми казаха, че е полезна за развитието на всяко дете, не само за тези с хранителни проблеми. Играта с храна в подходящия период 12 - 36 месеца даже развива мозъка на детето.

При затруднения от отказването, след като се постигне желания ефект, храната, с която се играе по време на хранене се замества с играчки, а след това  се махат и те постепенно.

Удачно е да се прилага при деца под 36 месеца, след това се прилагат други методи и децата се учат, че храната е само за ядене, а не за игра.

AQ, постът ти беше изключително интересен и полезен за мен. Благодаря!

А според мен си е пъхнал нещо гадно в устата и оттогава се чувства длъжен да пробва всичко преди да яде.
Самостоятелното хранене с лъжица и пръсти както са казали всички по-горе и е много подходящо в тази възраст.

AQ, невероятно полезен пост.
Докато беше по-малък и аз съм давала варени макарони за теглене по масата и подобни неща, но при положение че не е трудно хранещо се дете, не е претенциозен и злояд, рязката промяна в поведението му направо ме учуди.
Както вече писах, имам чувството, че наистина е искал да се храни сам, защото днес при изцяло самостоятелен ден, не врътна глава нито веднъж.

Хатшепсут ако беше друго дете - има резон предположението ти. Но като се има предвид колко работи е успял да натъпче в устата си с цел намаляване на болката от никнещите зъби - повярвай ми, не е близнал нищо без моето одобрение. Просто от страх да не лапне нещо опасно, за да си почеше венците, непрекъснато заничах в устата му.

Знаеш ли, права си. Сигурно си го наблюдавала много внимателно, като всяка старателна майка. Мисълта ми е, че има гуми и други материали с вкус, от който бебетата се отвращават, а възрастните /свикнали с всякакви екстремуми във храните/ - не. Само това.
Просто уточнявам.

Описаните от AQ методи са полезни, приложими с пълна сила, и дори необходими при деца без проблеми с храненето м-у 8 и 18м.Игра, мацотене,спанак по тапетите и пр е 1 начин да се опознае процеса на ядене,консистенции и пр.След 18-20м,според мен,здраво дете разбира че с храна не се играе (ако това е философията която поддържат родителите му),че има режим който се спазва от всички и пр. Процесьт на градене на хранителни навици е, разбира, се много дълъг и постепен,както повечето неща,но е и чудесно средство за манипулация и може изключително бързо да се превърне в борба за надмощие.
*
Малко встрани-един от начините за учене на гърне е баш "личен пример",като с дъвкането описано от AQ .Не намирам за особено възпитано да ходя до ВЦ в присьствието на когото и да било,но само това помогна с дъщеря ни..
*
Има редица други неща к могат да служат за учене на света след 18м вместо храна-легени с вода,пластелин,ужкимски прибори и чинии и пр.Пак е въпрос на разбиране в дома,децата знаят 2 и 200,няма универсално правилно решение.

Това е период и преминава. Йоана правеше същото. В началото се ядосвах, че не иска да се храни. Така кара около2 месеца, а сега яде като разпрана. Не го насилвай и се прави, че не е нещо кой зна какво това поведение..

А дъщеря ми продължава да е! С молби и мъка сяда на масата, все не е гладна, все яденето не й харесва, но седне ли веднъж яде нормално.
Наскоро намерих хитър начин, да прекратя постоянните молитви. Сядаме с баща й да ядем, но нея не я викаме, оставя ме я да си играе, дори ядене не й сипвам. След две-три минути тя идва сама при нас, обидена, че не е повикана за вечеря и сама си иска.