Малко фройдистко ще прозвучи, но ако детето е момче това би означавало съперник в семейството. И в обикновените семейства има съперничество между бащата и сина, а какво остава, ако бащата не е роден, а съпрог на майката.
Виж целия пост
На кой е по-лесно
- Публикувана: 22 апр. 2008, 13:01 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2008, 22:39 ч.
# 16
22 апр. 2008, 15:40 ч.
Абсолютно! Все едно да питаш кой повече обича детето си- майката или бащата.
А бе аз питам,защото смятам,че е много лесно да се биеш в гърдите и да викаш "то ще е като мое",ама май не е баш така....и за двете страни
Аз пиша от позицията на дете, което е било прието като свое (всъщност мога да употребя доста по-силна дума, но не би трябвало).
Виж целия пост
Според мен всичко опира до характерът на даден човек.
А бе аз питам,защото смятам,че е много лесно да се биеш в гърдите и да викаш "то ще е като мое",ама май не е баш така....и за двете страни
# 17
22 апр. 2008, 15:51 ч.
Абсолютно! Все едно да питаш кой повече обича детето си- майката или бащата.
А бе аз питам,защото смятам,че е много лесно да се биеш в гърдите и да викаш "то ще е като мое",ама май не е баш така....и за двете страни
Аз пиша от позицията на дете, което е било прието като свое (всъщност мога да употребя доста по-силна дума, но не би трябвало).
Аз също
Виж целия пост
Според мен всичко опира до характерът на даден човек.
А бе аз питам,защото смятам,че е много лесно да се биеш в гърдите и да викаш "то ще е като мое",ама май не е баш така....и за двете страни
Аз също
# 18
22 апр. 2008, 15:55 ч.
Зависи от човека, от самото дете, от много неща...... Няма универсален отговор. Мога да кажа за себе си. Мъжът ми има двама сина от предишен брак. Момчетата са вече големи. Живеят при неговите родители. Майка им не се интересува от тях от години и се е наложило баща им да поеме грижата. При баба им и дядо им им е по-добре, защото там има кой да готви и да ги наглежда, нещо, което баща им няма възможност да прави поради това, че работи много и го няма вкъщи от сутрин до вечер. Добри деца са, харесвам и двамата, разбираме се добре, но съм категорична, че не искам да живея с тях. Преди да се запознае с мен баща им е живял с тях и една жена с нейното дете. Нещата не са се получавали никак добре. Явно нито той е успял да приеме чуждото дете, нито тя неговите. Карали са се постоянно и не след дълго са се разделили. Може би заради това мъжа ми не е повдигал изобщо въпроса децата му да живеят при нас и слава Богу, защото не мисля, че бих се съгласила. Положението такова, каквото е сега, устройва всички ни идеално. Зная, че има много случаи, в които вторият баща или майка приемат и се грижат за детето на партньора си даже по-добре от биологичния родител. Аз не съм от тези хора за съжаление и въобще не се гордея с това, но - такава съм. В съседна тема прочетох, че съфорумка се е омъжила за човек с три деца и сега ги гледа тя, разбира се, побърквайки се. Прекланям се пред благородните и намерения и усилията, които полага, но не мисля, че това я прави щастлива.
Виж целия пост
# 20
22 апр. 2008, 16:16 ч.
Мисля си, че на един мъж би му било по- лесно да заличи разликата между "нейно" и "наше". При жената майчинския инстинкт като, че ли и пречи да се "отвори" докрай и безрезервно. Сигурно съдя по себе си. Знам, без да ми се е налагало, че не бих могла да приема чуждото дете като свое. Бих го обичала много, бих направила невъзможното то да не усети различно отношение от мен, но съм убедена, че дълбоко в сърцето ми винаги ще ги деля. И мисля, че не е толкова осъдително, а по скоро нормално.
Виж целия пост
# 21
22 апр. 2008, 16:39 ч.
Много зависи от човека. Аз мисля, че мъжът може да приеме по-лесно едно чуждо дете, но не винаги е така. Има мъже, които въобще не желаят да гледат чужди деца. Жената по-принцип може по-лесно да се привърже към детето, особено ако е по-малко. Това е твърде индивидуално.
Виж целия пост
# 23
22 апр. 2008, 16:47 ч.
В тази дискусия се пропуска една трета страна -детето .Понякога въпроса е ,как то ще приеме партньора на своя родител. Съвсем нормално е то да расте ,а с това се преминава и през различни етапи на взаимоотношенията .
Не е лесно за никоя страна - лично аз мисля ,че винаги има сянка ,колкото и да се стараят хората да я няма .
Виж целия пост
Не е лесно за никоя страна - лично аз мисля ,че винаги има сянка ,колкото и да се стараят хората да я няма .
# 24
22 апр. 2008, 16:53 ч.
Oт личен опит смея да твърдя - мъжът. Но всичко си е до човека, няма формула за това нещо.
Виж целия пост
# 25
22 апр. 2008, 16:54 ч.
До човек и душевност е според мен. Имам примери около себе си и за мъже и за жени, грижещи се за децата на партньора си всеотдайно. Общото е, че са добри и широко скроени хора, независимо от пола. Имам и от обратните примери за съжаление - такива, които воюват с детето и там пак има и мъже и жени.
Виж целия пост
# 26
22 апр. 2008, 16:56 ч.
и си много права.
И все пак да приемем,че всичко е ОК,въпреки това мисля,че винаги си остава едно малко "зрънце" и у двамата,че "неговото" е преди всичко.
Чудно ми беше това типично женска или мъжка черта е
Виж целия пост
В тази дискусия се пропуска една трета страна -детето .Понякога въпроса е ,как то ще приеме партньора на своя родител. Съвсем нормално е то да расте ,а с това се преминава и през различни етапи на взаимоотношенията .
Не е лесно за никоя страна - лично аз мисля ,че винаги има сянка ,колкото и да се стараят хората да я няма .
Не е лесно за никоя страна - лично аз мисля ,че винаги има сянка ,колкото и да се стараят хората да я няма .
и си много права.
И все пак да приемем,че всичко е ОК,въпреки това мисля,че винаги си остава едно малко "зрънце" и у двамата,че "неговото" е преди всичко.
Чудно ми беше това типично женска или мъжка черта е
# 27
22 апр. 2008, 16:58 ч.
може би е просто човешка -колкото и да сме добри не сме съвършенни .
за съжаление или за щастие ,кой знае?
Виж целия пост
за съжаление или за щастие ,кой знае?
# 28
22 апр. 2008, 17:00 ч.
От това, което виждам около себе си 3-ма мъже приеха чуждите деца и се грижат за тях като за свои и нито една от жените им не прие техните по този начин... напротив не спират да ги коментират със злоба 
....ужасно тъжно ми е понякога като ги слушам, а всичките са ми близки приятелки...
Виж целия пост
....ужасно тъжно ми е понякога като ги слушам, а всичките са ми близки приятелки...
# 29
22 апр. 2008, 17:17 ч.
Ако детето е доведено - по-лесно е за мъжете да го приемат като свое.
Ако детето е осиновено - по-лесно е за жените.
Всеки случай е различен, но според мен това което съм написал се случва най-често.
Виж целия пост
Ако детето е осиновено - по-лесно е за жените.
Всеки случай е различен, но според мен това което съм написал се случва най-често.
Препоръчани теми