Номинации за най-голяма муня

В пералнята  увит в кърпата с която си го подсушавала

Майка ми се затюхка към края на зимата, че не може да си намери шапката. Искрено се изненадах, отивайки на фризьор, виждам шапката ѝ да виси на голямата закачалка в салона. Оказа се, че два месеца си виси там, вече са се канили да я хвърлят. (То и аз толкова често ходя на фризьор).
Тази вечер се тюхка за липсващи очила. Накрая излязоха от едно чекмедже на скрина, нямат никаква работа при сешоара, пресата и машата за коса.

Аз съм изхвърляла тениска в коша за боклук вместо в този за пране, добре, че отпадъците бяха чисти и успях да я взема  неомазана.

Палма, Ла Палма и Лас Палмас

Айде и аз в кюпа мунски 😉
Ставам тази сутрин - тоалет, баня и следва грим. Но винаги преди грима пълня чаша с вода и слагам да загрява за  термочашата, в която си вземам дневната доза кофеин. Е, да де но днес незнайно защо след като я напълних излях директно студената вода в термото, без да я затопля. Щеше да ми стане чудно мазното кафе с ледена водица.
За мое оправдание само ще кажа, че това ми беше поредното ставане в ранни зори, защото работя само първа смяна и да все още беше само 5,00 ч. 😊

Явно съм в серия тези дни. Преди малко в магазина за хранителни стоки - виждам, че фризерите са изцяло празни, а си търся бланширани картофи. Виждам наблизо едно момче с униформа и се провиквам "Извинете!" То се обръща и ме глеееда, обаче не се помръдва да дойде да помогне. Ядосах се малко аз, соча му към фризерите и казвам "Бланширани картофи?!?" с физиономия на подразнен клиент. Момчето ме погледа още няколко секунди и със смесица от недоумение, обида и уплах ми отвръща тихичко "Аз съм от магазина за козметика отгоре.". Това всичкото в пълен с хора магазин.
А бе зачудих се защо ще са им сменили черните ризи с червени, но муня действа, пък после може и да помисли.
Гребенът ми вече трети ден се крие. jhbd, благодаря все пак за идеята.🙂

Служебен телефон, който рядко се ползва и рядко се зарежда.Виждам че трябва да се зареди и търся зарядно, на работа и в къщи, не го откривам , а той вече угасна и не се знае дали не ме е търсил някой.Прибирам се и пак започвам да търся, откривам част от зарядното при нещата на мъжа ми и почвам да мърморя кога и него са успели да докопат и разглобят, изваждам другия край от контакт в детската, включвам го и на вечеря пак започвам лекцията. Обяснявам коя част къде съм открила и те започват да ми се смеят. Кабела бил на  видеорегистратора, а децата прехвърляли от телефона снимки на компютъра и затова не било цяло зарядното, в крайна сметка продължавам да издирвам моето.

Той е пътешественик не от вчера, но онава пътуване просто беше откачено. Наред с това е голяма блейка. )

От скоро живеем в чужбина...скоро, скоро, почти 6 месеца. Идват ни гости от България и понеже колицата ни е малка, се разделяме на движещи се с автомобил и движещи се с градски автобус. Вчера след дълго обикаляне и разглеждане на забележителностите, пратихме децата с колата и с приятелката ми решихме, че ще се прибираме сами. Тук вече започна цирка. Първо около 5/6 таксиметрови фирми ни отказаха кола, хванахме просто час пик, реших едно свободно такси да го спра ръкомахайки му, онзи ме изгледа супер странно. Решавам да се допитам до Гугъл, навигир ме до коя спирка да стигнем, кой автобус да вземем. Добре де, ама и от двете страни на платното има спирка, коя е нашата? Нямаше и чакащи, за да питаме някого. Решаваме, че ще се върнем обратно до центъра (това го мога) и от там ще си хванем номера и посоката ( и това го мога). Да, ама на втората крачка виждам номера автобус, който Гугъл ми препоръча, макар и с прикачване на още един. Скачам като газела през платното, намърдвам се вътре и изстрелвам въпроса “ходите ли до Еди-кой-си квартал”, чувам да и сме готови да се настаним на седалките. Добре, че шофьорът попита последно за къде сме и ни смъкна набързо, като уточни, че това не е нашата посока. Вече се търкаляхме от смях с моята приятелка, толкова абсурдна ситуация...
Пуснах навигацията пак, заведе ни на др спирка, с друг номер автобус, че и директен към квартала при това. Този път имаше и кого да попитаме за посоката, но автобусът не дойде по разписанието в интернет. Накрая видяхме отново автобуса с прикачането, качихме се, а вътре същия шофьор, който ни смъкна преди около час
От там нататък се оправихме, мм ми е обещал курс за ориентиране, че е зле работата. Благополучно след близо 3 часа си бяхме вкъщи

Отивам за първи път на гости в чужбина на дъщеря ми и първия ден с нея до работа. Дума не знам на английски. Пише ми тя на едно листче кой номер автобус да хвана, на коя спирка да сляза. И аз и казвам, като се кача в автобуса ще покажа на шофьора. Тя се смее , че и да му покажа и ми обясни, няма да го разбера. И драска още нещо на листа. Намирам спирката , качвам се на автобуса, шофьора съответно ме пита нещо , аз залепям листа на прозореца и той започва да кима. Сядам аз , идва ми спирката , шофьора слиза идва при мен за ръчичка и ме сваля. Прибирам се и звъня доволна на дъщеря ми че съм се оправила. А тя се смее: Добре че написах най- отдолу " Аз съм глухоняма", че така или иначе щеше да ръкомахаш

Благодаря ти! Добре се посмях. А дъщеря ти е находчива.

Морски бриз, и аз се посмях от сърце. 

От същия този престой имам още 2 БайГанювщини. Пак на нейната работа , дава ми ключа за Вц. Влизам, свършвам си работата и се оглеждам от къде да пусна водата само едно въженце от тавана. Дърпам го с насмешка че още са с въженца, не като нас в 21 век и като започна да пищи една ти ми аларма, не мога да сваря да излизам. Събрах цялото заведение , та се катериха да я изключват. Въженцето било за инвалиди, ако не можеш да станеш от тоалетната чиния . Било написано... но не и на бг Щерка ми започна да ме нарича Мама дизаста / мислех че е нещо много мило на бг, а то Мама- бедствие /

Морски бриз, крайно време е да понаучиш малко английски или поне да минеш подробен инструктаж преди гостуване.

Минах, минавам..., но забравям Тела с бг картата на щерка ми у мен и имам инструктаж: Хелоу! Ши ис ън Ингланд.. и диктувам другия и номер. Обажда се англо говорящ господин , важна особа и аз по инструктаж си изпявам песента, ама той ме пита нещо oт рода с кой говоря и аз да се донаправя на англичанка:I am your mother! /iискам да кажа Аз съм нейната майка/ и господина Ок , Ок . Bye . Предавам и гордо как съм се справила... е, не бях. Казала съм му : Аз съм твоята майка