Разпети Петък е...

  • 4 496
  • 88
# 15
Днес е най - строг пост, дори и вода не се пие.
Днес не се подхваща /работи/ нищо.
Вече да съм припаднала и уволнена...
Това, че не правя всичко по канон, не означава, че си нямам вярата вътре в мен. Предпочитам след цялата човешка еуфория, да си запаля една свещ на спокойствие и да си помисля.
Виж целия пост
# 16
Сега,като се замисля...малко ми е мъчно,Боре.
Но по-важното е,че е възкръснал за нас.
За нашите грехове,за нашата болка.
Страдал е много,пак заради нас.
Но на кой ли му пука... Cry
Истината според мен е една-на никой не му се мисли чак толкова за Исус и истинността на празника.
Всеки се интересува повече от ''графика'' си за празника,от яйцата,козунаците и мръвките.
А Исус....малко са тези които мислят точно за него... Tired
А е жалко...но е факт.
Поне моето мнение е такова.
Виж целия пост
# 17
Той умря, но възкръсна!!!  Peace
Радвам се на този празник. Не тъгувам. На Великден празнуваме победата над греха, смъртта и Сатана.

Поздравявам ви с линка в подписа ми.
Виж целия пост
# 18
Борисе, благодаря ти за темата.

Замислих се и ми стана тъжно, не е важно дали постя или не, дали работя или не, дали пия вода или не, а какво нося в душата си в точно този момент и до края на този ден. А то ще е болка, но с предчувствието за възкресението, което ще се случи.
Виж целия пост
# 19
Преди Велик ден и на Велик ден няма място за тъга и мъка, а по-скоро за размисъл и преоценка, за радост и благодарност.
За нас източноправославните Велик ден е бил и е по-важният, по-големият и смислен празник, за разлика от католиците, които празнуват с такава сила само Рождеството на Исус.
Ние православните вярваме, че именно Възкресението е безспорно най-важният момент от живота на Исус и се радваме на този факт.
В забързаното ежедневие обаче рядко ни остава време да мислим за стойностните нещта в живота, за това нека посрещнем Велик ден  с положителни мисли и емоции и запалим свещ за здраве и успех.
Весел празник и бъдете здрави.
Виж целия пост
# 20
Великден е празник. Празникът е ден за празнуване, нали? Защо трябва да се скърби в навечерието му? Благодарността и смирението са съвсем различно нещо от тъгата.

Борисе, а ти тъжен ли си?
А вярващ? Християнин?
А на църква ходи ли?
Честно.
Виж целия пост
# 21
Великден е празник. Празникът е ден за празнуване, нали? Защо трябва да се скърби в навечерието му? Борисе, а ти тъжен ли си?

...защото на Разпети петък той още не се е случил... Rolling Eyes

Но все пак вярващ човек знае, че свещените дни са лични като преживяване. Днес може да не отида на църква, но това няма да означава, че не съм изживяла деня със сърцето си.

Светли празници на всички и нова глътка въздух на възкресение Hug
Виж целия пост
# 22
Не съм запозната с канона. Нека по запознатите кажат дали "трябва" да се тъгува или да се радваме, че заради греховете човешки се е жертвал, един вид изкупление... тоест егоистично по човешки да се радваме, пък  иначе да ни стане мъчно за него. Не знам. Каквото и да е - най-важното е да ти идва отвътре, та какво трябва или не трябва...
Нали е възкръснал, това нали е радостно...или?  newsm78
Някакси не си го представям да тъгувам и да се радвам по план скица - в петък рева, в неделя вече хвърча от щастие... вярата би трябвало да е доста по-осмислено нещо и вътрешно, сопред който както и каквото...

Препоръчвам филма "Страстите Христови" под режисурата на Мел Гибсън. От него ще ви стане ясно за какво точно скърбят днес християните. Гибсън го е представил много нагледно. Да - Великден е празник, но Разпети петък е ден за скръб.
Виж целия пост
# 23
Тъгата Борисе е чувство което за съжаление не идва по желание ... А ти тъгуваш ли за Христос?Днес. Конкретно.... Аз лично се радвам когато виждам усмихнати лица и пълни торби. Вяртата на Христос е в доброто, а доброто не носи тъга - доброто радва и прави човека доволен и вярващ!!!! Може би незнаеш, че Христос възкръсва и именно това възкресение е повод за радост...
Постави се на мястото на хората които са вярвали в Христос.. или пък на местото на Дева Мария след като разбират, че Христос е възкръснал....
Виж целия пост
# 24
Като бях в Германия на Разпети петък хората действително се държаха,както ние се държим,когато някой почине. Не слушат високо музика, гледат да са тихи и смирени.
Денес колежките казаха пък,че дори вода не се пиело на Разпети петък...а аз сигурно баш заради това не се напих днеска на вода.  Сама си избирам как да преживявам християнските празници. Ходенето на църква е последното нещо,което ме настройва по-специално. Предпочитам да си запаля свещ вкъщи или на връх Великден да постоя в двора на църквата със семейството ми и близките ми.
Виж целия пост
# 25
Да, истински вярващите скърбят или би трябвало. Канонично вярващите имам впредвид, но този който не е сторил нищо лошо на никого е по-свят, отколкото този който скърби, защото така трябва.
По темата: тъжно ми е, не за друго, а защото хората не се и замислят какво значи този празник и защо изобщо ни е нужен, а за съжаление както някой писа гледат да се налапат с яйца и козунаци. Е, не е ли тъжно?! Tired
Виж целия пост
# 26
Съгласна съм, така е. На Разпети петък тъгуват тези, дето не са участвали в разпъването, не говоря за днешност. Това е по-тъжното. Възкресението всеки си го присвоява, всеки си мисли, че го е заслужил.
Виж целия пост
# 27
Сънувах сън

Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
Потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред - по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: "Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...

Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)
Из сборника "Копнеж по вечността", публикуван в Интернет от Православна беседа

Ето и линк с информация за деня, прочетете и решете кой, как и за какво да тъжи и празнува http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnat … /Veliki_petak.htm


Виж целия пост
# 28
Шехина, не съм искала да звуча цинично. Моята вяра е малко по-различна като усещане и преживяване. Не съм ходила на църква на Разпети петък. Това не ме прави лоша, а различна. Не обвинявам никого, съответно, че не ходи, а конкретно питам автора на темата дали разбиранията му се покриват с действията -т.е. дали и неговата жена не е пазарувала днес, дали и той не мисли за почивните дни, а не за Разпятието, дали е ходил на църква и т.н.
Животът е циничен, важното е да съхраним добротата в душите си..
Аз все пак съм с настроение за празник. Пожелавам на всеки по малко от моето! И не мисля, че темата е лоша. Аз помислих, имах си нещо подобно на  минутките със сирената на 2 юни.

П.П. Относно цитата на думите ми - целенасочено казах ''в навечерието на празника'', не на самия ден.   Wink
Виж целия пост
# 29
Никъде не е казано, че Христос очаква от нас да го обичаме сантиментално.

А и аз съм грешница.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия