имаме ли нужда от помощ...

Публикувана: 3 май 2008, 00:13 ч.
Последно мнение: 16 апр. 2009, 12:43 ч.

5 922
46

S

# 15 3 май 2008, 20:19 ч.

ИСКРИчКЕ,историята ти ужасно ме натьжава,но и ме обзема ярост кьм мьжьт ти.НО като е намерил начин да бьде щастлив-остави го.не мисли повече за него.
моля те ,както всички момичета от тук,да си силна миличка и да намериш нещо заради което да продьлжиш.незнам какво друго да ти пиша...
просто искам да знаеш,че и аз сьм до теб. Hug

Hug

Hug

Hug

тук е сьбрана цялата ми сила ,която ме крепи,да се справям с ежедневието и да продьлжа напред...
виждам,че посред нощите не сьм сама вьв темите ни тук.
явно,че дните някак си ги преживяваме,НО НОщИТЕ НИ МИНАВАТ БЕЗКРАЙНО БАВНО И ТЬЖНО.
ОБИчАМ ВИ МОМИчЕТА И СЬМ БЛАГОДАРНА,чЕ ВИ ИМАМ ЗА ОПОРА И ПОДКРЕПА. Hug

Hug

Hug

Hug

Виж целия пост

# 16 3 май 2008, 21:32 ч.

Който има възможност да посети психолог - да го направи. Ще е само за добро.

На всички ни се иска да говорим за загубата си, а няма с кого. На близките бързо им омръзва, или пък се надяват, че ще станем такива, каквито сме били преди, за има-няма пет минути. Психологът поне трябва да те изслуша и да ти каже, че не откачаш. Само това да направи е достатъчно много. А ако успее и да ти докаже защо трябва да продължиш да живееш, цена няма да има.

Искрице, мила, Hug

Hug

Как можаха да ти се струпат толкова много изпитания наведнъж? Днес си мислех за един от романите на Даниел Стийл, в който главната героиня също изживяваше много сериозна загуба - мисля на съпруг, оставаше съвсем сама, без доходи, но в крайна сметка успяваше да прояви таланта си и животът й тръгваше в съвсем друга посока, от тази, за която беше мечтала и очаквала. Романите са романи, но животът често навързва такива обстоятелства, които никой автор не може да измисли. Да вярваме и се надяваме в доброто развитие на нещата в крайна сметка! Аз вярвам в теб!

Виж целия пост

# 17 4 май 2008, 02:05 ч.

ЛИЛИБОН мисля си, че близките го правят това прекъсване на разговорите за починалите с "добри намерения"
те си мисляат, че след като те имат нужда да забравят или да не говорят - и другите са така
не е от лошо

ИСКРИЦЕ, знам това отдавна в сърцето си...честно казано предполагах още преди да пишеш и дори да намекнеш
искам да ти кажа, че има случаи когато колкото и да е трудно май е по-добре да е сам човек....
но ти не си сама - имаш две малки слънца, едното е все пак съзряващ мъж...
позволи им да ти помогнат, а после ти им помогни
а най-добре иди на психолог - няма да ти отнеме болката и няма да сътвори чудо, но ще имаш в този труден момент човек с който просто да говориш...да излееш гнева и страданието си...да разкажеш и да получиш евентуално съвет как да трансформираш безкрайната болка и гняв и празнота в тиха тъга и примирение и как да продължиш напред
съжалявам, че болката ти се е удвоила от предателството...съжалявам че вместо любов си получила удар в гърба и лъжа
прегръщам те и знаеш, че макар да не знам как да разговарям с теб сега в твоята болка съм винаги насреща ако имаш нужда то мен

Виж целия пост

The sorceress

Редовен потребител

# 18 4 май 2008, 13:03 ч.

Тъй като вчера бях много афектирана от поредното изпитание пред Искрица, забравих да изкажа моето мнение по темата.
Най-големият ми отдушник се оказа форумът. Когато никой от роднините ми и приятелите ми не искаше да говори за случилото се, на момичетата тук не им омръзна да го преживяват с мен. Няма да се изморя да благодаря за това и да твърдя, че не полудях само благодарение на форума.
С психолог говорих едва преди няколко месеца. Не че отидох при него с цел да говорим именно за случилото се. ПРосто с времето се сприятелих с училищната психоложка. Вероятно няма знанията и уменията на психолозите от големите градове, но в известна степен ми олекна. Първо - защото се оказа, че повечето от реакциите ми са съвсем нормални. Че не съм луда. Второ - защото винаги има желание да говорим за смъртта и всичко свързано с нея и след нея. Повечето хора не обичат да говорят за това и намират начин да избягват темата. С времето се научих да не ги закачам по въпроса. Но е хубаво да знам, че с нея мога.

Виж целия пост

B

# 19 5 май 2008, 01:59 ч.

Да имаме нужда от помощ, всички имаме нужда да говорим за случилото се, да се оплачем като ни е мъчно и т.н. но в България още го няма това мислене което е в по-развитите страни. Тепърва ще се поменя мнението че да отидеш на психолог не е = на ку-ку. Хората ходят за какви ли не глупости на редовни сеанси при психоаналитици, пък да не говорим за нещо такова, или си имат групови терапии просто някакви начини за справяне със ситуацията. А тук как е? Мълчиш си, не говориш, да не засягаш болната тема, рядко има приятели с които да можеш спокойно да говориш по въпроса. И тук е момента да кажа: БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА!!!
Вие сте моята групова терапия bouquet

bouquet

Искрице моля се това да е последното ти изпитание.

Виж целия пост

T

# 20 5 май 2008, 19:53 ч.

Аз бях на психолог, но освен да ме изслуша срещу скромната сума от 30 лв. на час, не получих нищо друго. Мисля, че форумът помага повече. Както и плановете за бъдещето.

Виж целия пост

D

# 21 7 май 2008, 18:59 ч.

След първия аборт бях на психиатър - за разлика от психолога той е лекар и може да предписва и лекарства при нужда. Бях в много голяма депресия натрупана заради починалия ми от тежка болест баща и 3 месеца след това - аборта. Така че психиатърът ми помогна с разговори и с лекарства.
След това бяха момичетата от форума, за което безкрайно съм благодарна! Hug

Hug

Сега след втория аборт се чувствам доста по-силна и смятам, че само с помощта на съпруга ми (който този път не си мисли, че ще стана същата за 5 дни) и на форума ще успея да преодолея страховете и мислите си.
Като напиша нещо и получа съвет или утеха тук се чувствам окрилена, дори и да си поплача, се чувствам разбрана и след това някак си по-бодра.
Още не правя планове за бъдещото, опитвам малко по малко да си вляза в ритъма.
Прегръщам всички вас и искрено пожелавам проблемите да останат зад гърбовете ни!

Виж целия пост

C

# 22 9 май 2008, 12:36 ч.

Момичета, нямам време в момента да изчета темата, но искам да ви кажа, че психолога помага Peace

Peace

Казвала съм го много пъти тук - отидете ако усещате, че имате нужда и че потъвате все повече! Аз ходих, но чак когато бях бременна втория път и много, много съжалявам, че не отидох преди да забременея. Имайте предвид, че следваща бременност е много трудно, хормоните влошават нещата и аз лично изпуших тотално в един момент.
Нищо особено не е... просто си говорите, но на мен ми помогна доста. Много неща осъзнах, страхове дълбоко подтискани от преди. Най важното е, че точно тогава успях като че ли да си простя и да притъпя вината, която изпитвах. Ходих 3-4 пъти, което е малко, но ми се отрази добре. Потърсете помощ, не е срамно - ако не ви помогне, няма да навреди! Peace

Peace

Виж целия пост

P

# 23 11 май 2008, 17:46 ч.

При мен нещата, който най-много ми помагат, са този форум и съпругът ми! Благодаря на всички майки, който пишат тук! Ако не бяхте вие, сега сигурно щях да съм в жълтата сграда Cry

Cry

! Съпругът ми играе ролята на нещо като прихолог, но понякога много ме ядосва, когато се държи сякаш нищо не се е случило. Той твърди, че така му било по-лесно! Аз не мисля така, Според мен, по - добре е да се говори за проблема, отколкото да си го тайш вътре в себе си и да си мислиш, че може да го забравиш!!!

Виж целия пост

B

# 24 11 май 2008, 18:21 ч.

Пипи, съгласна съм с теб. И на мен този подфорум ми помага много дори когато само чета и не пиша пак. Само с едно не съм съгласна не се ядосвай на мъжа си, всеки по различен начин приема случилото се, това не значи че не му е мъчно, може да си мисли че като не говори не бърка в раната и предпазва и теб. Нали знаеш че мъжете приемат нещата по свой техен си начин те са МЪЖЕ все пак. Wink

Wink

Hug

Виж целия пост

T

# 25 11 май 2008, 20:24 ч.

Така е. Аз също отначало много исках да говоря за това, но сега вече не искам да се връщам. Искам да запазя само хубавите спомени и надеждата, към останалото предпочитам никога да не се връщам, особено пред хората, които в повечето случаи се интересуват от сензацията.

Виж целия пост

R

# 26 11 май 2008, 22:49 ч.

Аз единствено и само с вас си говоря по този проблем .Съпруга ми и той отбягва да говорим по тази тема . Сигурна съм ,че не иска да ме разстройва и затова .

Виж целия пост

L

# 27 12 май 2008, 18:18 ч.

Искрице мили4ка и аз много съжалявам за постъпката на мъжът ти.Разбирам те прекрасно ,за6тото имам много близка приателка с твоята съдба.В момента изживява6 загуба и предателство Безскраино много БОЛИ.Трудно е да се говори на тази тема,но и аз 6те кажа:НЕ СИ САМА ние винаги 6те сме тук и 6те бъдем готови да помогнем.И според мен е добре да се обърне6 към психолог,за6тото са ти се струпали стра6но много не6та и мисля 4е професионална помо6т би ти помогнала.МНОГО СИЛНО ТЕ ПРЕГРЪ6ТАМ,ЗА6ТОТО ЗНАМ КАКВО ИзПИТВА6,ДАНО БОГ ТИ ПОМОГНЕ ДА НАМЕРИ6 ПЪТЯ СИ И ОТНОВО ДА ПРОДЪЛЖИ6 НАПРЕД.....ЗА ТЕБ Hug

Hug

Hug

Hug

Виж целия пост

L

# 28 12 май 2008, 18:34 ч.

И аз 6те кажа 4е само с вас моми4ета говоря и споделям страховете и болката си.И аз мисля 4е хората около мен не ме разборат и дават странни съвети,а аз нямам нужда от съвет,а от някои които да ме изслу6а и да ме разбере както се слу4ва тук с вас.Преди седмица ходих на лекар.Поисках да ми изпи6е някакви антидепресанти(за6тото вси4ки около мен смятят 4е имам нужда от това),а той ми каза 4е нямам нужда,каза 4е съм в следродилна депресия и 4е е нормално тя да продължи около месец и половина.
ЗА ВСИ4КИ ПРЕКРАСНИ МАМИ Hug

Hug

Hug

Hug

Hug

Hug

Виж целия пост

M

# 29 12 май 2008, 21:51 ч.

Цитат на: pipi_82 в нд, 11 май 2008, 17:46

При мен нещата, който най-много ми помагат, са този форум и съпругът ми! Благодаря на всички майки, който пишат тук! Ако не бяхте вие, сега сигурно щях да съм в жълтата сграда Cry

Cry

! Съпругът ми играе ролята на нещо като прихолог, но понякога много ме ядосва, когато се държи сякаш нищо не се е случило. Той твърди, че така му било по-лесно! Аз не мисля така, Според мен, по - добре е да се говори за проблема, отколкото да си го тайш вътре в себе си и да си мислиш, че може да го забравиш!!!

Peace

Hug

ви всички

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

511
0

Родители, преживели загуба

Забременяване след мъртво раждане

231 765
1 439

Родители, преживели загуба

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

2 006
3

Родители, преживели загуба

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.