Кога и как започват децата да се защитават сами?

Децата започват да се защитават сами, когато усетят, че няма кой друг да го направи.
Дъщеря ми е много кротко дете, което никога не се бие. Но, преди дни на площадката едно дете рязко й дръпна кофичката и клекна с гръб до нея в пясъка. Дъщеря ми мина пред него, взе си кофичката си и продължи да си играе.
Е, та това е като не му седиш зад гърба ще се научи, че може и само да се отбранява.

съгласна съм

Моят отиваше в ъгъла и хлипаше,когато го закачаха-никога не си връщаше или пък сам да удари.
Обаче от известно време насам е започнал да се пази и да удря,когато го ударят.
Не го възпитавам в противното.
Предпочитам да може да се защитава.
Преди половин година станах свидетел на такава агресия,че ми се доповръща от болка.
Той седнал на количка да се вози в едно заведение.
Отива при него и друго дете и се качва.
В следващия момент решава,че количката ще  е само за него,нищо,че синът ми е пуснал стотинката и е бил пръв там.
Опита се да го избута-Павел седи и не мърда.
В следващият момент се обръща светкавично към него и забива показалец в окото му и натиска с пълна сила.
Малкият изпищя като на заколение,аз скочих,отидох за секунди и го дръпнах от количката.
Треперене,гърчове,напика се,окото му сълзи,той се мята в мен като риба на сухо.
Майката на детето стана,видя,че не е нейното,което плаче и си седна обратно на масата.
При все,че огласихме заведението с писъци и сервитьорката дойде да му носи вода и салфетки,разпитва ме какво точно стана и т.н. и онази овца беше на една ръка разстояние и чу всичко продължи да си седи невъзмутимо и да смучи цигарата.
Детето и какво да го виня-детска му работа,обаче тя поне можеше някаква съпричастност да покаже,да се извини поне.
Естествено си тръгнахме веднага.
От тогава предпочитам да удря щом го ударят.

Като изключим варианта за домашно насилие или умишлено учене на бой, според мен не зависи от това дали мама е до тях, а от характера. Вродено им е, някои никога не започват да се защитават.

Е, хайде сега - никога не почвали да се защитават някои деца.
Аз не съм видяла дете, дето да стои и да понася удари доброволно. Или бяга, или пищи, или реве, или се бие. Всички тези реакции са вид защита.
И аз, ако видя, че ме напада някой як мъжага, няма да му налетя на бой, а ще пищя и ще бягам.
Боят не е единствената защитна реакция, не обърквайте понятията!

Забелязала съм ,че при започването да посещава детско заведение като градина или ясла Децата като ,че ли осъзнават,че сами трябва да се бранят.Моето още не ходи,но с баткото беше така.

Хакиба и какво щеше да стане, той да бръкне на другото в окото, а то в другото негово ... и какъв е плюса? Ако не се беше намесила какво щеше да стане? Децата не трябва да се въzпитават да отвръщат , просто родителите им трябва да ги въzпитават. Ти zащо не отиде да си поприкаzваш с майката на другото дете ? 

Съгласна съм,и аз нямах впредвид само боя като ответна реакция


kloie,сина ми е на ясла от три месеца,обаче още не може да се брани.Замислям се всъщност дали не може(или просто аз не съм го виждала),и дали не се случва това когато ме няма.А когато съм до него тогава да разчита на помощта ми,защото знае че ще я получи

Аз не мисля, че е лошо, че се научила когато я ударят да удари ... напротив - смятам, че това е необходимо, особено за деца, които ходят на ясли и градини ...
Всъщност както знаем не са виновни децата, а родителите ... и докато има родители , който си чоплят носа на пейката докато децата им блъскат и удрят моето дете, то дотогава ще го насърчавам да удари когато го ударят ... Въпреки, че малък и още не се сеща да се защитава, то благодарение на тези деца на описаните родители болезнено ще се научи ...

Както са ти казали, детето ти само ще си намери защитната реакция и изобщо не е необходимо тя да е бой. Вярно, за по-малките деца приказките не сработват, но може да се научи да отбягва агресия.
Моята дъщеря тръгна рано на ясла и на мен ми изглеждаше, че е малка и беззащитна, докато на по-голяма възраст не я видях да се репчи на друго дете /от нейния калибър/ и да отбягва друго /по-едро от нея/. Обяснявала съм и, че да се бие не е хубаво, а да говори убедително /ала госпожата/, тя сама е разбрала кога и как върви - не напълно, де, но все пак.

Hakiba   - просто се ужасих и ми се доплака , като си представих тази грозна сцена 
Винаги , най - много съм се ужасявала на малкия да не му пострадат очите 
Нали сега е добре детенцето ти ?
А другото колко голямо беше ?

Колкото и да е неправилно и да скочат сега всички ССФ , заклевам се , че ако това се беше случило с моето дете , майката на другото щях да я пребия от бой 
А ако детето и е било голямо и то щеше да отнесе шамар , със сигурност ...

И винаги съм го казвала в много теми - не е вярно , че всички деца са ангелчета и са добрички .
Има злобни и гадни деца , както и такива възрастни ! Къде се крият причините за това е друга тема !

Относно случката с окото. Един ден, преди доста време, на три беше синът ми, когато тръгна на градина, един ден, като се ядоса и се насочи към окото ми. Аз се втрещих. Откъде му беше хрумнало?! Не съм го питала изобщо как се е научил, директно минах към разясненията и натъртих, че ако това се случи отново, няма да има думи, а бой. Е, случи се. Хич не го изчаках, а през ръката го пляснах. Придобих свиреп вид и последва тежко наказание - изолиран в коридора. После дълги, скучни разговори и напомняне всеки ден, без даже да е посягал. Години по-късно НИКОГА не си е позволявал да посегне към око.
Имаше и наченки на душене. Пак в същия период - хваща за гушата. Мерките бяха същите и това също беше изкоренено в зародиш.

Така че, децата, колкото и добри да са/ синът ми никога не е бил агресивен/, експериментират с разни хватки.Особено в тази възраст. Задължение на родителя е да види тези неща и да се справи с тях. Първите дни от градината синът ми вечно беше с подути очи и драскотини по врата. Ясно откъде е научил номера с окото и душенето, но ако аз не бях реагирала, келфайда, че дето ми е добро. Явно и другите родители са си свършили работата, защото много скоро почна да се  връща читав и без видими белези. Освен това децата растат. Осъзнават се, свикват да бъдат в колектив, да си делят играчките, да бъдат по-търпеливи. Ей такива неща. Първоначално, като тръгнат по ясли и градини, навлизат в непозната среда и почват да маркират територия. После се опознават, свикват, социализират се и нещата се подреждат.
В цялата група сега има само едно дете, което продължава да ги млати, ама то си е в реда на нещата, даже не се оплакват вече, оправят се с него, няма нищо притеснително. Само са го квалифицирали като "лошо" и хич не им пука. То, детето, вече може и въобще да не ги удря, ама етикетът си му стои. Тка че, научават се и да се защитават, и да контролират собствените си изблици.

Не съм склонна да вярвам, че в  крехка възраст едно човешко същество може да бъде обявено за лошо. Просто някои родители по-малко работят с децата си. А някои "работят" в грешната посока.
Нито добротата, нито лошотията извират от нас с раждането и ни поглъщат изцяло. В някакъв смисъл те се възпитават и канализират. У всеки от нас има и лошо, и добро. Кое ще изплува на повърхността и кое ще доминира е въпрос на усилия от страна на родителя и на воля от страна на детето.

да ... не може да се учат децата на самораzправа, докато има майки отговорни zа тях . Е да се пребиват майките вzаимно не е редно, но да си прикаzват и да си правят zабележки може 


Ми като гледат майка им да пребива някого от бой .. и сигурно си мсилят, че така се прави ...

Напълно поддържам тезата ти,а тактиката ти за справянето ти със ситуацията с окото и душенето е същата като моята,с единствената разлика че Александър от немайкъде си беше се научил да хапе,и то не когато е ядосан,а когато се радва за нещо .Както ме гушка и целуваа и хоп...хам за ръката .Слава богу експериментира в/у мен,но и да беше посегнал на някое дете аз винаги съм на една крачка разстояние и бързо щях да му стопя желанието за това .На този етап от развитието му се старая да предвидя действията му(повечето пъти успешно,все пак е моето дете),но тези на другите деца не мога(и затова съм винаги почти залепена за него).Страхувам се че може да се получи нещо такова както онзи ден,когато уж се гушкаха с другото дете когато то го стисна за вратлето...а майката на това дете не се намеси навреме,и не достатъчно адекватно според мен(но това е друга тема която няма да отварям).

Огнян беше също толкова беззащитен и кротък на възрастта на която е твоете детенце в момента ... сега, година по-късно, вече има известни защитни реакции...

мисля си, че такива се изграждат с времето, просто мъниците придобиват опит, както личен, така и пасивен - като наблюдават какво се случва около тях...

когато беше по-малък сме имали всякакви случки с агресивни деца, най-фрапиращата беше следната: по-голямо дете, в парка, уж си играят нещо, обаче изведнъж момчето застана в гръб на моето дете и започна да го души през гушката, вдигна го във въздуха даже, Огнян започна да реве неистово, а онова същество така беше сключило ръце, че по никакъв начин не можех да си изкопча детето, майката на момчето си седеше отстрани и подвикваше вяло нещо, най-накрая момчето пусна Огнян и започна да го плюе (по-скоро да храчи и плюе върху му) и да му вика "Нещастник, що ревеш бе, ти си лош, щом не можеш да си играеш..."

виждам по-горе, че е имало подобна случка и с други мами и малчовци...

оттогава всякакви миролюбиви мисли, че не бива да се отговаря на агресията с агресия, ми се струват неприложими... напротив, аз съм казала на моето дете, че не бива никой да го удря, щипе, хапе или дере и че ако някой направи това, той незабавно трябва да се защити, както сметне за добре... толкова...

освен това, не стоя безучастно острани, да видя аджеба дали той ще се справи сам, мъничетата нямат достатъчно социален опит да знаят кое е лошо и кое добро, аз съм там, за да го науча от какво да се пази, именно защото с напредването на възрастта той все повече ще се отделя от нас