"Вие бедни ли сте?"

Добре де, може би не се изразих правилно. Вярно, че ходят, но също така е вярно, че уважавани са хора с определни професии и образование-лекари, учители, инженери, артисти и т.н. Те се водят средна и висша класа. При нас май не е точно така, класата са определя от дохода и колата. И никой на запад няма да се прехласва по мерцедеса на наркопласьора и да го счита за висока класа.

Лара, обръщаш се към мен, цитирайки мои постове, като правиш коментар към тях без основание, влагаш в тях несъществуващ смисъл,това не приех, нормално е да не го приема. Първият или ентият цитат са адресирани към конкретен човек, независимо дали е към мен или не и съдържат лични обръщения и нападки, което е меко казано излишно. Не пиша, че касаят само мен. Нека бъдем точни. Иначе чужди мнения приемам, не са ми проблем.
На въпроса какво или дали някой е богат- беден /или какъвто и да било/ не мога да отговоря, че това не е важно, тъй като не това ме питат. Аз обичам да отговарям точно на поставени ми въпроси. Не шикалкавя, особено с децата. Ако не отговоря- ще се намери кой да го направи, със сигурност, затова предпочитам този отговор да дам аз.
Е да, малкият син не ми задава такива въпроси, но от личен опит знам, че и на него ще му дойде времето така, както дойде времето при големия ми син. Децата през зимата играеха и у нас /имам личен и постоянен контакт с деца, за чиято възраст е нормално да знаят какво са парите, как се изкарват и харчат/ и не мога да кажа изобщо, че постоянно парите и цените са им били тема на разговор.
Да знаеш какво е дадения обект е едно, да знаеш от къде идва и как да го използваш рационално е друго, да го издигаш в култ- съвсем различно. Дано този път да е ясно. За сина ми поне вече е ясно, че между тези неща има разлика. Полезно би било тези неща да не смесват, защото са различни.
Не се притеснявам да обясня, че за покупката Х нямам средства, не ми е срамно да го обясня, защото понякога истината е точно такава. Няма смисъл да си съчинявам причини. За никого не е полезно. Винаги пък се стремя да обясня, ако считам, че покупката У е безсмислена или че оферираната за нея цена е прекомерно висока. И това намирам за полезно.

 Все още не са ми задавали такива въпроси,нито съм чувала някой да ги пита подобно нещо.
 Децата ми знаят от къде идват парите ,и че не всички хора получават еднакви заплати.
 Купувам това,което смятам за необходимо и добро за тях и за нас.
 Ако преценим,че нещо не ни е необходимо просто обясняваме защо няма да вземем това или онова.
 
 

Някак странно ми се струва слагането на златни украшения в един кюп с компютъра или акумулаторното моторче на едно място с книгите...

Дъщеря ми е на 5 и половина и няма абсолютно никакво отношение към парите.Нито към това дали някой е богат или беден,или дали обувките на приятелките й са "маркови" или не.Тя определя нещата като хубави и грозни.Нямат парична стойност.Синът ми вече е нормално да има голяма представа за парите,защото е на 18г.,но това,което много ми харесва при него е,че приятелите му са подбрани не по финасови възможности,а по общи интереси и възпитание.Преди два дни обаче спомена,че в училище с приятели са обсъждали заплатите на родителите си,но не с цел показност,а напротив.Много от приятелите му са споделили,че родителите им,с висше образование и на отговорни длъжности,особено в банки,получават малки заплати.Неминуемо е,че децата растат и финасите на семейството не може да останат неизвестна величина.

Judy, ще цитирам първият си пост в темата и последващият от твоя страна, за да видиш, че не съм влязла тук да се уточнявам с теб, а за да изразя личното си мнение. Ти вече беше изразила своето, но въпреки това ТИ се обърна към мен, опитвайки се да ме убедиш в своята позиция.
Нямам намерение, нито да споря с теб, нито да те убеждавам в нещо, но обвиненията ти към мен са безпочвени.

Нямам нищо против, пиша пак, да разсъждаваме по темата- всеки да го прави, само без излишни и неверни тълкувания на чуждите постове. Мисля, че е ясно. В цитатите, които си дала има позиции, в това няма нищо лошо. В моите цитати- това, за което писах, че не ми е приятно да чета, а именно- опит за тълкуване на неказани неща и интерпретация на личния ми живот, в частност на на поведението ми, което не знаеш какво е.
Ако по темата имаш нещо конкретно- пиши, чудесно е да има мнения.

Виждам темата леко се е отклонила...

В светлината на последните постове да кажа, че никога не съм ценяла парите, нито съм ги уважавала. Като дете не са ме учили на такова нещо - парите са за харчене и точка. В момента не бих могла да кажа цената на абсолютно нищо - нито на хляба, нито на млякото, нито на бензина... нито дори на обувките, които си купих последно.

Това, на което родителите ми ме научиха и се надявам да науча дъщеря си е да се простира според чергата си. От момента, в който стана съзнателен човек съм въвела правилото на 'едно' и го спазвам - купува й се едно нещо - по неин избор независимо от цената. Преди дни навърши 4 години и смятам да променя леко правилото в скоро време - Има на ден по 1 лев, който да похарчи както си иска. Когато тръгне на училище сумата ще е седмична, а после и месечна.

Никога не коментирам нито с дъщеря си, нито с близките си кой какво може да си позволи и защо може да си го позволи - дали, защото е мутра или защото е министър или защото е чистач...

Доволна съм от отношението си към парите и вещите и ще съм доволна дъщеря ми да има моето такова.

В Германия първото ми впе;атление беше, ;Е пенсионерите карат едни от най хубавите коли и главно те седят по заведенията 

Аз ги занимавам, но светът /т.е. битието в БГ/ е толкова объркан, че понякога и аз се оплитам в калчищата. Пример: моите деца, като всички други деца на света, искат да имат това или онова, което имат техни другарчета. Аз им излизам с контра, като им обяснявам, че не могат да притежават всичко, което е измислено на този свят. Ето например, тяхната приятелка Х няма собствена стая, а спи с майка си и баща си в една стая. Те приемат аргумента ми и решават, че наистина е по-разумно да имат две отделни стаи, а не поредната играчка. В следващия момент им чета конско, относно училището и ученето на уроците. Давам пример с таткото на приятелката Х, който е професор в университет. Следва логичният въпрос - а защо да учим като него, та той дори няма голяма къща и дъщеря му си няма собствена стая!

Подкрепям напълно Isa.

Не деля вещите на децата си на "скъпи - ценни" и "евтини - неценни". Купувам всяко нещо с ясната мисъл, че може да бъде скъсано/счупено ей сега веднага Ако нещо, което иска, не ми е по джоба - просто обяснявам, че не му е нужно  Не обяснявам за пари...
На първи юни го заведохме да си избере едно нещо за него и едно нещо за брат си. Избра си карти ЮГиО за себе си (много ценни тези карти) и дрънкалка за брат си. Общо 5 лв.

Друга прясна случка - първото съперничество за момиче  Действието се развива в градинската група. Момъкът Х казва, че ще се жени за момата У, която е изгората на Мартин. Мартин скача, че той ще се жени за нея. Момъкът Х: "Ама ние имаме джип БМВ, пък вие имате стар Опел" ( ). Мартин казал, че У ще реши  И тя избрала Мартин, въпреки Опел-а 
Майката на момичето, явно доволна от решението на дъщеря си, сподели с мен тази история, не Мартин. Поговорихме с него по въпроса по - късно. Той каза, че си мислел първо да му каже на Х, че имаме и втора, нова и хубава кола (е, не е джип БМВ), но нея я карам аз, а не баща му, който обикновено го води и взима от градина, ама решил, че това не е най - важното и оставил У да ги избира по друго  И аз доволна 

Иначе - знае, че има много бедни хора, че има деца, които нямат какво да ядат, камо ли играчки да си купуват. Събира си стотинки в касичка, но все забравя да ги ползва. И знае, че парите ги пуска банкоматът. Но не сме обсъждали това колко сме "богати" или "бедни", най - малкото защото тези понятия са много относителни. Въобще не знае човекът колко пари изкарваме месечно и за какво могат да стигнат те. Пращам го да си купува дреболии сам, но му е още трудно да познава парите - хартиени, метални, бъркотия  Разчита на продавачите да му връщат ресто или пък му давам точни пари.
Засега толкова знае... по - натаък ще видим. Темата ми е много интересна

За ученето и връзката му в богатството/успеха още не сме стигнали да говорим, тъй като не е ученик още.

 Дори и сега не мога да кажа, дали ние сме бедни  Цялостното водене на статистика от тази гледна точка ми е не понятна. Примерно мога да кажа в момента това не ми е по възможностите или нещо друго и толкова. Децата ги възпитавам на същия принцип, не ги занимавам с финансово благосъстояние и богатство и бедност, не фиксирам погледа си и съответно техния  върху вещите, заради стойността им. 
 Но пък от друга страна имам претенция какво купувам, не обичам да харча за абсолютни глупости и директно си казвам, че заради една прищявка няма да си давам парите за нещо, което не си струва.
  И тъй като съм успяла да възпитам собственото си небрежно отношение към понятието "богат -беден", тази година януари Момчил ни погоди страхотен номер (после бая време си търпеше последствията).
 Тъй като първия срок се ремонтираха салоните, нямаха физическо, съответно той не носеше екип, после като ги оправиха, той на два пъти си го забрави. Нормална история, ако не бяха последващите събития, майка ми взимайки го от училище, бива причакана от учителката по физическо, която заявява:
 - Извинявам се, че ви безпокоя във вашето тежко финансово състояние, разбирам, че нямате пари дори да си платите тока, но не може ли поне някакви гуменки да му осигурите, защото не може и втория срок да не играе.
 И се оказа, че те имали физическо в класната стаята (а не рисуване, както милия ми син го представи), още и през първия срок и според него той е участвал в това физическо, но е играл зад гърба на госпожата и тя за това не е разбрала. И на всичкото отгоре през цялото време е твърдял, че ние нямаме пари да му купим екип и няма как да на мерим и е рисувал някакви батални семейно-финансови катаклизми на нищета и не възможност за плащане на сметки.
 Спирам, че много се отклоних.

Ъххх, ами май сме бедни, защото не й купувам всички филмчета, които госпожите им пускат в детската 
С триста зора кандисвам да сваля нещо. Много съм бедна, ей, и на интернета се скръндзавя.

Леле, Кифлоооооо  !