Дразни ли ви показното възхищение?

Ами да, дразни ме Аз съм майка като всички останали и не смятам това за нещо различно, че хората да ми ръкопляскат/особено някои лицемери ,/искам дори още едно дете да си осиновим, но ме е срам, защото имам 2, а има още много желаещи без нито едно

Момичета, не искам да се заяждам, но ви моля да прочетете тази и другата тема (зе нещата, които не искате да чувате) през очите на нас - неосиновителите и ще видите колко комплексарщина лъха и от двете теми.
Защо не можете да си представите, че ние, неосиновителите, не гледаме ва вас и вашите деца като на чумави, дефектни и т.н.? Не можете ли да си представите, че можем да ви се възхищаваме за смелостта, упоритостта, търпението, волята, непредубедеността?
Простаци и простащина има навсякъде, кофти отношение - също. Независимо от начина на сдобиване с дете.
Струва ми се, че прекалено голямо значение отдавате и прекалено много смисъл влагате в най-елементарни житейски ситуации, разговори и отношения.

пачикрак, принципно имаш право, но, само принципно.
в този форум пишат много свестни хора. черпят информация от хиляди теми. променят се в мисленето си.
в реалния живот е малко по-различно. повярвай ми. да, да кажем половината от хората в ежедневието ни реагират адекватно, но за жалост, другата половина не. и наистина като казвам половината, е много оптимистично.

самата дума осиновяване е бомба. виждам как реагираха хората, когато я изговоря. и докато, когато една жена каже, че е родила, или я видят с детето и, поздравите и честитките са естествени, тази, която каже, че е осиновила предизвиква различни реакции.
не казвам, че са винаги негативни, напротив, но са различни.

всеобщото мнение е, че сме направили добро, благородно дело.

нали вас не ви поздравяват, когато родите с това - браво, роди още един данъкоплатец. или, браво, грижиш се за прираста на родината.

има разделение и това е факт. а ние, след като проимаме деца, се чувстваме като всички останали, а децата ни са наши деца.
не би могла да го разбереш, защото не си го усещала. преди бяхме различни, после станахме еднакви с останалите. и когато ни напомнят по някакъв начин, че сме различни, не ни е уютно.

естествено е, че имаме комплекси, кой по-малко, кой повече. една от причините, да ги имаме, е именно горепосочената.
знам, че не искаш да се заяждаш. просто провеждаме един вид дискусия.

когато един човек в дадена тема реагира с подобни доводи, или двама, може да се каже, че са изключение. когато обаче всички реагират по този начин, значи има нещо, което не е наред. няма как двайсетина жени, различни по възраст, образование, начин на мислене, да са отборни комплексарки. нещо ни обединява, за да имаме почти еднакви реакции. негативни, спрямо нещо, което не ни харесва.
и в крайна сметка, целта е да го оправим, доколкото можем.

подобни теми са най-вече полезни, за да могат поне тези, които четат тук, да променят малко или много този начин на мислене. и просто да сме редови майки, както всички останали.
не само ние, а и родителите на деца с увреждания се усещат така, повечето. различни.

живея извън българия. имам база за сравнение. тук осиновяването не е нищо. просто е начин да имаш дете. по-голямата част от обществото го възприема така. едни раждат, други осиновяват. по улиците се разхождат бели майки и деца с азиатски, африкански и какви ли не други черти, тъмнокожи майки с руси деца.......мултикулти. никой не си задава въпроса, кой по какъв начин се е сдобил с детето си. има семейства с мулатче, китайче и индийче, майката и бащата са руси, пак не прави впечатление. всички са еднакви. казваш, че си осиновил и реакцията е никаква, при познати и приятели пък е абсолютно същата, както ако детето беше родено от теб. едно честито, много се радвам и толкова.

повярвай ми, отношението в българия е различно, спрямо биологична майка и спрямо осиновителка. затова и се комплексираме. защото искаме и сме просто майки, както всички останали. не смятате децата ни за чумави, поне много от хората, но за различни.

Матакосмата, благодаря за добре обоснованото мнение - мисля, че разбрах същността му и сйм абсолютно съгласна с него 

В другата тема бяха дадени доста абсурдни примери за дразнения, но свят голям - хора всякакви.

Аз самата много бих искала да осиновим детенце, но все още съм във фаза на проучване на процедурите и борба с предразсъдъците на мъжа ми.
Направих грешката да споделя тази ми мисъл с приятели (интелигентни и уж доста отворени хора), като една от първите реакции беше: как ще се справиш с обичта към това дете? Отговорих им: ми както се справям с обичта към първото ми дете и към това, което чакам. А те: е, да, ама те са си твои 
Честно казано онемях. Майка ми и баба ми да реагират така - ОК. Ама хора на по 30 години....

ами ето, сама си се убедила, че даже млади хора, които иначе считаш за интелегентни, добри и мили, реагират особено. за това иде реч. българина не е лош и зъл, нито бездушен, напротив. за двете години прекарани доскоро в българия, се убедих, че има страхотни хора, които наистина болеят с проблемите на другите. някак си душевноста е много по-богата. тук като че ли всичко се стича по повърхнината. за 2 години в българия, срещнах толкова читави и свестни хора, които тук не успях даже наполовина, и то за 20 години.
само мисленето у българина е малко особено, по отношение на различните хора. ако стане малко по-лишено от предубеждения и заучени клишета, цена няма да имаме като нация.
доводите може да са различни, но основата е това. всяко нещо, което прави различни нас и децата ни, предизвиква негативни реакции, затова и дискутираме.
първата реакция е ядът, после идва тъгата. не защото нас считат за различни, а децата, с добро или лошо. а знаеш, че всяка майка е орлица и когато стане дума за детето и го брани с нокти и зъби.
предполагам, си чела темата на осиновените деца, оттам може и да извадиш най-правилните заключения. именно това отношение и усещане, което им дава обществото, води до големи катаклизми в душите им.

а колкото до приятелите ти, и аз имам подобни, макар наистина малко. въпроси от този сорт са добронамерени, но от тях боли.
има и други, злобни и то от близки роднини. когато казах, че имам дете, ме попитаха дали не е болно.
а тъй като бих искала по-нататък да имам и дете с увреждане, и от друг етнос, си представям тогава какви ще са коментарите. но злобните коментари наистина не оставят следи в мен и не ми причиняват болка. там знам как да реагирам.

радвам се, че съм успяла поне малко да обясня какво усещаме. не искам да ставам говорител на осиновителите, предполагам има и различни от моето мнение. но предполагам доста от тях ще се съгласят с мен.

радвам се, че намерихме възможност за диалог, защото мисленето на обществото променяме самите ние. с говорене, обясняване и личен пример. наша задача е, докато сме на този свят, за да не сме живели напразно, да се опитаме да направим света малко по-добър, за децата ни и внуците ни.

Не искам да навлизам в подробности, но и в горния си пост  съм го казала
Защо неосиновителите смятат за геройство да осиновиш дете, pachikrak