подсъзнанието може всичко

Използвах примера, въпреки че е съвсем далечен от въпросите, които коментираме, защото той показва, че оценка може да бъде направена. Тази конкретно няма как да е положителна, в който и да е аспект. Дори и да знаеш подробности, т.е. да има действителна причина за тази постъпка на мъжа, това променя ли оценката за нея? Нямам предвид да съдим някого.

Нещата никога не са еднозначни. Но! Важното е житейския опит да ни предоставя някаква база, на която да оценяваме ситуации/събития с цел да си изградим позиция /категориите добро и лошо съществуват неслучайно/. А позицията ни е нужна, за да можем да направим съзнателен избор.

Въпросът с парите е индивидуален и всеки прави своя собствен избор. Ако той е несъзнателен, е възможно да изпитва страх или вина. Те, обаче, си имат своето място, поне докато човек не си изгради позиция.

Здравейте много ви харесвам всички и се радвам че има такава тема .Засега само ви чета ,защото от скоро започнах да замислям за нещата в животами т.е опитвам се да се променя  и да мисля положително на живота.В момента чета Силата е в теб и излекувай живота си на Луиз Хей претполагам че много от вас са ги чели,но искам да споделя че са страхотни книги и има какво да се научи  .Радвам се че ви открих Иване благодаряти за чудесните  изказвания. Ще си позволя да цитирам едма мисъл,  на Хелън Келър Животът не е система от капани,а преподавател на цени уроци които трябва да се изживеят за да се разберат.       

Облаче, има много да учим всички ние. 

Понякога човешкото съзнание е склонно към спекулации и дава положителна оценка за нещо, защото така е по-лесно. Или му е проблем да приеме себе си (ако той е замесен в ситуацията с негативната оценка) като човека, който пребива жена си. Това се нарича Психологически обрат.  Шегувам се, просто така е по-удобно по някакви прични. Нещо такова се получва и с парите. Те са необходими в нашето съвремие, но това прави ли ги нещо добро? Често липсата на ценностна система е в сътояние да обърка съзнанието ни до степен да ги оценяваме положително, заради материалните облаги, които ни носят.  Защото общото мнение е, че човек живее по-добре, когато има пари. А може би има и други причини.

Но дали действително е така? Всъщност те не са нищо повече от средство за размяна, т.е. искаш да имаш/постигнеш нещо и ти трябват някакво количество пари. Тогава от пари ли имаш нужда, или от това да реализираш мечтите си? С колко пари могат те да се реализират - малко, повече, много? В пространството на вероятностите има безброй възможности...

А и не се ли подменят желанията ни, ако започнем да мечтаем за пари? 

Тук май нещата са свързани т.е. ако за реализирането на някоя мечта имаш нужда от материални средства те също са обвързани с нея.
Аз имам една такава...тя ми е от много години,още откакто бях малка ..можете да я видите в линка,който е в подписа ми.
Знам,че някой ден ще стане.Незнам кога и как,това не ме интересува,но знам,че това е нещото с което искам да се занимавам,на което искам да се отдам.
От друга страна естествено,че за всичко това са нужни средства.Много!!!Имам един съмишленик засега-сестра ми ,всъщност тя е направила презентацията има и проект..всичко е въпрос на време..и много пари.
Та в този ред на мисли ако за тази моя мечта ми трябват тези средства няма лошо да си ги поискам нали?
Не бях се замисляла за това сега,просто си представям приюта,животните,очите им..не съм мислила за парите.И се чудя дали да визуализирам и тях?...Май няма смисъл и от двете.

Облаче ти много правилно си се насочила.Харесва ми начина по който мислиш и приемаш нещата.

Съвсем кратко ще ти отговоря.
Едно е да гледаш на парите като средство, друго - като цел. Разликата е от небето до земята.

защо така поставяте нещата?Трябва ли да се чувствам гузна, че аз ИСКАМ да имам пари, често си го пожелавам и визуализирам?

Винаги се сещам за народната мъдрост- "Господ никога не изпраща повече отколкото можем да понесем!"И определено вярвам в това.Това го почувствах, когато майка ми се разболя от рак.Беше ми гадно, много страдах, но продължавах да си живея по обичайния начин- гледах си детето, ходих на изпити, спях, хапвах и тн...Затова се дразня и на радикални изявления от рода- "не мога да живея без еди кй си"

А може би съществуват. И може би ти и аз бихме могли да станем едни от тях ако продължим да си ги задаваме и държим ума си отворен за всякакви възможности.

Щом вярваш в това така и ще е ЗА ТЕБ. Аз ИЗБИРАМ да вярвам в нещо различно.


Така е. Обаче е писано - перефразирам - Каквото има да става, ще стане, но тежко му чрез когото се случва. Всеки носи отговорност за себе си.[/quote]
Ех-х-х ако всичко дето е писано бе вярно 

Първо парите (на физическо ниво за което ти говориш) са не само хартийки а и метал. В древността са били нанизи от миди.
А иначе парите са енергия, идея за благополучие, сигурност, възможности, препитание, оценка на труда на някого и т.н. Все неизмерими във физически смисъл понятия.
И ако те ми дават или АЗ ВЯРВАМ че ще ми донесат гореизброените желани неща в живота те са нещо положително. Ако вярвам че ще ми донесат само злини, те са не що зло. Въпросът не е в това какво са парите, акакво ми е ОТНОШЕНИЕТО към парите, т.е. с какво ги отъждествявам/асоциирам.

Ето какво са парите за мен: Отново ще използвам думите на Ястребовски от филма Опасен чар (велик филм с много мъдрост в него)
Парите са тор от която растът красиви цветя.
Това са парите за мен едновременно незначителна, гнусна, смрадлива тор и в същото време потенциалът, средата възможността за създаване на нещо нежно добро и красиво.


Интересно ми е с това ОТНОШЕНИЕ към парите, как си с парите? Просто съм любопитен.

Ти ги мразиш и презираш, те би трябвало да ти отвръщат със същото според идеята за излъчването и привличането с която пишеш че си наясно, но въпреки това не виждам да я практикуваш. Дори да приемем че те са универсалното зло и първородния грях, не смяташ ли че е по-добре да излъчваш любов и одобрение към тях отклкото омраза и презрение. Тогава те биха ти отвърнали със същото.
Също така един от основните принципи на Утвържденият, позитивното мислене и работата с подсъзнанието е, че не можем да променяме мисленето и реалността на който и да е друг, а само своята.
Т.е. ако ти мразиш и презираш парите това ще влияе единствено на теб и твоята реалност и няма да се отрази изобщо на мисленето или поведението нито на богаташите които презираш, нито на бедняците  които съжаляваш. Евентуално би могло да се отрази на детето ти, защото ще му наложиш/промиеш мозъка със собствените си вярвания, както и на някой който те смята за авторитет/знаещ в дадената област. Но на друг човек можеш да повлияеш само ако той ТИ ПОЗВОЛИ да му повлияш, т.е. в даден момент той си позволи да ти повярва. За децата си родителите са най-големите авторитети, до определена възраст разбира се.
Помисли върху това!
Парите са енергия и идея. Дали ще я приемеш или отхвърлиш и в добро или зло ще я трансформираш зависи единствено и само от теб.

Човек винаги си слага рамки защото мисли че така е по-добре за него.
Всичко опира до това какво мислим и каква оценка даваме на дадена ситуация, предмет, събитие, човек.

Абсолютно си права, само че едва ли има човек който да трупа пари заради самите пари, за всеки те означават нещо друго, носят някаква друга стойност, в повечето случаи на трупане това е СИГУРНОСТ или ЗНАЧИМОСТ. И там е проблемът на такива хора, че те търсят сигурност и/или значимост и се опитват да я осигурят с пари, но колкото и да трупат все не им е достатъчно и все са несигурни и границата на достатъчното пари все седи пред тях. Нещо като хоризонта който все се отдалечава колкото и да вървим към него.
защото търсят задоволяване на стремежа си в нещата извън тях когато всичко е вече постигнато вътре. Само трябва да го осъзнаят да се обърнат навътре към себе си и да го вземат.

лесно е знанието и възприемчивостта за поправяне на грешките;
няма граница за прекаляване... именно за това има безброй прераждания

има съществуването на т.нар. от нас хората душа... и никой не изисква, а това е стремежа...както да речем слънчогледа се обърща към слънцето, така и ние се стремим към ...ммм ..не знам как да го нарека Висшата Енергия( някой го наричат Бог, Съвършенство и тн)

Облаче много си права - всичко зависи от контекста.
Облаче изобщо не си права - всичко всъщност зависи от тълкуването на контекста.

Един може да го изтълкува по един начин, друг по друг, което пък от своя стран променя контекста за дадения човек и ни връща към първа точка където ти си абсолютно права.

Примери за контекст в който мъж пребива жена си всяка вечер от бой и това е добро дело:

- Тя всеки ден гаси фасове в тялото на едногодишната му дъщеря на която е доведена майка.
- Това е урок от съдбата че трябва да се раздели с този мъж, но тя упорито отказва да си научи урока, защото има много ниско самочувствие, смята че е стара, изхабена, дебела, непривлекателна, никой няма да я иска и ще си стои сама, страхува се че може да попадне на по-лош мъж и т.н.
Да продължавам ли?

Звездичка,
всичко е въпрос на вяра. В какво да вярваш избираш ти.
За мен въпросът е следният - Моята вяра дава ли ми повече СВОБОДА на действие от вярата на някой друг и помага ли ми да живея по-добре ДНЕС, не утре не в следващи прераждания, а ДНЕС.
Помисли кое ти дава повече свобода  и кое отговаря по-добре на всички екзистенциални въпроси. Вярата в нещо извън теб, което те е създало и което по някакъв начин те управлява или вярата в себе си и че причината за всичко което си и което ти се случва си ти?
Ако първото е вярно, то трябва да се осланяш, молиш, боиш, надяваш че постъпваш правилно, чудиш защо ли еди какво ми се случва и това наказание или поощрение за какво е.
Ако вярваш в себе си единственото което трябва да направиш ако нещата в живота ти не ти харесват е да промениш мисленето и действията си.
В това се крие силата ти. Но да приемеш силата си е и голяма отговорност.
А за съжаление повечето хора не желаят/страхуват се да поемат отговорност.
И за това избират да я прехвърлят върху някой друг. Най-добре върху някой който не съществува реално/материално и не може да я отхвърли - в случая един удобен Бог.

всичките ми словоизлияния бяха под знаменател, формулиран от теб.... 
именно всеки сам решава за себе си...

Иван, определено ни се размиват понятията, това което за теб е карма, за мен не стои точно така. Също и за мен Бог не раздава правосъдие. "Правосъдието" си го раздаваме ние хората и няма защо да виним когото и да било.
За това ще си позволя да споделя как виждам и аз нещата с кармата. Съгласна съм, Раят и Адът са тук на Земята, но не сме наказвани от някого, а от самите нас си т.е. имаме съвест и тя е нашият съдник, дори и да не го осъзнаваме. Така че, ако някой удари братчето си с юмрук, всъщност удря себе си, защото всеки знае кое е добро и кое лошо, просто емоциите и страстите ни пречат да проумеем. Обичта спира кармата, т.е. когато дори и да те ударят ти не желаеш да удряш. Агресия не се лекува с агресия, напротив поражда такава. До колкото съм забелязала това е и в основата на всяка вяра, която хората са превърнали в религия. И от там нататък ти си го казал.
А какъв е смисълът на преражданията - да станем съвършени т.е. да настане царството на Обичта, защото някои могат да го постигнат за един живот, но за повечето това не е така.
А относно доказателство за прераждането и кармата - не се раждаме с еднакъв начален старт. Защо едни се раждат в едни условия, при едни родители с много по-добър потенциал в живота, от колкото други? Ако няма карма, това просто не е честно.

Само един въпрос към всички:
Знаете ли какво се случва ако съзнанието ни е почти празно? (Уточнявам: нямаме желания, страсти, стремежи, амбиции.)