Не искам да ме победи стрхът

Публикувана: 28 юни 2008, 14:15 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2008, 16:14 ч.

5 152
47

O

# 15 30 юни 2008, 22:30 ч.

Не, няма да те победи страхът, бъди сигурна! Само ще те съпътства през цялото време. Ако съумееш да го направиш съюзник - супер!
Когато дъщеря ми дойде у дома, аз като че ли изчезнах от него - толкова бях изтръпнала, че сега не помня почти нищо. Бях останала само едно кълбо от страхове - най-всякакви. От страха за ежедневните неща (какво и колко да яде, дали пие достатъчно вода, ами защо температурата й днес е 37,4, ау-у - днес не е акала), през това, че първите две седмици ми се събираха по около 2 часа сън на денонощие, та до дълбоките екзистенциални съмнения от сорта на - как ще ме приеме, каква личност ще изградя аз, като съм толкова изтръпнала и дали пък изобщо съм подходяща за родител, може би нещо с мен не е наред наистина ...
И така. Не се сещам как всичко това отстъпи място на първите й думи, първото самостоятелно прескачане на кошарата, първата й емоция, първото й обръщение към мен (мамо).
Сега не мога дори да допусна, че е можело да бъде друго дете...
Наистина минава.
Честито за детенце! Да сте здрави и щастливи!
А що се отнася до това - кога съм казала на хората около мен - на най-близките поисках мнението още преди да подам документи, от там нататък всичките ми приятели бяха наясно какво точно ми се случва и ме подкрепяха през цялото време. В интерес на истината, когато най-накрая си прибрахме детето, нямаше изненадани, а само поздравления.

Виж целия пост

K

k.dimitrova

# 16 30 юни 2008, 22:36 ч.

И няма. Сега е времето за новите страхове. И те един ден ще си отидат, за да дойдат други. Майка! Радвам се за теб и детенце!

Виж целия пост

Д

# 17 30 юни 2008, 23:25 ч.

Кера, ЧЕСТИТО!!!! И на вас, и на детенцето!
Другите вече са ти казали - преодоляваме едните си страхове, само за да направим място за следващите... Децата растат, и - не искам да те плаша - но с тях растат и страховете ни... Ще се справят ли в училище, ще случат и на приятели, ще споделят ли с нас първата си любов и първото голямо разочарование, няма ли да попаднат на неподходяща компания, ами наркотиците, цигарите, не-безопасният секс... Повярвай ми, моите деца са вече на 14 и 11,5 и отдавна съм забравила другите страхове /тези, които сега не ти дават мира/.

Скоро да си приберете принцесата у дома. Разкажи ни повече за нея, на колко е, как се казва, имате ли насрочено дело...

Hug

Hug

Виж целия пост

# 18 1 юли 2008, 10:53 ч.

Сега да ви кажа, когато се прибрахме с Бобко в нас, след като минаха писъците му и истерията, като се почна едно акане, взе ми акъла. Страхът ми мина бързо-бързо като почнах да сменям памперс след памперс. Взе ми се акъла направо. Той милия, се оказа с разстройство. Добре, че мина от само себе си, че и без това гледах като хваната от гората. Първият ми страх беше, че памперсите няма да стигнат. После дойдоха и другите притеснения, та мисълта ми е, че като те повлече ежедневието, бързо ще се освестиш.

Виж целия пост

L

lora_77- Ива

# 19 1 юли 2008, 21:54 ч.

Кера честито,радвам се за вас.Страхът малко или много всеки го изпитва винаги,независимо дали ще родиш или не,но ние жените сме дебелокожи създания Mr. Green

Mr. Green

така че се справяме със всичко/ е поне певечето мисля/.Желая ти всичко най-хубаво и съм сигурна че ти ще победиш страха Hug

Hug

Виж целия пост

К

# 20 3 юли 2008, 12:58 ч.

Днес беше втората ни среща с малката принцеса.Беше отчайващо.Тя не спира да скимти като коте и да се гушка в една от жените от дома.Дори не ни поглежда.Всичко , което и подадем е хвърлено,непогледнато.Трудно е да осъществим контакт.Доволни сме ,че поне ушите на една от играчките и се видяха интересни и накрая си тръгна с тях.Не издържах и се разплаках.Питам се кога ще видя усмивката и , атя с такава готовност ми каза чао.Може би ще ме посъветвате как да преодолея страха , не ужаса ,който изпитва когато ни види.

Виж целия пост

M

# 21 3 юли 2008, 13:06 ч.

Кера,нормално е все пак се виждате едва за втори път,а и ако е по-големичка принцесата ще и трябва време да свикне с вас.Не се притеснявая всичко отминава и ще изживеете много прекрасни мигове. newsm10

newsm10

Виж целия пост

К

# 22 3 юли 2008, 14:05 ч.

Знам ,че това е така.Все пак тя е на две години и всичко това е съвсем нормално.Но ако можехте да видите лицето и-изглежда толкова тъжна и отчаяна.Дори когато само я погаля по главицата започва да рони едри сълзи.А при опит да я гушна опит да я гушнаизглежда толкова примирена и в същото време търси спасение при хората , които познава.Но пък съм твърдо решена да се справя-тая малка чаровница ще трябва да ми повярва и да ми се довери.За друго и не мога да помисля в момента.Още съм под влияние на емоциите.

Виж целия пост

M

# 23 3 юли 2008, 14:21 ч.

сигурна съм,че ще се справиш,просто имай малко търпение,все пак две години не са малко време тя е приела хората от дома като свое семейство и сега може би се страхува,че ще ги напусне,но пък като ви приеме за свои родители ще имате цял живот пред себе се да си се радвате взаимно.пожелавам ти това да стане бързо и скоро да се похвалиш,че вече всичко е ок

Виж целия пост

L

# 24 4 юли 2008, 22:13 ч.

Бъди силна!
Щом си убедена, че това е твоето детенце ще намериш начин да се справиш!

bouquet

bouquet

Виж целия пост

# 25 5 авг. 2008, 11:43 ч.

Здравейте момичета! Отдавна надничам в темата за осиновяването, но все не смея да се включа. Прочетох написаното от Кера, поплаках си и реших че ви чувствам достатъчно близки, за да ви спозеля и моите страхове. Решението да си осиновя детенце взех още когато разбрах че не мога да си родя, това решение стана твърдо преди няколко месеца, но страховете ме връхлитат- ще се справя ли, ще бъда ли добра майка, щом не мога да родя трябва ли да бъда майка... А знам, че някъде там ме чака моето детенце... Не искам да ме победи страхът!

Виж целия пост

M

# 26 5 авг. 2008, 13:12 ч.

ще се справиш и ще бъдеш добра майка,щом си решила да осиновиш дете,даже си мисля,че ние ,които не сме родили деца,понякога сме по-добри майки.Желая ти успех и дано много скоро се срещнете със своето детенце newsm10

newsm10

Виж целия пост

# 27 5 авг. 2008, 13:27 ч.

Благодаря Марая! Точно за това съм тук, за да получа разбиране и подкрепа от други като мен. Пътя към детенце сигурно е труден и дълъг, но когато срещаш подкепа сякъш олеква. Не съм споделяла страховете си относно майчинството /дай боже/ дори с най-близките си приятели, а приятеля ми /той си ми е направо мъж-цели 6 години сме заедно/ е още новак в тези емоции.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 28 5 авг. 2008, 13:35 ч.

Нищо дълго и трудно няма в пътя към детето - най-дългото и трудното е да се решиш, след това вече е лесно, успех пепа ан.

Виж целия пост

февруари

Ентусиаст

# 29 5 авг. 2008, 16:15 ч.

pepa_an цял живот ще има от какво да се страхуваш , но това да станеш майка е най-естественото нещо на света и щом си взела решението значи си успяла да пребориш страха.Колебания и несигурност изпитват и биологичните родители,нали все пак всички сме хора.

Цитат на: maraia06 в вт, 05 авг 2008, 13:12

ще се справиш и ще бъдеш добра майка,щом си решила да осиновиш дете,даже си мисля,че ние ,които не сме родили деца,понякога сме по-добри майки.Желая ти успех и дано много скоро се срещнете със своето детенце newsm10

newsm10

Виж целия пост

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

508 324
5 041

Осиновители

Статистика

174 504
225

Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

178 245
271

Осиновени

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.