неадекватни истории със суетящите се роднини

Сега си спомних, че абсолютно същото беше и при нас. Аз се чудя защо свекърът и свекървата не питат как се казва бебето /големия ми син/, а те се пържели в собствен сос през това време дали е Симеон, щом не казвам нищо 

  много е "сладка'' темичката   

Страхотна темичка!   

При нас нямаше много изцепки след раждането, освен че голям зор видяхме да сложим бебето в кошницата за кола ( тъй като раждах в Англия и тук не ти дават да си тръгнеш без бебето да е сложено в кошницата ). На къде ли не го обръщахме това бебе, добре че накрая дойде една акушерка да ни помогне   
Сещам се за една изцепка на мъжо преди раждането. През нощта към 2ч. се събуждам със средно силни контракции. Разходих се из апартамента, връщам се в леглото и казвам на мъжо "много ме срязва корема, почнаха контракциите". Той още сънен ме пита - "пи ли Парацетамол?". Аз отговарям утвърдително и той ми казва - "Аа, спокойно тогава, заспивай тука, то скоро ще мине"    Горкия, за него всичко се лекува с Парацетамол 

Супер темичка!
След като родих, започнах да звъня на родители и приятели. Идва ред на баба ми, вдига тя телефона, при което аз издекламирам ентусиазирано "бабо, честито - имаш си внучка!", а от другата страна пауза и след малко баба ми със строг и подозрителен тон: "а кой се обажда?"  ... хахаха, милата не могла да ми познае гласа, защото бях много преграхнала след раждането! после звъня и на най-добрата ми приятелка, с която се бяхме чули преди да вляза в болницата, но пък не й бях казала, че отивам да раждам. казвам й "диди, преди малко стана леля, имам си момиченце", от отсрещната страна последва възможно най-абсурдния въпрос "сигурна ли си?"  ... хихи, оставаше и да не съм 

Страхотна тема
Понеже по време на първото ми раждане майка ми звънеше на всеки две минути да пита дали ме боли и накрая лекарят ме помоли да я накарам да престане и да си изключа телефона, решихме този път да не и казваме, че ще раждам и казахме, че отиваме на гости. Та, звъня и аз половин час след раждането и след обичайните реплики "Какво правите" и т.н., изтърсвам "Честито, имате внучка", тя след минута мълчание"Лъжеш ме"; аз "Не те лъжа, бе майко, родих преди половин час"; тя към баща ми "Викай такси" и към мен "Затваряй, с баща ти тръгваме към болницата и ще се разправяме като дойдем"
След това, естествено звъня у свекърва ми и искам да говоря със свекъра, мъжът ми вече им беше съобщил новината, ама и аз да не остана по-назад ,казвам "Татко, честито ти име" и толкова. Чак на следващия ден се усетихме, че хубаво му честитихме име на човека, ама пропуснахме да кажем как точно се казва бебето и той на всички се похвалил, че си има име, ама ще го разбере по-късно

 
... И те наказа 3 дена без ТВ и цял месец без дискотека?..

Отначало бяхме решили да не казваме, че съм бременна, но не се сдържах и след 3-4 седмици звъннах на майка ми и на втория ми баща. Вдигна той. Казах му, че искам да каже нещо на майка. Той я вика и аз му диктувам да й каже, че я обича. Казва го той и пита: "нататък какво?". Диктувам: "и освен това ще ставам дядо". Той повтаря като папагал, явно му е трудно да асимилира, а оттатък се чува майка ми, която най-спокойно казва: "дядо на какво?". Казвам: "на куче" и той го повтаря. Майка ми още не зацепва и отговаря: "Хъм, на куче, предпочитам на друго". В този момент той вече се усети и започна да крещи: "Дядо бе, дядо ще ставам", след минута мълчание майка ми още по-неадекватно попита: "а аз?".

Абе тя пак като не е отнесла боя,нищо не е станало.Ми така де,как ще ражда без разрешение,а?!?

Голям смях...

При мен забавното беше след като родих. Понеже тоновете на бебето започнаха да се губят, лекарите използваха вакуум, в резултат на което главичката му имаше още по-странна форма. Таткото, който през цялото беше до мен, не можеше да отлепи очи от бебето и когато лекарите го взеха, за да го изкъпят и имунизират, той хукна след тях, за да види къде ще го водят и какво ще му правят Беше безкрайно възмутен, че го взимат толкова скоро след раждането Та гледаше и през 2 минути се връщаше в родилната стая да ми докладва какво става като всеки път се тръшкаше колко силно му били инжекцията, как не го завили хубаво с хавлията, как продължавал да плаче, как му изпробвали рефлексите и сигурно го боляло и каво ли още не беше много смешен а като ни изписаха постоянно съзерцаваше главата на бебето и през половин час се чудеше защо формата още не е нормална, даже търсеше информация в Интернет за раждане с вакуум, голяма суетня, голямо чудо

  Това много ми хареса!

Абе, бой не ядох и ТВ имах, ама за дискотеката ще ми държи още дълго сигурно

И на мен 

ХА-ХА-ХА, много ви се смях на суетнята  
А сега да ви разкажа нещичко и аз . Та , преносвам голямата си дъщеря вече два дена и съм приета в болницата . От сутринта съм на система , но понеже докторът ми беше обяснил , че бебка е доста едра като за мен , ще бъде доста дълго и продължително раждане , и аз съм си взела една от любимите книги на Стивън Кинг и си чета . Естествено всички баби и дядовци знаят и са пред отделението . През един - два часа звънят на звънеца и викат доктора да го питат кога ще се роди бебчето и как съм аз . В един момент на доктора определено му писва и им казва : " Вижте , Зара е добре , стои си най - спокойно въпреки , че има силни болки и си чете една много хубава книга на Стивън Кинг . В този момент ( аз съм в предродилна зала , чиято врата е отворена и се вижда входа на отделението ) моята майка отваря вратата и се провиква : " Абе ти докога ще се занимаваш с тоя С.С.? Я вземи да прочетеш Д-р Спок . Майка ще ставаш " Всички вече родили жени излизат от стаите си да видят коя е така загрижената баба .Родих вечерта в 8 без 25 . Идват всички под прозореца и ми казват : " Я покажи бебето да го видим " .Аз затварям единия прозорец и го показвам , а те : " Ааааа ,от тези пелени и одеала нищо не видяхме , я го разсъблечи малко да го видим по - добре " - това е на 16 . ноември в 21 часа вечерта , навън температурата е 7 градуса .
На раждането на малката ми дъщеричка имаше отново много емоции и изцепки . Изтичат ми водите в 3 часа през нощта на 24 септември , както спим с мъжът ми и каката . Той скача от леглото и вика : " Абе жена , давай да ставаме , наводнение стана   Аз му казвам , че наводнение има , но е само в леглото , защото ми изтичат водите . А той : " И сега какво , ще раждаме така ли ? А аз му казвам най - спокойно , въпреки , че вече всичко е във вода : " За тебе незнам , но аз май - определено ще трябва да родя . Той се обажда на свекърва ми , която живеее в същия блок , но 5 етажа по - надолу с думите : " Ела , моментът дойде " . Идва тя и ние тръгваме към колата , обаче на вратата тя решава , че има да каже нещо много , много важно . Аз вече води нямам , болки - също , направо имам напъни . Обаче свекърва ми изтърсва: " Къде сте тръгнали , до термина на Зара има още цели 5 дена ( бях определена да раждам на 29 септември . Както и да е , отиваме в болницата и след 10 минути аз родих . Една акушерка оправя бебето и го носи да го покаже на мъжа ми . И аз чувам какво казва той : " Ама как така , нещо се е объркало . Аз преди малко докарах жена си да ражда и тя като влезе вътре , аз запалих тази цигара . Още не съм си я изпушил и хоп - бебе . Аааа , има някаква гршка .   Акушерката му казва : " Да сте видяли през последните 10 минути някоя жена да е дошла да ражда ? И мъжът ми и казва : " Ами не . Акушерката му казва : " А да виждате роднини пред отделението , които да чакат от по - рано през деня ? И той :" Ами не . " И след малко размисъл от негова страна : " Е , явно това е нашето бебе !!!
Аз след като родих и веднага си търся из чантата телефона да се обадя на майка и татко да им кажа . Звъня им аз в 4 часа сутринта . След като телефонът се вдига от сестра ми аз им казвам : Ало! А , какво правите бе ? А тя : " Ами спим , или поне спяхме . А аз още по - ведра : " А пък ние не спи ! А сестра ми : "Ами добре , на дискотека ли сте ? " А аз : " Не бе , в болницата сме , аз родих !" Сестра ми : " Лъжеш ! Има още 5 дена до тая работа " А аз : " Работата стана по - рано ." Сестра ми : " По - рано , ама друг път....................
И ей така си се разправяхме доста с нея и най - накрая ми повярваха де

Страхотни сте   

Добре се посмях, че и целия офис 

Малко и от мен: Цял ден имах контракции и като станаха на 5 минути отпраших към болницата убедени (и аз и мъжо), че до сутринта няма да родя (беше към 20.30). Та приехаме в родилното и го пратих да си върви вкъщи. След малко му звъня и му казвам, че ще ме включат за запис и после ще му звънна, ама минават 30-40 минути и аз не звъня (защото вече имам непрестанни контракции и скоро ще родя), а той ми пише sms: "Това, че не ми се обаждаш, значи ли че раждаш?"...  Ако не мога да говоря, дали мога да му пиша sms-и... Още си пазя съобщението 

На другия ден идва да ме види и понеже корема ми още си седи той ме пита "Сигурна ли си, че си го родила? Да няма още едно?" 

Момичета много ме разсмяхте,поздравления за всички.
При нас няма изцепки когато родих дъщеря си,но преди няколко седмици когато съобщих на майка ми,че ще става пак баба тя естествено казва и на татко,а той  втрещен:Що?
Следва нейната реплика:На такива въпроси немога да отговарям.