Едва на 7 години,а открадна много пари...

Теди, не те агитирам разбира се, ти знаеш как ще постъпиш, обаче:

1. Джобните пари за седмица за задължителни за децата над 6 години - това го пише по всички книжки.  Така детето планира разходите си, знае, че като си изхарчи парите да края на седмицата няма да има екстри и пр. Казваш, че скаш да оправите нещата, ама затова трябва да чуваш и другата страна - тя в прав текст ти казва - чувствам се зле и без самочувствие, защото не разполагам с пари. Забележи, не ти казва с много пари, а просто с някакви. Освен това - щерка ти очевидно няма никаква представа, че 350 евро са много пари - това е от една страна много мило и по детски сладко, обаче на теб не ти харесва и с право. Ами как да има представа за стойността на парите, като не разполага с джобни за определен период и не може нито да си сметне, нито да си ги планира.
Разбира се, ако решите да й давате - то това трябва да стане след разговор в смисъл - ти открадна, грешката е взаимна, казваш, че имаш нужда от джобни, ние ти се доверяваме, гласуваме ти толкоз... Ти също ще трябва да направиш промени в поведението си - такива и такива. Ако не ги изпълниш - редуцираме сумата.

2. Второто важно нещо, според мен е, играта и с по-големите зеца. За мен ти си абсолютно права - тя, на 7 години, работа с 12, 13 годишни няма. Ако съм на твое място -  ще излиза само тогава, когато и аз съм наоколо. Тук в БГ малко са децата, които натази възраст си играят без надзор. Вярно, твоята задача ще се усложни, ама няма как...

Успех и не се шашкай чак пък толкоз много

Теди ... с теб трудно се говори .Убедена си , че си права по презумция и не желаеш да се обърнеш към детето си и да разбереш дали нещо не го тормози ... В случая , явно това са точно джобните ... или това , че не може да сподели нещо  / или нищо / с теб ...
ОК ! Наказана е ! Постъпката и е лоша , наистина , но ти трябва да говориш много , много с нея , защоно виновната не е само тя . Дано да имаш сили да си го признаеш .

Каквото и да се случи , пожелавам ти успех  

Наистина благодаря на всички за изказаното мнение  .
В едно нещо съм сигурна,че съм права и просто няма да отстъпя.Има си време за всичко,за някой неща още е рано.Пари,пари,пари,много грозно звучи да се мисли само за пари.Мисля,че ще се разберем по друг начин,но просто няма да е този с джобните,не все още.Ще се справим.Както ме посъветва Chanel,ще се насладим на почивката заедно и ще преодолеем лошият момент.
Още веднъж ви благодаря,но предпочитам да оставим темата на страни.Съжалявам,но не знам как да я заключа  .

Искам само това да коментирам - ти може би имаш много основания да смяташ така, но за дъщеря ти тези (джобни) пари изведнъж са се превърнали в най-важното нещо. Ужасно ми беше неприятно, когато майка ми и баща ми не искаха по никакъв начин да ми влязат в положението, едва сега започвам наистина да говоря с тях!
Това само потвърждава по-горното ми твърдение.

ПС: Ако искаш да заключиш темата - обърни се към модератор

Аз помня как нашите не искаха да ме разберат за някои неща и как постоянно измислях лъжи. Най-важното е да говорите и да прекарвате повече време заедно.
Успех и не се сърди на някои отговори

Хм. Компютър след месец в БГ не е нещо, което можеш да покажеш и да се похвалиш, още по - малко е нещо, с което можеш да 'подкупиш". Защо има нужда детето ти да подкупва приятелите си - помисли сама.

А за джобните - това не е заплата, не е нужно да се дава за месец, нито дори за седмица напред. Може да се дава всяка сутрин - стига да са лични и неприкосновени пари, с които детето само да се разпорежда...


Жалко, наистина, че детенцето ти очевидно ще е едно от онези нещастни, отритнати деца, които нямат доверие в родителите си, не разговарят с тях, не споделят с тях, докато започнат или да таят всичко в себе си - и хубавите, и лошите чувства, притеснения и радости, или започват да търсят подкрепа и съвети извън дома, далеч от семейството си... където не винаги се намират най - добрите отклици.

Като прочетох развитието на темата, започнах да разбирам ЗАЩО дъщеря ти се е свързала с тези деца. Тя просто има нужда от майка. Каквато, уви, очевидно не намира в дома си. Не майка, която да й помогне с домашните, не майка, която да й сложи храна, не майка, която да й подаде сапуна. Майка, която да е по - голяма, по - уверена, по - знаеща, но също така добронамерена, обичаща, подкрепяща, разбираща... Авторитет, на който може да се довери. Е, ти, която си винаги права, просто не си това за детето си. И си бъди колкото си искаш права, ако щеш може да тропнеш с обидено краче, но фактът е, че не можеш да осигуриш на детето си увереност и самочувствие, че не му даваш подкрепата, от която то така силно се нуждае в момента. И че този проблем все повече ще се задълбочава, ако държиш да продължаваш ти да играеш ролята на неразбиращото, обидено, упорито, опърничаво дете - просто тя е още малка, за да може ефективно да поеме твоята роля - на възрастния, на разбиращия, на подкрепящия, на обсъждащия проблемите. Твърде е малка, за да се справи с обърнатите роли и не се знае каква ще е следващата й безразсъдна постъпка - зов за помощ. Пък ти продължи да обвиняваш Бианка - тя, видно е, не изпитва тази празнота в душата и нужда от някаква топлина и съпричастност... Тя си има приятели - истински приятели, онези, от които има нужда и които имат нужда от нея, а твоето детенце ще продължи да се присламчва покрай по - големите с надеждата, че може би ще си купи някоя усмивка и одобрение -з заради самото него, не заради контролни - както бездомно куче се върти около лагерен огън, надявайки се на подхвърлени огризки...

Заключвам