Тежест имам заради неискрени приятелки

Благодаря на всички за отговора аз си направих извод и равносметка. Да кажа относно пунктуацията не ми работят някой от клавишите. Аз съм зрял човек, но се случва да сгрешиш в преценката си или поне ти се иска да имаш някой т.нар приятел. Това са нови хора в живота ми и съм се заблудила явно, че да ги наричам приятели. Много мило,че сте искрени

ДО Jana71    Не искам от никой да ме развлича , но явно някой трудно схващтат. ДА СИ ЧУВАЛА ЗА ПОДХОД,ТОЙ Е ВАЖЕН !!!!!!!!!!!!!!!! Човек е социално животно иначе бихме си живели в гората по еденично не бихме се гъчкали в големия град .
ДО ТУК СПИРАМ, КОЙТО МЕ РАЗБРАЛ,РАЗБРАЛ.

Искам и аз да се включа по темата....аз съм на почти 30 години и тези дни съвсем случайно се замислих, за моите т. н. приятелки и знаете ли какво установих, че нямам такива, нищо, че през всичките тези години съм си мислела, че това са моите приятелки....
Много жалко, защото когато имаш приятел даваш мило и драго за него, не се замисляш дори за миг...поне това правих аз....в замяна нищо с времето го разбрах, понякога съм си мислела, абе глупости сега си мислиш всеки има слаби моменти и не му е до теб, но това в истинското приятелство не е така.
Преди няколко години починаха майка ми и баща ми бях току що развела се и сама с детето, трябваха ми пари за погребение (тогава бяха около 800 лв.) никоя от тези ми т.н. приятелки не можа да ми помогне и не защото нямат, а защото не са истински, защото истинския приятел и на заем ще вземе и пак ще ти помогне, нали говорим за трудните моменти......и тогава не се усетих, че т.н. ми приятелки всъщност не са такива......сега ми е болно, много дори, но се радвам, че го разбрах навреме и няма да се заблуждавам повече....

С моят пост отговарям на авторката, мила радвай се, че Бог ти дава такива "знаци", да можеш да разбереш с какви хора общуваш и да си направиш зряла преценка на живота си и хората около теб....
Не толерирам такива приятели, които дори и на рождения ти ден не могат да ти звъннат, когато смяташ един човек за истински приятел, тогава ще искаш всяка минута да споделяш, да говориш, ако щеш да си мълчите и пак да сте заедно....и както по-горе някой беше написал на кой ще звъннеш да ти купи лекарства -ако от всички, за които се сещаш няма кой да отиде просто ги отпиши.....аз стигнах до този въпрос, на кой ли ще звънна, ами оказа се, че няма такива. Жалко.

И аз нямам приятели. Дори нямаме и семейни приятели. Има хора с които от време на време се виждаме и  толкова. Хора на които да разчитам освен на семейството си нямам. Много отдавна спрях да
очаквам от някой нещо и така се чувствам добре. Това не значи, че
ако мога да помогна някъде не го правя. И на мен са помагали, но ме е страх да приема някой за приятел.