копирам и пействам това с някои поправчици
Прибрах се от Мароко и честно казано ми се искаше да остана още там. Имаше прекрасни моменти, имаше странни неща, имаше някои стресиращи мигове, но като цяло беше невероятно.
Бях в Казабланка, минах през Джадида, Фес, Мекнес, Танжер и Тетуан, останах за няколко дни в Шефшауан, преборих се с реката при Акшор и видях Моста на Бог.
Казабланка не ми хареса като цяло, но истината е, че през цялото време съм обикаляла с кола. Така че определено преценката ми не може да е правилна. Видях много прекрасни места, но уви не спряхме да се разходим из тях. Отвисях си по разни кафета и други местенца за ядене и пийване в компанията най-малко на 3-ма, а обикновено на поне 5-ма мароканци. Установих, че арабският малко ми куца , което си беше проблем, защото нищо не разбирах от тяхното дъра, дъра Посетих местните забележителности като най-голямата джамия в Африка, която определено е огромна и внушителна и вдъхва невероятен респект. Чувстваш как портите се отварят и сякаш нещо те грабва и дъхът ти спира. Великолепно чувство. Все пак джамиите там ми се сториха странни, може би защото съм свикнала с тези в Турция и четвъртитата им архитектура ни ми допадна, не че това е от значение от религиозна гледна точка. Обиколих и един невероятен пазар, в който трябва да си ловък като змия, за да се измъкнеш от множеството хора, които щъкат навсякъде. Никой не те дърпа или ти предлага нещо, но пък има невероятно изобилие. Това е т.нар. Баб Маракеш. (струва ми се, че името не е съвсем правилно, но така ми го написа моят мароканец, та ако е сбъркано, моля за извинение) Вярно е, че се върнах с празни ръце от там, но истината е, че през цялото време ме беше ударила цепеницата по главата, та другият път ще поправя тази грешка. Не ми допадна мястото, но само поради причината, че ненавиждам да ме бутат и ръчкат, а там имаше толкова много хора, че направо да ти се завие свят. Момчето ми вървеше отпред, аз се бях вкопчила в ризата му и изобщо не мислех за пазаруване. Вторият път отидох с определена цел, приключих набързо и се прибрах. Просто не съм любителка на подобни преживявания, но който обича Капалъ Черши ще заобича и този пазар. Заведоха ме и в едно друго място, което е като нашия битак, оттам се снабдих с маратонки за последващите преживявания, та този другия пазар е като лабиринт - огромна площ, покрита с брезент и вътре само сергии - можеш да си купиш от бюро с необичайна форма до пиратски дискове - каквото искаш. Уви, отново това не беше моята страст. От неприятно чувство къде съм попаднала изгубих за няколко минути 2-мата си спътници и направо бях в паника, че съм се запиляла там, но те бързо ме откриха и се оправихме.
Плажът в Джадида е великолепен. Не съм виждала такава красота. Пясък и океан в едно. Разхождаш се, а Атлантикът просто гали краката ти. Е, вярно, че водата е ужасно студена, но кой се интересува от това Изкъпах се тамян няколко пъти, за което сега си плащам, но все пак си е преживяване.
Въпреки че любимият ми спътник твърдеше, че Фес е отвратителен град, на мен си се стори великолепен. Палми, зеленина и други подробности. Само че храната там нещо не ми понесе на стомаха, но имаше кой да я изяде.
Шефшауан е като малко алпийско селце. Ако се мине по дългия път ще ви трябват около 7, а според мен си бяха 8 дори повече часа от Казабланка, за да го стигнете през планините. Минава се по криволичещ третокласен път, на който има само малки бедуински селца и изглежда толкова мизерно, че чак страшно. Хората по пътя почти изкачат пред колата, за да предлагат разни неща, но най-вече хашиш. Оказа се, че Шефшауан е градът, в който европейци от къде ли не идват само и само, за да пушат най-висококачествения хашиш. Да си призная честно бях леко стресирана от този факт. Там можеш да седнеш и наред с мароканския чай да изпушиш една цигарка, защото ти предлагат съвсем спокойно. Добре, че тези работи никак не са ми в кръвта само гледах като ударена с мокър парцал как върви бизнесът. Направо не е за разказване какви подробности за хашиша научих там.
Ако някой иска да се отдаде на екстремни алпинистки преживявания, то трябва да посети местността Акшор, за да види т.нар. Моста на Бог. Вземете си подходящи обувки - маратонки или гуменки, бански, хавлия и най-добре дрехи за преобличане. Там се върви по реката, в реката, върху камъните, лазиш, скачаш, промъкваш се и се завираш между храсти. Добре, че и този път бях с подходяща група бодигардове, които носеха раницата и постоянно ми подаваха ръка, побутваха ме, дърпаха ме и ми обясняваха къде да си сложа крака, за да не се озова в реката с разбита глава. Това е преживяване за екстремисти и ако някой си мисли, че преувеличавам го съветвам да хване самолета и да провери сам Гледката на Моста на Бог спира дъха ти. Това е някаква огромна чудата скала около 50 метра висока, която не може да се опише с думи. След като бяхме мокри до кости се навряхме в реката и застанахме точно под нея. Там усещаш истинската невероятна енергия. Прекрасно е.
Ами странно или не, но за толкова дни само веднъж ядох с вилица, останалото беше ядене от една чиния и с пръсти - за европейско градско момиче като мен си беше малко стресиращо, но пък част от визитата. Т.нар. куфта или българското кюфте е повече от великолепно. Закуските, които правят ти се топят в устата, а за чаят да не говорим. Уговорих се да ме научат как да го правя и имам обещание, ама да видим. Трафикът е повече от ужасяващ и всеки кара, както намери за добре Присъствах на лекинка катастрофа, при която двамата шофьори слязоха, захилиха се, подадоха си ръка и си тръгнаха. Във влака обаче двама се сбиха, защото единият не е направил път на другия... къде е истината кой знае. Щастлива съм, че оцелях, защото шофьорът на нашата кола караше между 160 и 180 км, пляскаше с ръце на Cheb Mami и пееше на висок глас по магистралата. Прекрасни магистрали - шапка им свалям.
Мароканците са повече от любезни, мили и правят всичко, за да се почувстваш добре. Човекът, който ме чакаше, положи толкова грижи, че само дето вдишванията ми не броеше дали съм добре. Държеше ме за ръка докато пресичам улицата и разни други подробности, които ми се сториха странни, но това се оказва един вид грижа и опека, за които определено съм благодарна. Правят всичко възможно, за да те накарат да се почувстваш прекрасно и успяват Да, невероятно е!
На тръгване ме изпратиха 4-ма и голям рев му изревах в самолета. Та... такам