депресия

Здравейте момичета,
не съм писала във форума поне от 3 години, защото дъщеря ми вече поотрасна и влизам изключително рядко, но сега не се сдържах.
Първо ще ви кажа, че аз съм психотерапевт и съм работила с хора, преживяващи подобни състояния. Не съм се чувствала застрахована от каквато и да е болест или неразположение, но наистина не съм се и замисляла, че някога аз мога да преживея същото. Точно преди една година в живота ми се случи събитие, което много силно ме разтърси. След шока нещата постепенно се нормализираха, но дойде момент, в който започнах да проявявам точно тези психосоматични симптоми - сърцебиене, изпотяване, замайване и гадене; към тях прибавям и още едни, които направо ме побъркваха - страхувах се да оставам сама, появиха се фобии от затворени пространства, страх че мога да навредя умишлено на близък човек и направо мислих, че полудявам. Колкото и аз самата дя бах против лекарствата, в тези моменти ми минаваше през главата че нищо друго не може да ми помогне. До този момент бях ходила в продължение на 6 години на група за личен опит и за обучение в психотерапевтична техника, така че бях минала през някаква терапия, но не и задълбочена индивидуална терапия. В този момент, в състояние на невротична криза започнах индивидуалната си терапия, която продължавам и до днес. Разбира се, моят психотерапевт казваше, че лекарствата няма да ми помогнат и само ще притъпят ефективното справяне с причините за симптомите, но имаше дни, в които се чувствах много зле и вземах Деанксит. Чувствах се безпомощна и мислех, че няма да мога да се справя сама без помощта на лекарствата. И това беше като омагьосан кръг, защото след като вземех хапчето това ме караше да се чувствам още по - безпомощна и зависима от нещо извън мен. Така един ден просто реших да спра да вземам каквото и да е вещество, което да ме успокоява. Беше ми много трудно, вече наистина разбирах какво са преживявали моите пациенти преди, когато те са ми говорили за своите страхове. В хода на терапията симптомине не отшумаха веднага, трябваше да мина наистина през болката на причините за тях, за да могат те да не са ми необходими повече.Вече почти година ходя на индивидуална терапия и не заради симптомите - те изчезнаха след няколко месеца, а защото това е моето пространство за изразяване и за преживяване на всички емоции, а дори и за размисъл.
Ще се въздържа да кажа категоричното си НЕ на хапчетата, защото съм изпитала изкушението за бързото и повърхностно справяне с тревогата, страховете и депресията. Но ще кажа категорично, че добрата психотерапия е най - добрият начин дългосрочно и ефективно да се справиш с тях!!!

Извинявам се за дългия пост!

и аз съм депресия при мен е с лоши мисли и страх,апатия голям ужас е.ако знаете психотерапевт в бургас казвайте?отчаяно искам да съм по добре.

Да, вярно е че ние имаме по различен, може би по задълбочен поглед върху човешката природа. Когато сме отстрани на някоя ситуация, описвана от наш пациент и не сме въвлечени до толкова емоционално в нея, както е той, тогава работим с неговите нагласи, очаквания, но също така най - вече с несъзнаваните психични процеси, които протичат при него. Сама, разбираш, че няма как ние самите да сме на ясно със несъзнаваните процеси, които протичат в самите нас - те за това са и несъзнавани. И когато сме емоционално силно въвлечени в дадена ситуация от собствения си живот, или когато ни връхлита хаос от чувства и преживявания от рода на по- горе описаните, е много  трудно, дори невъзможно да си помогнем съвсем сами. За това  е и необходимо всеки терапевт да премине през лична психотерапия. Аз ще споделя също, че в периода на своята криза мислех, че няма да мога напълно и ефективно да се върна към професията си. Но сега след като това е вече зад гърба ми, мога да кажа, че много научих - чувствам се по- силна и най - вежното по - близо и разбиращо до пациентите си с подобни  състояния. С много болка и страдание за мен се изпълни съдържанието на поговорката "всяко зло за добро".
Питаш ме какво ми е помагало по време на кризата - това, че си повтарях че това е нещо временно и ще отмине!

И аз си повтарям същото че е временно.Веднъж съм била в депресия и се справих сама.Мислих си ,че повече няма да се повтори,но сега пак.Трудно е да се изправиш срещу страховете?вие как се борите?

Привет отново! През последната седмица пристъпите при мен като че ли намаляха, но се появиха някакви симптоми като киселини и гадене, особено сутрин.Разбира се изключвам бременност и се чудя нормално ли е да ти се повдига толкова много от нерви?Това не ми се е случвало даже по време на бременността. Имам чувството, че няма да дойде ден, в който да се чувствам нормално.Или просто трябва да се премине през всички фази на депресията. Пишете как е при вас.

Здравей gicheva От колко време си така и какви са ти симптомите?Искам да ти кажа да не се отчайваш, всички минали през това казват, че при всички положения отшумява с времето.Опитвай се да се ангажираш с повече работа или да правиш нещо, което ти е приятно, ако имаш детенце - обърни му повече внимание.Трябва да си отвличаш вниманието, защото всичко е само в главата  ти, някакво внушениел. При мен се оказа доста трудно, но така или иначе нямаме избор - трябва да се измъкнем по някакъв начин от това състояние.