беше спокойно дете докато не я...кръстихме

Не само на теб. И на мен ми е малко стряскаща комбинацията, но вероятно става въпрос единствено за комбинация между мода и суеверие...
Децата ми са кръстени.
Иначе, минавали са през подобен етап - точно на същата възраст. Не виждам нищо странно. Просто това е етапът на самоосъзнаване като отделна личност (дотогава децата се възприемат като едно цяло с майка си) и тогава се появява страхът, че мама може да ги изостави. С времето и това минава...

За някои родители кръщенето може и да е прекрасно събитие, но за едно дете на годинка сигурно е пълен ужас - тълпи от хора, някакво странно тъмно място, непознат човек с брада и черни дрехи неизвестно защо те взима от мама да те топи в разни води и говори нещо...

Не е ли по-добре да се кръщава докато е бебе, към 40тия ден, както си е по традиция? Или пък като е по-голямо детето и разбира повече?
Миналата година бях на кръшене на детенце, току-що навършило годинка. Рева през цялото време, горкото.

Ти май не си наясно какво те очаква като майка на едногодишно дете ... Няма такова нещо родителите да си "поспят спокойно" - поне до края на втората година. Точно сега започва осъзнаването на детето като личност и опитите да отстоява всичко, което му е по-приятно и интересно. Точно сега е началото и на осъзнатата привързаност към майката. Попрочети малко литература по въпроса - втората година е тема на цели изследвания .... Това, че няколко месеца в бебешката си възраст детето е заспивало само не означава, че нещата не могат да се обърнат на 180 градуса. На две приятелки децата на тази възраст, след като бяха научени да ползват гърнето по предназначение, изведнъж отказаха да го ползват за няколко месеца. За изпълненията на моя син пък мога книга да напиша ...

Сега ще ти обясня духовната страна на нещата - много хора вярват в Бог, но забравят че има и дявол. Когато направиш или решиш да правиш нещо добро, изведнъж ти се явяват пречки и обструкции от всякакъв характер - това са "изкушения", които да те разколебаят. В случая - с детето се случват нормални неща, а ти виждаш духовен проблем. Лукавият винаги предлага и някакво свое разрешение (да отидеш да леят куршум на детето, да му баят и др.подобни), но избирането на неговите "лекарства" е равно на самоопределяне - кой почиташ и на кого служиш. Тогава обаче човек не трябва да се учудва, ако не получава помощ от Бога или с него и децата му се случват лоши неща.

Ето такива изказвания ме вбесяват, честно казано.
Но това е друга тема.

Нормално е. Замисли се каква е етимологията на думата "вбесявам" - идва от "бесове"....
Но това е друга тема.

Тези локуми сме ги разтягали преди време по други теми.
Според моите демонични разбирания, да се насажда на родителите подобна вина и недопустимо.

Колкото и да е неприемливо за мен, ако леенето на куршум ще им донесе психическото спокойствие от което имат нужда те и детето - оправдавам го.
Макар че никога няма да се съглася, че това е правилният начин за действие.

Сега сигурно ще стана цинична, но: за чий ... се кръщава едно дете, за което църквата е странно и тъмно място? В смисъл, че кръщенето не е просто мода и ако това е първото влизане на детето в църква (а в някои случаи и на родителите), защо изобщо е необходимо?

Никак не е изключено детето да се е уплашило от кръщененто - ритуалите, обстановката, хората. Моите деца ги кръстих още когато бяха на 3 месеца и изобщо не реагираха на ритуала. След това спаха като "къпани" - всъщност си бяха наистина окъпани. Мисля, че няма лошо да кръстиш детето, когато е на по-голяма възраст, но затова е нужно да го подготвиш, няма как да стане както при бебетата. Странно ми е, когато родители решават да кръстят 4-годишно дете, а то горкото е ужасено от попа, защото дотогава е влизало 1-2 пъти в църква. Защо всъщност го кръщават тогава? Не разбирам логиката. Моите деца от бебета редовно посещават църкви, една по-специално - по случай празници, по неделни литургии или просто ей така без причина влизаме минавайки пред храма. В църквата се чувстват като у дома си, голяма атракция е паленето на свещички, пробват се да се кръстят даже, ходят, оглеждат, пипат, черпят се с бонбони за Бог да прости за радост на бабите вдовици, "преподреждат" цветята по иконите...С попа се закачат и той изобщо не ги смущава. Все още не са разбрали всъщност защо посещаваме това място, но се чувстват в свои води там. На кръщенето на малкото ни дете, каката, на 2г. и няколко месеца направо беше неудържима, не остави попа намира и това е. Той човекът дълго време се опитваше да сдържи смеха си, но накрая просто се спря и прихна. Беше много ведра обстановка и никой не е бил ужасен. Честно казано, смятам, че родители, в главите на които се върти мисълта, че детето им може да се "травмира" от кръщенето, по-добре изобщо да не правят такова. Явно те самите не са наясно какво точно е отношението им към този ритуал.
Всичко това не беше насочено конкретно към авторката, просто някои неща написани в темата ме провокираха да споделя това мое мнение. Съветът ми е - кръстете си децата като са съвсем мънички. Няма никаква причина да чакате. А ако чакате, не им стоварвайте това като гръм от ясно небе. И мен да ме вкарат сега в една джамия и да започнат да ми правят разни ритуали, сигурно ще се разтреперам, дори и хората да имат добри намерения към мен. Непознатото плаши не само децата.

Сега виждам, че азаф го е казала с по-малко думи, аз както винаги се уливам докато обясня нещо.